стисна за ръката и херцогът замълча.
Кралят каза:
— Боррик, трябва да оставиш Крудий на сина си. Той е достатъчно способен, струва ми се. Досега е осигурил единствената ни победа. — Очите му зашариха истерично и той се изкикоти. Разтърси за миг глава и гласът му стана по-уравновесен. — О, богове, тези болки! Струва ми се, че главата ми ще се пръсне. — Затвори очи за миг. — Боррик, оставяш Крудий на Луам и Арута; давам ти знамето на армиите на Запада; замини за Ябон. Брукал е жестоко притиснат, защото по-голямата част от армията на пришълците нанася ударите си към Ламът и Зюн. Когато стигнеш там, поискай каквото имаш нужда. Тези нашественици трябва да бъдат отблъснати от земите ни.
Лицето на краля пребледня и на челото му изби пот.
— Часът е твърде ранен за тръгване, но изпратих заповед до пристанището да ти приготвят кораб. Трябва да заминеш веднага. Тръгвай.
Херцогът се поклони и се обърна към вратата. Калдрик каза:
— Ще придружа Негово величество в покоите му. Ще ви изпратя до пристанището, щом сте готови.
Докато свитата на херцога напускаше залата, старият канцлер помогна на краля да стане от трона. Всички се затичаха към стаите си, където завариха слугите вече да стягат багажа им. Пъг се заозърта възбудено. Най-после щеше да се върне у дома.
Стояха на кея и си взимаха сбогом с Калдрик. Пъг и Мийчъм чакаха отстрани.
— Е, момко — каза високият волник. — Доста време ще мине, докато се видим пак.
Пъг вдигна очи към покритото с белези лице на мъжа, който го беше намерил в бурята, сякаш толкова отдавна.
— Защо? Ти не се ли прибираш у дома?
Мийчъм поклати глава.
— Принцът ще се отправи с кораб от Крондор през Тъмните проливи, за да се присъедини към брат си, но херцогът ще потегли за Илит, а оттам — към лагера на Брукал някъде около Ламът. Накъдето отиде Боррик, натам ще замине и Кълган. А накъдето тръгне господарят ми, натам заминавам и аз. А ти?
Пъг усети, че стомахът му се стяга на възел. Волникът казваше истината. Свързан беше с Кълган, а не с народа на Крудий, макар да знаеше, че ако помоли, ще му разрешат да се върне у дома с принца. И той се примири с поредния знак, че детството му свършва.
— Където тръгне Кълган, натам и аз.
Мийчъм го потупа по рамото и каза:
— Е, поне ще мога да те науча да използваш този проклет меч, дето го размахваш като дворна метла.
Тази перспектива не го зарадва особено и Пъг се усмихна вяло. Скоро се качиха на кораба и поеха към Саладор — първата стъпка в дългото пътуване на запад.
Глава 14
Нашествие
Тежки бяха пролетните дъждове тази година.
Военните действия се затрудняваха от непрестанната дълбока кал. Щеше да остане все така влажно и хладно още почти цял месец, след което щеше да настъпи краткото горещо лято.
Херцог Брукал Ябонски и лорд Боррик стояха край отрупаната с карти маса. Дъждът барабанеше по покрива на централната част на командния павилион. От двете му страни бяха изпънати още две шатри, предназначени за отдих и спане на двамата благородници. Шатрата бе изпълнена с пушека от фенерите, подсилен от лулата на Кълган. Магьосникът се бе оказал ценен съветник на херцозите и чародейната му помощ — от голяма полза. Можеше да долавя предстоящите промени на времето, а вълшебният му взор можеше да засича някои от маневрите на цуранските части, макар и не често. А и след толкова много четене на всякакви книги бе и доста вещ познавач на тактиката и стратегията.
Брукал посочи най-новата карта, изпъната на масата.
— Завзели са този пункт, ето тук, и още един — тук. Държат укрепен пост ето тук… — посочи друг участък на картата — въпреки всичките ни усилия да ги изтикаме. Изглежда също така, че се придвижват по определена линия, оттук… дотук. — Пръстът му очерта линия покрай източния хребет на Сивите кули. — В тази работа има някаква целенасочена схема, но проклет да съм, ако мога да предположа какво предстои. — Старият херцог изглеждаше уморен. Боевете се видеха с прекъсване вече от над два месеца, а нито една от страните не получаваше видимо превъзходство.
Боррик заоглежда картата. Червени петна отбелязваха известните им укрепени пунктове на цураните: траншеи, защитавани от поне по двеста души. Подозираха също така, че има и второешелонни отряди за подкрепление, чието приблизително разположение беше отбелязано с жълти петна. Известно беше, че всяка атакувана позиция бързо получава подкрепления, понякога за броени минути. Сините петна показваха местоположението на предните постове на Кралството, въпреки че повечето сили на Брукал бяха разставени по хълма, на чието било се намираше командната шатра.
Докато чакаше тежката пехота и инженерните части да пристигнат от Илит и Тир-Сог, за да изградят и поддържат отбранителни съоръжения, Кралството водеше предимно мобилна война, понеже по-голямата част от събраната войска беше конница.
— Изглежда, че тактиката им си остава същата — съгласи се херцогът на Крудий. — Вкарваш малка част, окопаваш се и държиш. Не позволяват на нашите части да нахлуят, но и не ги преследват при оттеглянето. Има схема. Но и аз не разбирам замисъла им.
Влезе часови.
— Ваши превъзходителства, отвън чака един елф, иска да го приемете.
— Доведи го — каза Боррик.
Часовият дръпна входното платнище и елфът влезе. Червено-кафявата му коса се беше сплъстила, от наметалото му по пода на шатрата се стичаше вода. Новодошлият се поклони на херцозите.
— Какви са новините от Елвандар? — попита Боррик.
— Кралицата ви изпраща поздрави. — Той бързо се обърна към картата и посочи прохода между Сивите кули на юг и Камен връх на север — същия проход, който сега войските на Боррик се опитваха да запушат откъм източния му край. — Пришълците от другия свят придвижват много войници през този проход. Стигнали са до границите на елфските лесове, но не се опитват да нахлуят. Срещнаха трудности. — Пратеникът се ухили. — Аз лично водих неколцина наши в палава гонитба половин ден. В бягането не отстъпват на джуджетата. Но в гората им отстъпват. — Той отново насочи вниманието си към картата. — От Крудий се получи известие, че външните патрули водят малки схватки, но около самия замък няма нищо сериозно. Няма сведения за активни вражески действия от Сивите кули, Карс или Тулан. Изглежда, че засега се задоволяват да се окопават по протежение на този проход. Вашите сили на запад няма да могат да се съединят с вас, защото вече не могат да пробият.
— Какви според вас са силите на чуждоземците? — попита Боррик.
— Не е известно, но само по това трасе видях няколко хиляди. — Пръстът му очерта линия по северния край на прохода, от елфските лесове до кралския лагер. — Джуджетата от Камен връх засега са оставени на спокойствие, стига да не се опитват да пробият на юг. Пришълците спират и тях.
— Има ли някакво сведение, че цураните използват конница? — попита Боррик.
— Нито едно. Всички доклади съобщават само за пехота.
— Преценката на отец Тъли, че не познават конете, изглежда, се потвърждава — каза Кълган.
Брукал взе четчица, топна я в мастилото и нанесе информацията на картата. Кълган застана зад него и погледна над рамото му.
— След като си отпочинете, отнесете поздравите ми на своята господарка и пожеланията ми за добро здраве и благополучие — каза Боррик на елфа. — В случай, че изпратите бегачи на запад, моля предайте същото съобщение и на синовете ми.
Елфът се поклони.
— Както желае милорд. Тръгвам за Елвандар веднага. — Той се обърна и излезе от палатката.
— Мисля, че схващам — каза Кълган и посочи новите червени петна по картата. Те образуваха груб
