някаква причина Мурмандамус да тръгне точно насам. И като се вземе предвид дневният му ред до зимата, най-вероятно е тръгнал точно за Сетанон. Но защо? Никакво явно основание няма да ходи точно там, а стигне ли там, ще може единствено да остане да презимува. Дойде ли пролетта, двамата с Луам ще го съкрушим.
Джими извади една ябълка от джоба на куртката си, сряза я на две и даде половината на кобилата.
— Освен ако не си прави сметка да свърши цялата работа преди пролетта.
Арута го погледна.
— Какво искаш да кажеш? Джими сви рамене.
— Не знам точно, освен това, което сам казахте преди малко. Нали трябва да се опитаме да отгатнем какво замисля врагът. Както сам казахте, дойде ли пролетта, можете да го съкрушите. Така че предполагам, че и той го знае. Значи, ако съм тръгнал нанякъде и знам, че ще ме съкрушат напролет, то би било защото не се каня да остана там до пролетта. Или може би там има нещо, заради което ми стиска да отида — нещо, което или ще ме направи толкова силен, че да не се притеснявам, че ще ме заклещят две армии, или ще попречи на тези армии изобщо да припарят. Нещо такова.
— Добре, но какво?
— Нещо магично? — предложи Локлир, Джими се засмя.
— Откакто се забърка цялата тази каша, такива неща изобщо не ни липсват.
Арута погали замислено с пръст каишката на талисмана, даден му от ишапийските жреци край Сарт и промърмори:
— Нещо магично. Добре, но какво?
— Ако питате мен, трябва да е нещо голямо — каза Джими.
Арута изпита раздразнение. Усещаше, че Джими е прав. И изпита безсилие, че не може да разбере тайната, криеща се зад това безумно нашествие на Мурмандамус.
Изведнъж изкънтяха тръби и по каменната настилка на двора се чу тропотът на ботушите на войниците, затичали се да заемат позиции. Арута и двете момчета изхвърчаха от конюшнята.
— Ето ги! — посочи Галайн.
Ги и Арута погледнаха натам, накъдето им сочеше. От Касапска клисура излизаха първите отряди от армията на Мурмандамус.
— Къде е баронът? — попита Арута.
— На стената, с хората си — отвърна Амос. — Върна се преди малко, целият в кръв и пребит. Изглежда, Тъмните братя са били по хълмовете над предната му позиция и са го помели. Май е изгубил по-голямата част от ескадрона си.
— Идиот с идиот! Там можеше поне да запуши пълчищата на Мурмандамус за няколко дни. Тук, при стените, ще е кървав фарс.
— Глупаво беше да подценява възможностите на планинските моредели, след като излязат по скалите — каза елфът. — Това не са му простите таласъми.
— Ще ида да видя дали все още не мога да го уговоря — заяви Арута.
Принцът бързо слезе от кулата и след няколко минути вече стоеше на крепостната стена с господаря на Висок замък. Баронът беше облян в кръв от тежката рана на черепа, получена, когато му бяха избили шлема от главата. Друг не си беше сложил и косата му се бе сплъстила от съсирената кръв. Бе пребледнял и се олюляваше, но не се отказваше да командва гарнизона. Арута рече:
— Браян, не разбираш ли какво ти говоря?
— Ще ги затапим ето тук — отвърна баронът и посочи теснината на каньона, свършваща малко пред стената. — Няма място за развръщане, така че ще спрат и ще ги посечем като житни класове.
— Браян, той води срещу теб армия от тридесет хиляди души! Ти колко имаш тук? Две хиляди? Той изобщо не се притеснява от загубите! Ще струпа бойците си на камари пред стените ти, след което ще мине през труповете им, за да ви докопа. Ще прииждат и ще прииждат, и ще прииждат, докато ви изтощят. Не можеш да го задържиш повече от един-два дни, най-много.
Очите на Браян се приковаха в Арута.
— Заповедта ми е да защитавам тази позиция. Не мога да я напусна, освен с разрешението на краля. Длъжен съм да удържа на всяка цена. Вие нямате работа тук. Моля, напуснете веднага стената.
Арута остана вцепенен за миг, със зачервено от безсилен гняв лице, после напусна стената, бързо се върна на кулата и каза на Джими:
— Бързо оседлайте конете и вземете всичко, което е нужно за дълго пътуване. Откраднете каквото трябва от кухнята. Може да ни се наложи да напуснем бързо.
Джими кимна, дръпна Локлир за ръкава и го отведе, а Арута, Ги, Галайн и Амос загледаха предните отряди на нашественическата армия, прииждаща към стената като порой.
Започна точно както беше предрекъл Арута — вълна от вражески бойци връхлетя от тясната клисура. Крепостта беше построена за гарнизонна казарма и изобщо не бе предвидено, че ще се наложи да удържи на масивен щурм от страна на добре организирана армия. А сега срещу нея настъпваше точно такава армия.
Арута стоеше с приятелите си на върха на кулата и гледаше как стрелците избиват челните отряди на Мурмандамус. След това първите редици на атакуващите се разтвориха и напред затичаха приведени таласъми, оформяйки стена от щитове. След тях прибягаха моределски стрелци, прикриха се зад живия параван и започнаха да отвръщат на стрелбата на защитниците от стената. Първият дъжд от стрели порази дузина от бойците на Висок замък и нападателите се втурнаха напред. Отново и отново противниковите страни си размениха залпове и защитниците не отстъпиха. Но нападателите продължиха настъплението си към стената.
Напредваха стъпка по стъпка, крачейки през телата на падналите. Всяка атакуваща вълна прииждаше и падаше, но се придвижваше все по-близо от предишната. Паднеше ли поразен някой стрелец, друг притичваше и заемаше мястото му. Когато слънцето облиза стената на дълбокия каньон, нападателите вече бяха преодолели половината разстояние до стената. Когато то се прехвърли към отсрещната стена на клисурата, разстоянието се беше свило до по-малко от петдесетина разкрача. И се понесе следващата вълна.
Изнесоха на бегом стълби. Защитниците се бранеха храбро, но щом паднеше някой таласъм или трол, други притичваха и се катереха по стълбите. И се почна същинската битка за Висок замък.
Оределите защитници се удържаха отчаяно. Последната вълна бе ударила стената южно от портите. По залез слънце прокънтя тръбният сигнал за отбой и войската на Мурмандамус се отдръпна в каньона.
— Не бях виждал досега подобна безсмислена касапница в името на дълга — каза Ги.
Арута бе съгласен с него.
— По дяволите! — изрева Амос. — Арута, тези погранични момчета може да са последната утайка на армиите ви, но са яка пасмина. Хич не си поплюват.
— Човек като послужи на границата, закоравява бързо — съгласи се принцът. — Големите битки тук са рядкост, но се бият всеки ден. Вярно, че ще се дадат скъпо, но ако Браян продължи да упорства, са обречени.
— Трябва да тръгнем преди съмване, ако ще се махаме — напомни Галайн.
Принцът кимна.
— Ще се опитам още веднъж да поговоря с Браян. Ако пак откаже да се вслуша в здравия разум, ще поискам разрешение да напуснем гарнизона.
— А ако не разреши? — попита Амос.
— Джими вече ни е приготвил провизии и таен изход. Ако се наложи, ще тръгнем пеш.
Принцът слезе от кулата и забърза към стената, където за последен път беше видял барона на Висок замък. Огледа се, но не го видя. Попита един от бойците и му отвърнаха:
— Барона го видях за последен път преди около час. Може да е долу на двора при ранените и мъртвите, ваше височество.
Думите на войника се оказаха пророчески — Арута го намери точно там. Лекарят бе коленичил над него
