— Ами не знам дали е принцът, или не, но пръстенът е същият.
— После мъжът огледа останалите. — Води и един елф!
— Елф ли? Искаш да кажеш Тъмен брат. Войникът се обърка и викна:
— По-добре слез сам. — Погледна Арута. — Ей сега ще се оправим… ваше височество — добави той по-тихо за всеки случай.
На капитана му бяха нужни няколко минути, докато се смъкне в клисурата, след което застана пред Арута и огледа лицето му.
— Бас държа, че много си приличате. Само че принцът никога не е носил брада.
— А ти си толкова тъп, че нищо чудно, че Арманд те е пратил чак във Висок замък, Уолтър Гинделхолт — изръмжа Ги.
Мъжът го изгледа и изрева изумено:
— По дяволите! Та това е херцогът на Батира!
— А това наистина е принцът на Крондор.
Мъжът, когото нарекоха Уолтър, продължи да мести поглед от единия към другия и накрая каза:
— Добре де, обаче вие сте мъртъв, или поне така се казваше в кралската прокламация. — Обърна се към Ги. — А пък вашата глава, ваше благородие, трябва да я изпратим в Кралството.
— Слушай, веднага ни заведи при Браян и всичко ще се оправи — каза Арута. — Негово благородие е под личната ми закрила, както и всички останали. Прекратете най-после тия глупости и ни водете. Зад нас на един ден път идва цяла армия Тъмни братя и таласъми и смятам, че Браян ще ни е само благодарен, ако го научи по-скоро.
Уолтър Гилденхолт махна с ръка на водача на конниците.
— Отведи ги във Висок замък. И като се изясни всичко, върни се да ми кажеш какво по дяволите става.
Арута остави бръснача, прокара длан по вече отново гладкото си лице и каза:
— Така че оставихме елфите и препуснахме право насам. Браян, лордът на Висок замък и командващ охраната на Касапска клисура рече:
— Невероятно, ваше височество. Ако не ви виждах ей на, с двете си очи, и седналия тук дьо Батира, и една дума нямаше да повярвам. В Кралството ви смятат за мъртъв. Тук дори имахме един ден траур във ваша памет по нареждане на краля. — Седеше и оглеждаше слисан изморените пътници, които довършваха халбите с ейл в казармената барака, отстъпена за групата на Арута. Стойката на стария командир беше някак вдървена, сякаш цял живот беше стоял само мирно, и приличаше повече на офицер на дворцов парад, отколкото на полеви командир.
Амос бързо допи бокала с вино, обърса уста и се засмя.
— Ако имате още от това, по-добре го довършете преди да сте измрели, та поне да му се насладите. Трябваше да го опиташ, Арута.
— Колко от моите хора са тук? — попита Ги.
— Повечето от вашите офицери ги пратиха в Железен проход и Северен страж. Но двама от по-добрите ви мъже са тук: Балдуин дьо ла Тровил и Антони дьо Мазини. Няколко останаха и в Батира. Ги Мартин-Реемс сега управлява града ви, също и барон дьо Корви.
— О, той би искал да стане херцог, не се съмнявам — каза Ги.
— Браян — намеси се Арута, — трябва да се изтеглите в Сетанон. Явно той е целта на Мурмандамус и градът само ще спечели от присъствието на войниците ви. Тази позиция е неудържима.
Управителят на Висок замък дълго не отговори нищо и накрая поклати глава.
— Не, ваше височество.
— Отказваш на принца? — викна Амос.
Баронът го изгледа накриво и се обърна към Арута.
— Знаете и титлата ми, и задълженията ми. Васал съм само на брат ви и на никой друг. Възложено ми е опазването на този проход. Няма да го изоставя.
— Мили богове, човече! — възкликна Ги. — Нима още не ни вярваш? Цяла армия от над трийсет хиляди приижда насам, а ти с твоите… колко, хиляда или две хиляди души, пръснати по хълмовете към Северен страж и към Тир-Сог. Та той ще те помете за половин ден!
— Така казваш ти, Ги. Не съм сигурен, че всичко, което каза е истина.
Арута се слиса, а Амос избоботи:
— Искаш да кажеш, че принцът е лъжец? Браян не му обърна внимание.
— Не се съмнявам, че сте видели някакво тежко съсредоточаване на Тъмни братя на север, но чак трийсет хиляди — едва ли. Ние тук се разправяме с тях от години и по данни на разузнаването ни никога не могат да съберат повече от две хиляди под едно командване. Толкова можем да задържим от тази позиция без усилие.
Ги заговори с едва сдържан гняв.
— А бе, Браян, ти спа ли, докато ти говорехме с Арута? Не чу ли, че загубихме град със стена, висока шейсет стъпки, достъпен само от едната страна, защитаван от седем хиляди изпитани в битки воини под личната ми команда!
— А кой е човекът, признат от всички за най-добрият военен ум в Кралството? — попита Арута.
— Знам ти славата, Ги — каза Браян. — Срещу Кеш си се представял добре. Но за нас, пограничните лордове, трудните положения са нещо ежедневно. Сигурен съм, че можем да се справим с тези Тъмни братя. — Баронът тръгна към вратата. — Сега моля да ме извините, чакат ме и други задължения. Можете да си отдъхнете тук колкото искате, но запомнете: тук аз съм върховният главнокомандващ, докато кралят не реши друго. Сега според мен имате нужда от почивка. Чувствайте се поканени на вечеря с офицерите ми и с мен след два часа. Ще пратя войник да ви събуди.
След като Браян излезе, Амос отбеляза:
— Този човек е пълен идиот.
Ги се приведе над масата и опря брадичка на юмрука си.
— Не, Браян просто изпълнява дълга си така, както го разбира. За съжаление не е пълководец. Този пост го получи от Родрик, малко на шега. Иначе е южняк, дворцов благородник без особен опит във войната. А и тук не е имал досега кой знае какви неприятности с таласъмите.
— Веднъж дойде в Крудий, когато бях момче — каза Арута. — Стори ми се пълен с енергия.
— Ще направи каквото реши — каза Ги. — Пък и са му пратили на служба едни некадърници като онзи Уолтър Гилденхолт. Арманд го изпрати тук преди пет години за кражба от ротната хазна. Преди това беше старши рицар-лейтенант.
— Но — добави замислено Ги — по политически причини тук има и няколко добри мъже. Балдуин дьо Тровил и Антони дьо Мазини са първокласни офицери. Имаха нещастието да са ми верни.
Сигурен съм, че Калдрик е посъветвал Луам да ги прати по границата.
— И каква полза? — рече Амос. — Бунт ли предлагаш да вдигнем?
— Не — отвърна Ги, — Но поне когато започне клането, гарнизонът ще измре под командата на няколко компетентни офицери заедно с тъпаците.
Арута се отпусна в стола си, най-после усетил умората, просмукала се в тялото му. Знаеше, че трябва да се направи нещо, но какво? Всички в стаята се умълчаха. След малко Локлир се надигна, отиде до наровете, легна на един и веднага заспа.
— Умно момче — каза Амос, отиде до друг от наровете, изпъшка доволно и се намести удобно под завивката. — Ще се видим на вечерята, нали?
Другите последваха примера му.
Скоро всички заспаха, освен Арута, който се мяташе и обръщаше. В ума му гъмжаха гледки с пълчища таласъми и моредели, нахлуващи в страната му. Очите му отказваха да се затворят и накрая той изправи гръб, плувнал в студена пот. Огледа се и видя, че всички останали кротко похъркват. Пак легна и зачака сънят да го навести, но все още беше буден, когато ги извикаха за вечеря.
Глава 16
Сътворение
