договор.
Бей Хазара-хан поклати глава и отговори сърдечно: — Е, Арута, с нетърпение ще чакам да започнем пазарлъка. Ще бъде интересно.
— Аз също. Ще наредя на стражите да позволят на групата ви да си тръгне, когато пожелаете. Само ще ви помоля да не допуснете някой, който не е от вашата свита, да се измъкне предрешен.
— Лично ще застана на портите и ще проверя всеки войник и слуга, докато излизат, ваше височество.
Арута изобщо не се усъмни, че може да го направи.
— Каквото и да ни донесе съдбата, Абдур Рахман Мемо Хазара-хан, дори да се случи някой ден да се изправим един срещу друг на бойното поле, ще ви смятам за свой искрен приятел. — И той протегна ръката си.
Абдур я пое.
— Благодаря за честта, ваше височество. Докато аз говоря от името на Кеш, империята ни ще преговаря честно и ще се стреми към достоен завършек на преговорите.
Посланикът даде знак на спътниците си да го последват и след като поиска разрешение от Арута, тримата си отидоха.
— Е, засега поне ще си имаме една грижа по-малко — каза Мартин.
— Засега. Тази хитра лисица най-вероятно няма да стъпи повече в този палат и ще си избере за резиденция някой забутан хан край пристанището, където ще трябва да го посещавам.
— Тогава ще трябва Джими да ни препоръча поне някой по-добър. — На Мартин изведнъж му хрумна нещо: — Но къде е той? Не съм го виждал, откакто разпитвахме Смеещия се Джак.
— Няма го. Възложих му две-три задачки.
Мартин кимна разбиращо и двамата продължиха по коридора.
Някой влезе и Лаури рязко се обърна. Беше Карлайн. Тя затвори вратата и огледа багажа на певеца, оставен на леглото до лютнята. Огледа и старите дрехи за път, които беше навлякъл, присви очи и кимна разбиращо.
— Заминаваме за някъде? — Тонът й беше леден. — Просто си си казал: „Защо ли не взема да прескоча аз до Сарт и да задам няколко въпроса?“, нали?
Лаури вдигна умолително ръце.
— Само за малко, любима. Ще се върна бързо. Тя седна на леглото и въздъхна.
— Същият си като Арута и Мартин. Все си мислите, че никой в този дворец не може и носа си да издуха, без да му кажете как. И какво? Така че да ви отреже някой разбойник главите по пътя или… Лаури, толкова ме хваща яд понякога… — Той седна до нея и я прегърна, а тя сложи глава на рамото му. — Почти не ни остана време да сме заедно, а всичко е толкова… ужасно. — Тя се разплака. — Горкичката Анита — промълви Карлайн след малко, после сърдито изтри сълзите от очите си. — Мразя да плача.
— Но още съм ти ядосана — продължи принцесата. — Щеше да избягаш и да си отидеш, без да си кажем довиждане. Знаех го. Е, ако заминеш — не се връщай. Просто ни извести какво си научил — ако доживееш толкова, — но повече не стъпвай в този палат. Изобщо не искам да те виждам повече. — Тя стана и тръгна към вратата.
Лаури я догони, хвана я за ръката и я извърна към себе си.
— Любима, моля те… недей…
Тя му отвърна със сълзи на очите:
— Ако ме обичаше, щеше да поискаш ръката ми от Луам. Омръзна ми от сладки приказки, Лаури. Омръзнаха ми тези тревоги. Омръзна ми и ти!
Лаури усети, че го обзема паника. Беше се постарал да забрави за заканата й, че или ще приключи с него, или ще се омъжи за него преди да се върне в Риланон.
— Нямаше нищо да ти кажа преди да приключи това нещо с Анита, но… вече съм решил. Не мога да позволя да ме изхвърлиш от живота си. Искам да се оженя за теб.
Очите й изведнъж се разшириха.
— Какво?
— Казах, че искам да се оженя за…
Карлайн притисна устата си с шепа. След това го целуна и дълго от приказки нямаше нужда. После го отблъсна леко от себе си с опасна усмивка на устните, поклати глава и промълви:
— Не, не казвай нищо повече. Няма да позволя отново да замъглиш ума ми с медените си думи. — Пристъпи до вратата и я отвори рязко. — Стражи! — извика Карлайн и на прага моментално изникнаха двама гвардейци. Тя им посочи слисания Лаури и нареди: — Не го пускайте да мръдне оттук! Ако се опита да излезе, стъпете му на врата!
И изчезна по коридора, а стражите извърнаха насмешливи лица към Лаури. Певецът въздъхна и кротко седна на леглото.
След няколко минути принцесата се върна с раздразнения отец Тъли. Старецът беше по нощен халат, Луам, също така обезпокоен не навреме, крачеше след тях. Лаури изстена и падна по гръб на леглото, а Карлайн вирна брадичка и го посочи с пръст.
— Той ми каза, че иска да се ожени за мен!
Лаури се изправи стреснато, а Луам изгледа объркано сестра си.
— Добре де, да го поздравя ли, или да заповядам да го обесят? По тона ти ми е трудно да определя.
Лаури скочи, сякаш го бяха уболи с игла по задника, и пристъпи към краля.
— Ваше величество…
— Не му позволявай да казва нито дума — прекъсна го Карлайн, насочи обвинително пръст към Лаури и добави със заканителен шепот: — Той е кралят на всички лъжци и изкусител на невинните. Ще се измъкне с приказките си.
Луам поклати глава и промърмори: „Хм, невинни!“, после се навъси и прикова певеца с очи.
— Изкусител значи?
— Ваше величество, моля ви… — почна Лаури.
Карлайн скръсти ръце и затупа нетърпеливо с краче по пода.
— Такъв е. Сега ще се опита да се измъкне.
— Ваше величество, може ли? — намеси се Тъли.
— Ами опитай — каза му объркано Луам.
Тъли погледна първо Лаури, после Карлайн.
— Доколкото разбирам, ваше височество, вие искате да се омъжите за този човек?
— Да!
— А вие, господине?
Карлайн отвори уста да каже нещо, но Луам я прекъсна рязко.
— Остави го да говори!
Лаури примигна, смутен от настъпилата тишина, и сви рамене, все едно че не разбира за какво е цялата тази врява.
— Разбира се, че го искам, отче.
Почти изгубил търпение, Луам се обърна към Тъли:
— Тогава какъв е проблемът? След запрещенията… хм, някъде след седмица, да речем. След последните събития трябва да изчакаме малко. Ще вдигнем сватбата след като… нещата малко се успокоят. Ако не възразяваш, Карлайн. — Тя поклати глава и очите й се навлажниха. Луам продължи. — Някой ден, когато станеш баба с дузина внучета, ще трябва да ми обясниш всичко това. — После се обърна към Лаури. — Ти си един от най-храбрите мъже, които познавам. — Хвърли поглед към сестра си и побърза да добави: — И голям късметлия, разбира се. — Целуна Карлайн по бузата и каза: — Е, ако няма друго, ще ви оставя.
— Благодаря ти — промълви Карлайн и го прегърна. Луам напусна стаята, клатейки глава, а Тъли каза:
— Сигурно има някакво обяснение за този внезапен годеж в толкова късен час. — Вдигна ръце да спре
