бавно и много внимаваха да не се отклоняват. От време на време Мийчъм спираше колоната, за да огледа пътя напред. След няколко такива спирания пътеката прекоси билото през дълбок и тесен процеп и после тръгна надолу. Час по-късно той се ушири и спряха да си починат. Двама войници бяха изпратени напред с Мийчъм да разузнаят пътя, докато останалите налягаха на земята да изпънат схванатите си крака. Пъг съзнаваше, че умората е колкото от изкачването, толкова и заради усилието да вървят, без да вдигат шум, но от това мускулите на краката му не се чувстваха по-добре.
След почивката, която му се стори твърде кратка, тръгнаха отново. Пъг взе да залита, а умът му до такава степен бе затъпял, че светът наоколо се превърна в безкраен наниз от усилия да премести единият си крак и да го постави пред другия. На няколко пъти конят пред него буквално го повлече, докато той стискаше отчаяно въжето, вързано за стремето.
Изведнъж Пъг осъзна, че колоната е спряла и че се намират в седловина между два малки хълма, с лице към долината. Оттук щяха да са им нужни само няколко минути, докато се смъкнат по склона.
Кълган се приближи до едва крепящото се на краката си момче. На дебелия чародей почти не му личеше да е изпитал някакви трудности при изкачването и Пъг се зачуди какви ли яки мускули се крият под измамните тлъстини отгоре.
— Как се чувстваме, Пъг?
— Ще оживея, надявам се, макар че следващия път бих предпочел да яздя, ако нямаш нищо против. — Говореха много тихо, но вьпреки това магьосникът не можа да сдържи смеха си.
— Напълно те разбирам. Ще останем тук до призори. Това означава близо два часа. Съветвам те малко да подремнеш, защото ни чака здрава езда.
Пъг кимна и без повече приказки се изтегна на земята. Подложи си щита за възглавница и още преди магьосникът да се е отдалечил на една крачка, задряма. Изобщо не помръдна, когато Мийчъм дойде да свали кожените терлици от копитата на коня му.
Леко разтърсване по рамото разбуди Пъг. Имаше чувството, че е притворил очи само преди миг. Мийчъм беше клекнал до него и му подаваше нещо.
— Вземи, момче. Изяж това.
Пъг взе предложената му храна. Оказа се мек хляб с вкус на лешници. След няколко хапки се почувства по-добре.
— Яж бързо — каза Мийчъм. — Тръгваме след няколко минути.
Мъжът го остави и отиде напред при лейтенанта и магьосника, които чакаха до конете си. Пъг дояде набързо къшея и се метна на коня. Краката му бяха отпочинали и след като се намести на седлото, изпита нетърпение да тръгнат.
Лейтенантът обърна коня си към мъжете и каза:
— Ще яздим на запад. След това, по моя команда, свиваме на север. Ще се бием само ако ни нападнат. Задачата ни е да се върнем със сведения за цураните. Ако някой падне, не можем да спираме. Ако се откъснете от останалите, всеки да се връща както може. И не забравяйте: отваряйте си очите да видите колкото може повече, защото всеки от вас може да се окаже единственият, донесъл вести на херцозите. Дано боговете да закрилят всички ни.
Неколцина от войниците промърмориха молитви към различни богове, но главно към Тит, бога на войната, след което потеглиха. Колоната се спусна по склона и скоро стигна равното на долината. Слънцето вече обагряше хребета зад гърба им и околността се окъпа в розово сияние. В подножието на хълмовете прегазиха малко поточе и навлязоха сред голо пространство, обрасло р висока трева. Далеч напред се виждаше група дървета и други — на север. В северния край на долината във въздуха бе надвиснала сивкава мъгла от пушека на лагерни огньове. Значи врагът бе там. Ако се съдеше по дима, съсредоточената там войска трябваше да е голяма. Пъг се надяваше Мийчъм да се окаже прав и че всички ще са разставени на открито, където кралските войници имаха сериозна възможност да ги надбягат.
След малко лейтенантът предаде заповед по колоната и възвиха на север. Поеха в лек тръс, за да пестят силите на конете, докато все още не се налага да препускат.
На Пъг му се стори, че вижда някакви цветни петна сред дърветата напред, но не беше сигурен. Когато стигнаха гората, сред дърветата се разнесоха викове. Лейтенантът извика:
— Забелязаха ни! Препускай в галоп и плътно един до друг!
Той пришпори коня си и целият отряд се понесе с тътен през дърветата. Пъг видя, че конете отпред завиват наляво, и извърна своя да ги последва. Оставаше му само да се надява, че конят му вижда по- добре от него самия, иначе можеше да се натресе в някое дърво.
Конят, обучен за бой и бързоног, се носеше между стволовете и Пъг започна да вижда цветни проблясъци между клоните. Цуранските воини тичаха да прихванат конниците, но не успяваха — конният отряд се носеше през леса по-бързо, отколкото цураните смогваха да предадат вестта от една част на друга, за да реагират. Пъг си даде сметка, че това предимство няма да продължи много дълго: вълнението, което предизвикваха, беше твърде голямо, за да не разбере врагът какво става.
След лудото препускане през дърветата отново излязоха на гол участък. Няколко цурански воини се бяха изпречили на пътя им в очакване. Конниците нападнаха и повечето защитници се пръснаха, за да не попаднат под копитата на животните. Един обаче остана на мястото си въпреки ужаса, изписан на лицето му, и заразмахва с две ръце широкия си меч. Един от конете изцвили и ездачът му беше изхвърлен от седлото, когато мечът посече десния крак на коня.
Над рамото на Пъг звънна стрела — като разгневена пчела. Той се приведе ниско до врата на коня, за да смали колкото може целта за стрелците зад себе си. Пред него един от войниците падна от седлото си — червена стрела бе пронизала врата му.
Скоро се озоваха извън обхвата на лъковете и поеха към един насип, вдигнат през стар път, водещ от мините на юг. Зад него притичваха стотици фигури в ярки цветове. Лейтенантът даде знак на конниците да го заобиколят от запад.
Щом се разбра, че ще заобиколят заграждението и няма да го нападнат, неколцина цурански стрелци се изкатериха на редута и се затичаха да препречат пътя на конниците. След като се озоваха в обхвата на лъковете им, въздухът се изпълни с блясъка на червени и сини стрели. Пъг чу, че още един кон изцвили, но не успя да види нито поразеното животно, нито ездача му.
Навлязоха сред нова група дървета. Лейтенантът дръпна юздите на коня си за миг и ревна:
— Оттук нататък дръж право на север. Почти сме стигнали до ливадата. Прикритие няма да има, разчитай само на скоростта. Навлезем ли в горите на север, продължавай, без да спираш. Нашите сили би трябвало да са пробили там и ако успеем да се измъкнем през онези гори, всичко ще е наред.
По описанията на Мийчъм горите бяха с дълбочина около две-три мили. Оттам оставаха още три мили до открития участък, след който започваше Северният проход.
Забавиха до ходом, та конете да отпочинат. Виждаха приближаващите ги отзад малки фигури на цураните, но те така и нямаше да могат да ги застигнат, щом конете препуснеха отново. Пред себе са Пъг забеляза дърветата на гората — издигаха се все по-високо с всяка изминала минута. Усети с вътрешните си сетива очите, които трябваше да се крият зад тях, дебнещи ги в очакване.
— Стигнем ли до обхвата на лъковете, препусни с всички сили — извика лейтенантът.
Пъг видя, че войниците заизваждаха мечове и лъкове, и измькна меча си от ножницата. Почувства се неловко с оръжието, стиснато в дясната ръка, и подкара в тръс към дърветата.
Изведнъж въздухът се изпълни с летящи стрели. Пъг усети, че една забърса шлема му и изкара сълзи на очите му. Подкара коня си напред слепешком, мъчейки се с мигане да прочисти погледа си. Държеше щита в лявата ръка и меча в дясната и докато взорът му се проясни, се озова сред гората. Бойният му кон реагира на натиска на коленете му и пое уверено през леса.
Някакъв облечен в жълто войник изскочи иззад едно дърво и замахна с все сила към младежа. Той пое удара на меча с щита си и лявата му ръка изтръпна от болка. Замахна надолу към войника, но той отскочи и ударът го пропусна. Пъг пришпори коня напред преди войникът да е успял да заеме позиция за нов замах. Гората наоколо закънтя от звуците на битката. Младежът едва успяваше да различава другите конници сред дърветата.
Още на няколко пъти се натъкна на цурански бойци, опитващи се да преградят пътя му. Веднъж един се опита да сграбчи юздите на коня, но Пъг го отпрати да се търкаля по тревата с един удар вьрху подобния му
