на гърне шлем. Всичко това му заприлича на някаква налудничава игра на криеница с войниците, изскачащи иззад почти всяко дърво.
Рязка болка го ощипа по дясната буза. Той се опипа с опакото на ръката, стиснала меча, докато се провираше през леса, и усети влага, а когато отдръпна ръката си, видя кръв по кокалчетата на пръстите си. Изпита смътна почуда, че не бе чул изсвистяването на забърсалата го стрела.
Още на два пъти се натъкна на вражески войници и бойният му кон ги изрита настрани. Изведнъж се оказа извън леса и гледката пред него се завихри в пъстър калейдоскоп. Дръпна юздите за миг, за да се огледа. На по-малко от стотина разкрача на запад от мястото, където бе излязъл от гората, се възправяше някакво огромно причудливо съоръжение, дълго около сто стъпки, с колони, високи по двадесет стъпки в двата му края. Около него се бяха струпали няколко души — първите цурани без снаряжение досега. Бяха облечени в черни халати и нямаха никакво оръжие. Въздухът между колоните се изпълваше с треперлива омара като онази, която бе видял в стаята на Кълган, и закриваше гледката към местността отзад. И от това вълнисто сияние излизаше някаква кола, теглена от два тромави сиви шесткраки звяра, ръчкани с остени от двама войници в червени брони. Още няколко коли стояха до съоръжението и се виждаха още няколко от странните зверове: пасяха край колите.
Отвъд странното устройство по моравата се беше проснал огромен лагер с повече шатри, отколкото Пъг можеше да преброи. Флагове със странни символи и ярки цветове плющяха на вятъра високо над тях, а вдигащият се от лагерните огньове пушек защипа ноздрите му с лютивата си миризма.
Още конници заприиждаха през дърветата и Пъг пришпори коня си напред, възвивайки под ъгъл спрямо чудноватия механизъм. Шесткраките зверове надигнаха глави и се отдръпнаха от препускащите коне, влагайки като че ли минималното необходимо усилие, за да отворят път на ездачите.
Един от мъжете в черните роби се затича към конниците. Спря се и застана на място встрани от профучаващите край него коне. Пъг зърна за миг лицето му — гладко избръснато. Устните му леко помръдваха, а очите му се бяха приковали в нещо зад момчето. Чу вик, озърна се през рамо и видя, че един от конниците е паднал на земята, а конят му се е заковал на място като статуя. Докато момчето се извръщаше, няколко от защитниците вече тичаха към падналия конник, за да го пленят. Оказал се най- после оттатък непонятното устройство, Пъг видя няколко безкрайни редици големи, ярко оцветени шатри вляво. Пътят напред беше чист.
Зърна пред себе си Кълган и пришпори коня, за да настигне магьосника. На тридесетина разкрача вдясно видя други препускащи конници. Докато профучаваха напред, Кълган изкрещя нещо на момчето, но какво — Пъг не разбра. Магьбсникът докосна бузата си, после посочи към Пъг и момчето разбра, че го пита добре ли е. Пъг му махна с меча и се усмихна, магьосникът също му отвърна с усмивка.
Изведнъж, на стотина разкрача напред, въздухът се изпълни със силно бръмчене и един мъж в черна роба изникна сякаш от въздуха. Конят на Кълган се понесе право срещу него, но мъжът държеше в ръката си някакво непонятно за Пъг устройство и го насочи към магьосника.
Въздухът зажужа. Конят на Кълган изцвили, сякаш посечен със секира. Дебелият магьосник полетя през главата на коня, падна на земята, но с удивителна ловкост се превъртя на кълбо, изправи се и се хвърли върху човека в черния халат.
Въпреки заповедта да не се спира, Пъг дръпна юздите, обърна коня, препусна назад и намери магьосника възседнал гърдите на по-дребния от него човек, всеки от двамата сграбчил китката на другия с дясната си ръка. Пъг забеляза, че двамата са втренчили очи в очи във волеви двубой. Кълган бе обяснявал преди на чирака за тази странна битка със силата на ума. Изискваше огромно съсредоточаване и беше много опасна. Той скочи от коня си, затече се към вплелите се в схватката мъже и удари фигурата в черната роба по слепоочието с плоското на меча си. Мъжът се отпусна в несвяст.
Кълган се изправи и се олюля.
— Благодаря ти, Пъг. Нямаше да му надделея. Не бях срещал досега такава духовна сила. — Кълган извърна очи към гърчещия се на земята кон. — Безполезно е. — Обърна се към Пъг и каза: — Слушай ме добре, защото ще трябва да докладваш на лорд Боррик. По скоростта, с която колата премина през прорива, преценявам, че могат да прехвърлят по неколкостотин мъже дневно, а може би много повече. Кажи на херцога, че ще бъде самоубийство, ако се опитат да пленят машината. Мощта на техните магьосници е твърде голяма. Не мисля, че можем да унищожим съоръжението, което използват, за да поддържат прорива отворен. Само ако имах време да го проуча… Трябва да призове за подкрепления от Крондор, може би и от Изтока.
Пъг сграбчи Кълган под мишницата.
— Изобщо няма да го запомня. Ще яздим двамата.
Кълган се опита да възрази, но беше твърде изнемощял, за да може да се възпротиви на момчето, което го дърпаше към коня си. Без да обръща внимание на протестите на Кълган, Пъг накара насила учителя си да се качи на седлото. Поколеба се за миг, преценявайки, че животното е изтощено, и взе решение.
— Няма да издържи и двама ни, Кълган — извика Пъг и плесна животното по хълбока. — Ще си намеря друг.
Конят се понесе напред, а Пъг се огледа трескаво. Едно останало без ездач животно се луташе объркано наблизо, на по-малко от двадесет стъпки от него, но когато го приближи, то побягна. Пъг изруга, обърна се и се оказа лице в лице с цуранина в черната роба, който тъкмо се изправяше. Изглеждаше замаян и отпаднал и Пъг хукна към него. Само една мисъл се въртеше в главата му: да хване пленник; а ако се съдеше по външността му, щеше да се окаже и цурански магьосник на всичко отгоре. Изненада го и го събори на земята.
Мъжът запълзя заднишком уплашен, докато Пъг надигаше заплашително меча си над главата му. После вдигна ръката си в жест, който Пъг взе за знак, че се предава, и момчето се поколеба. Изведнъж го обля вълна от болка и трябваше да положи неимоверно усилие, за да се задържи на крака. Олюля се и въпреки болката забеляза позната фигура, яздеща към него.
Момъкът разтърси глава и болката изведнъж изчезна. Мийчъм се носеше към него и Пъг мигновено прецени, че волникът ще може да откара цуранина в лагера на херцога, ако успее да го задържи да не избяга. Затова се извъртя, забравил за всякаква болка, и се хвърли към все още лежащия по гръб пришълец. Очите на магьосника се оцъклиха от изумление като видя, че момчето отново връхлита върху него. Пъг чу гласа на Мийчъм — викаше го, — но не откъсна очите си от цуранина.
Няколко цурански бойци тичаха през моравата на помощ на застрашения маг, но Пъг беше застанал само на няколко стъпки от него, а Мийчъм щеше да стигне до тях само след няколко мига.
Магьосникът скочи на крака, бръкна под халата си, извади някакво малко устройство и го включи. От него се понесе силно бръмчене. Пъг се затича към мъжа, решен да избие устройството от ръката му, каквото и да беше то. Машинката забръмча още по-силно и Пъг — отново чу гласа на Мийчъм, който крещеше името му — се хвърли върху магьосника и го удари с рамо в корема.
Изведнъж светът се взриви на бели и сини светлини и Пъг усети, че пропада през дъгата от цветове в бездна от тъмнина.
Пъг отвори очи. Всичко сякаш примигваше. После се събуди напълно и разбра, че все още е нощ и че мигането идва от лагерните огньове недалече от мястото, където лежеше. Опита се да седне и разбра, че ръцете му са вързани отзад. До него се чу стон. В сумрачната светлина успя да различи на няколко стъпки от себе си силуета на един от конниците на Ламът. И той беше вързан. Лицето му беше изпито, а от косата над челото му през бузата преминаваше лошо отворена рана, покрита със засъхнала кръв.
Пъг се вслуша в шепнещите зад гърба му гласове, преобърна се и видя двама стоящи на пост цурански войници в сини брони. Между момчето и войниците на тревата лежаха още няколко пленници, а войниците си говореха нещо на своя странен мелодичен език. Единият забеляза помръдването на Пъг и каза нещо на другия, който кимна и бързо се отдалечи.
След малко се върна с още един войник, в червено-жълта броня, с голям гребен на шлема, който нареди на двамата войници да изправят Пъг. Издърпаха го грубо на крака и новодошлият застана пред него и го огледа. Мъжът бе тъмнокос и имаше скосени хлътнали очи, каквито Пъг вече бе видял на бойното поле сред загиналите цурани. Имаше релефно очертани скули, широко чело и гъста тъмна коса. На смътната светлина от околните огньове кожата му изглеждаше почти златна на цвят.
Ако се изключеше ниският им ръст, повечето цурански войници можеха да минат за граждани на много
