Дърветата бяха гъсти и въздухът бе натежал от влажна мъгла. Колоната бавно се придвижваше през леса. Конният дозор се връщаше и отпрашваше напред през няколко минути да провери дали цураните не им подготвят засада. Слънцето се бе изгубило високо сред дърветата над главите им и цялата околност беше потънала в зеленикава сивота, през която бе невъзможно да се види на повече от няколко разкрача.
В челото на колоната яздеше млад капитан от армията на Ламът — Вандрос, син на стария граф Ламътски. Вандрос бе един от най-благоразумните и способни млади офицери в армията на Брукал.
Яздеха по двама, Пъг до един войник зад Кълган и Мийчъм. По колоната се предаде заповед да спрат и Пъг дръпна юздите на коня и слезе. Над леката камизола носеше намазан с лой кожен елек с плетена ризница отгоре. Върху нея беше облякъл табард на войските на Ламът, със сива вълча глава върху син кръг в средата. Тежките вълнени панталони бяха затъкнати във високите му ботуши. В лявата си ръка държеше щит, а мечът висеше на колана на бедрото му. Чувстваше се истински войник. Единственото несъответствие беше шлемът, който му беше голям и му придаваше леко комичен вид.
Капитан Вандрос се върна при Кълган и спътниците му и слезе.
— Съгледвачите са забелязали лагер на около половин миля напред. Смятат, че постовите не са ни забелязали.
Капитанът извади карта.
— Ние сме някъде тук. Аз ще поведа хората си и ще атакуваме вражеската позиция. От двете крила ще ни подкрепи конницата на Зюн. Лейтенант Гарт ще командва колоната, с която ще яздите вие. Ще подминете лагера на врага и ще продължите към планините.
Ще се опитаме да ви догоним, ако можем, но ако не се съберем утре до изгрев слънце, ще трябва да продължите сами. Движете се, без да спирате. Не жалете конете, но гледайте все пак да ги опазите живи. На конски гръб винаги ще можете да надбягате тези пришълци, но пеш няма да имате голям шанс да се върнете. Те тичат като демони.
— Стигнете ли до планините, поемете през прохода — продължи Вандрос. — Спуснете се в долината един час след изгрев слънце. Северният проход ще бъде атакуван призори, така че ако стигнете в безопасност до долината, би трябвало, надявам се, да не срещнете големи пречки до Северния проход. Стигнете ли долината, не спирайте. За нищо. Ако някой от хората падне, ще трябва да го оставите. Задачата е да се донесат сведения на командващите. Сега се опитайте да починете. Сигурно това ще е последната ви възможност за доста време. Нападаме след час.
Той поведе коня си към челото на колоната. Кълган, Мийчъм и Пъг седнаха мълчаливо. Магьосникът не носеше никаква броня, защото според него щяла да пречи на магиите му. Пъг беше по-склонен да повярва, че ще пречи на шкембето му. Мийчъм имаше меч на хълбока като всички останали, но държеше и къс лък. Предпочиташе стрелбата пред близкия бой, макар Пъг да знаеше от дългите часове тренировки, че въртенето на меча не му е чуждо.
Единият час минаваше бавно и Пъг усещаше нарастваща възбуда, тъй като все още бе обладан от детинските си представи за геройска слава. Забравил бе ужаса от битката с Тъмните братя преди да стигнат до Сиви кули.
Подаде се команда и те се качиха по конете. Когато дърветата се поразредиха, набраха скорост и след като стигнаха до поляната, препуснаха в галоп към високите насипи пръст. Пъг успя да види ярко оцветените шлемове на цураните, които тичаха да защитят лагера си.
Земята затрепера под конските копита, понесли се право срещу лагера като гръмотевична вълна. Цуранските бойци стояха зад земните укрепления и мятаха стрели, повечето от които падаха преди да стигнат до атакуващите. След като първото отделение на колоната удари по насипите, второто свърна наляво и обходи лагера под ъгъл. Тук неколцина цурански воини се оказаха пред насипите и бяха пометени като житни класове от сърп. Двама от тях за малко щяха да поразят ездачите с широките си мечове, които размахваха с две ръце, но ударите им не улучиха. Мийчъм, подкарал коня си с колене, свали и двамата с бързите си стрели.
Пъг чу как един от конете изцвили над шумотевицата на боя зад гърба му, след което изведнъж усети, че връхлита в храсталаците, предшестващи леса. Препусна сред дърветата и картината около него заприлича на завихрен калейдоскоп от зелени и кафяви шарки.
Колоната продължи галопа си близо половин час, след което забави скорост, заради умората на конете. Кълган извика на лейтенант Гарет и спряха за малко, за да се ориентират на картата. Ако продължеха да се придвижват бавно през остатъка от деня и през нощта, щяха да стигнат до прохода призори.
Мийчъм надникна над главите на лейтенанта и Кълган, които бяха коленичили на земята, и каза:
— Знам го това място. Идвал съм тук на лов като момче, когато живеех край Хюш.
Пъг се изненада. Мийчъм за пръв път споменаваше пред него за миналото си. Досега той беше предполагал, че Мийчъм е от Крудий, а се оказа, че като малък е живял в Свободните градове. От друга страна, му беше трудно да си представи Мийчъм като момче.
Волникът продължи:
— През хребета има път — пътека, минаваща между двата по-малки върха. Всъщност малко по-широка от козя пътека, но ако водим конете цяла нощ, ще можем да слезем в долината по изгрев. Пътят е труден за намиране от тази страна, ако не знаеш къде да го търсиш. Откъм долината пък е почти невъзможно да се намери. Готов съм да се обзаложа, че цураните не знаят нищо за него.
Лейтенантът изгледа Кълган въпросително. Магьосникът вдигна очи към Мийчъм, след което каза:
— Може би си струва да опитаме. Можем да оставим знаци за Вандрос. Ако се придвижваме бавно, той би могъл да ни догони преди да сме стигнали долината.
— Добре — реши лейтенантът. — Най-голямото ни предимство е подвижността, така че да продължим движението. Мийчъм, къде ще излезем?
Плещестият мъж се наведе над рамото на лейтенанта и посочи едно петно на картата в южния край на долината.
— Тук. Ако излезем на около половин миля на запад и после свием на север, ще можем да прекосим през средата на долината. — Показваше с пръст, докато обясняваше. — Тази долина е предимно гориста в северния и в южния си край, а по средата има голяма ливада. Точно там би трябвало да са те, стига да са вдигнали голям лагер. Там е предимно открито, така че ако чуждоземците не са ни приготвили някоя изненада, ще можем да минем точно покрай тях преди да са се организирали да ни спрат. Най-рискованото е преминаването ни през горите на север, ако са поставили там охранителни части. Но ако преминем и тях, спокойно ще стигнем до Северния проход.
— Всички съгласни ли са? — попита лейтенантът.
След като никой не възрази, той се разпореди на хората си да слязат и да водят конете си пеш. Мийчъм поведе колоната.
Час преди залез слънце стигнаха до прохода, или по-скоро до това, което според Пъг Мийчъм с право бе нарекъл „козя пътека“. Лейтенантът постави постове и нареди конете да се разседлаят. Пъг изтри коня си със стиска трева, след което го върза. Тридесетимата войници се заеха мълчаливо с конете и снаряжението си. Пъг усещаше напрежението им. Рейдът около цуранските позиции бе изопнал нервите на войниците до краен предел и сега те с безпокойство очакваха битка.
Мийчъм показа на Пъг как да заглуши дрънченето на меча и щита, увивайки ги с парцали, съдрани от войнишките одеяла.
— Тази нощ няма да лягаме да спим, а нищо друго не отеква из хълмовете така силно, както дрънченето на метал в метал, момче. Освен може би тракането на копита по скалите. — Пъг го изгледа как обу копитата на конете с кожени чорапи, изработени специално за тази цел, които бе носил предвидливо в дисагите си. Слънцето започна да залязва и момчето се отпусна. Изчака в късия пролетен здрач, докато чуе заповедта да оседлават.
Мийчъм и лейтенантът минаха по редицата и повториха указанията си на мъжете. Щяха да се движат в колона по един, с Мийчъм в челото, лейтенантът втори и така до последния войник. Завързаха няколко въжета през лявото стреме на всеки от конете и всеки мъж го стисна здраво и поведе коня си. След като оформиха колоната, Мийчъм тръгна.
Пътеката се издигаше стръмно и на места конете се катереха с усилие. В тъмнината се придвижваха
