полукръг през прохода. — Цураните се опитват да удържат този участък, ето тук. Тази долина попада в центъра на кръга. Предполагам, че се опитват да задържат всеки, който се опитва да се приближи до нея.
Двамата херцози изглеждаха озадачени. Боррик каза:
— Но с каква цел? От военна гледна точка там няма нищо ценно. Като че ли просто ни подканят да ги натикаме в тази долина.
Изведнъж Брукал ахна.
— Това е предмостие! Представете си го като преодоляване на река. Те имат преден пункт тук, от тази страна на разлома, както го нарича магьосникът. Разполагат със запаси само колкото хората им могат да пренесат със себе си. Нямат достатъчен контрол над района, за да си осигуряват продоволствие, затова им се налага да разширят зоната под техен контрол и да струпат резерви, преди да предприемат офанзива.
Боррик се обърна към магьосника.
— Кълган, ти какво мислиш? Това е повече по твоята част.
Магьосникът огледа картата, сякаш се опитваше да разгадае информацията, скрита в нея.
— Нищо не знаем за приложеното тук чародейство. Не знаем с каква скорост могат да прехвърлят запаси и хора, защото никой досега не е бил свидетел на появата им. Възможно е да им е нужен голям участък, какъвто тази долина предлага. Или има някакво ограничение във времето, през което могат да прехвърлят войските си.
Херцог Боррик се замисли.
— В такъв случай може да се направи само едно нещо. Трябва да изпратим разузнавателна група, за да разберем какво правят.
Кълган се усмихна.
— Ще отида аз, ако ваша светлост позволи. Войниците ви едва ли ще добият и най-смътна представа какво виждат, щом е свързано с магия.
Брукал понечи да възрази, като погледът му обходи обемистата фигура на магьосника, но Боррик го отряза.
— Не се подвеждай по външността му. Той язди като истински воин. — Обърна се към Кълган. — Най- добре ще е да вземеш със себе си Пъг. Ако един от двама ви падне, другият да може да се върне и да донесе вестите.
Това не зарадва Кълган, но не можеше да отрече, че е разумно. Херцогът на Ябон каза:
— Ако нанесем удар по Северния проход, а веднага след това в ето тази клисура и привлечем силите им там, една малка бърза група ще може да пробие ето тук. — Посочи малък проход, навлизащ в южния край на долината откъм изток.
— Планът е доста дързък — каза Боррик. — Но пък доста дълго си поиграхме досега с цураните на позиционна война, държейки фронта стабилен. Съмнявам се, че ще го очакват.
Магьосникът предложи през остатъка от вечерта да отдъхнат. Притвори за малко очи, след което увери двамата херцози, че дъждът скоро ще спре и утрешният ден ще бъде слънчев.
Пъг лежеше увит в одеялото и се мъчеше да задреме. Мийчъм седеше до огъня, приготвяше вечерята и се мъчеше да я опази от лакомия търбух на Фантус. Огнедрейкът беше намерил благодетеля си преди седмица, предизвиквайки крясъците на смаяните войници, докато пикираше над палатките. Само властните викове на Мийчъм попречиха на един от стрелците да промуши с половин разкрач дълга стрела палавия дрейк. Кълган се беше зарадвал, че вижда отново любимеца си, но така и не можа да обясни как го е намерило съществото. Дрейкът се беше насочил право към палатката на Магьосника, доволен, че ще спи до рамото на Пъг и ще си отмъквапо някой къс храна под бдителния поглед на Мийчъм.
Щом магьосникът влезе и свали прогизналото от дъжда наметало, Пъг стана.
— Утре една малка група трябва да навлезе дълбоко в територията на цураните, да премине през кръга на отбраната им около една малка долина и да проучи какво готвят. Двамата с Мийчъм ще дойдете с мен в това пътуване. Искам да имам приятели до себе си и зад гърба си.
Новината възбуди Пъг. Мийчъм му беше отделил много часове за тренировки с меча и щита и старата му мечта да бъде войник се беше върнала.
— Държа меча си остър, Кълган.
Мийчъм изсумтя презрително, а магьосникът го изгледа мрачно.
— Добре, Пъг. Но с малко късмет би трябвало да ни се размине без бой. Ще тръгнем с малък отряд от по-голяма част, която ще отвлече вниманието на цураните. Ще навлезем бързо в тила им и ще проучим какво крият. После ще препуснем колкото се може по-бързо назад, за да донесем вестите. Слава на боговете, че са без коне, иначе изобщо нямаше да можем да извършим толкова дързък удар. Ще трябва да преминем бързо през тях, преди да са се усетили.
— Може би ще успеем да вземем и пленник — промълви с надежда момчето.
— Де този късмет — вметна Мийчъм. Цураните бяха доказали, че са свирепи бойци, готови да загинат, но не и да се оставят да ги пленят.
— Може би ще успеем да разберем защо са дошли в Мидкемия — подхвърли Пъг.
Кълган се замисли.
— Почти нищо не ни е ясно за тези цурани. Къде ли се намира това място, от което идват? Как се прехвърлят от своя свят в нашия? А както и ти изтъкна, най-мъчителният въпрос е защо идват? Защо са решили да завладеят земите ни?
— Метал.
Кълган и Пъг извърнаха очи към Мийчъм, който бъркаше яхнията с голямата дървена лъжица, поглеждайки с едно око Фантус.
— Те нямат метал и искат да вземат нашия. — След като Кълган и Пъг го изгледаха неразбиращо, той поклати глава. — Мислех, че вече сте се досетили, затова не смятах за нужно да ви го казвам. — Той остави лъжицата и измъкна от постелята си някаква светлочервена стрела. — Спомен — каза той и им я протегна да я разгледат. — Вижте острието. Същият материал, от който са направени мечовете им, някакъв вид дърво, втвърдено като стомана. Събрах много неща, донесени от войниците, и не съм видял и една вещ, направена от тези цурани, която да съдържа какъвто и да било метал.
Кълган беше поразен.
— Но разбира се! Намерили са някакъв начин да се прехвърлят от своя свят в нашия, изпратили са съгледвачи и са се натъкнали тук на земя, богата на метали, които на тях им липсват. Ето защо изпращат нашественическа армия. Това също така обяснява защо я съсредоточават във висока долина сред планините, вместо в горите по-долу. Тя им осигурява свободен достъп до… рудниците на джуджетата! — Той подскочи. — Тичам да уведомя херцозите. Трябва да известим джуджетата да се пазят от възможни нападения над мините си.
След като Кълган профуча през входа на палатката, Пъг приседна замислен. След малко отрони:
— Мийчъм, а защо не се опитват да търгуват?
Мийчъм поклати глава.
— Цураните ли? Според това, което съм видял досега, момчето ми, спокойно мога да се обзаложа, че идеята за търговия изобщо не се е пръквала в главите им. Те са много войнствена пасмина. Тези проклетници се сражават като шестстотин вида демони. Ако имаха и конница, щяха да изтласкат тази войска тук чак до Ламът, а после сигурно щяха да подпалят града и да го сринат. Но ако можем да ги изтощим, както го е намислил старият булдог, като само ги дразним, докато се уморят, след известно време ще се оправим с тях. Виж какво стана с Кеш. Изгубиха половин Босания в полза на Кралството на север, щото Конфедерацията просто изтощи империята с непрекъснатите бунтове на юг.
След малко Пъг се отказа да чака връщането на Кълган, изяде си вечерята и се приготви за лягане. Мийчъм на свой ред се отказа да пази храната на магьосника от попълзновенията на дрейка и също си легна.
Пъг остана да лежи в тъмното, втренчен в тавана на палатката и заслушан в барабаненето на дъжда и в лакомото дъвчене на дрейка. Скоро се унесе в сън и засънува един тъмен тунел и изчезваща навътре в него примигваща светлина.
