Спечелиха ден преднина. Откакто бяха потеглили, чак до залез слънце преследвачи след тях не се мяркаха. Арута реши, че Мурмандамус трябва да се е разпоредил да претърсят основно опразнената крепост и едва след това ще прегрупира армията си за прехода през Високи хълмове. Да, определено бяха изпреварили нашествениците и най-вероятно щяха да си запазят преднината.
Можеха да си позволят по-бърза езда, подменяйки конете, и да преодоляват по трийсет и пет — четиридесет мили на ден. Част от конете щяха да се изтощят, но с малко късмет щяха да прехвърлят за седмица открития хълмист район. Навлезеха ли в Тъмни лес, щеше да им се наложи да забавят, но вероятността да ги настигнат там щеше да е по-малка, защото на преследвачите им щеше да се наложи да се придвижват предпазливо заради възможните засади сред гъстите гори.
На втория ден започнаха да оставят ранените, които не можеха да преживеят тежестите на пътуването. На другарите им бе заповядано да срязват придържащите ги за седлата връзки, без да губят време да ги погребват и без дори да им прибират оръжията и снаряжението.
На третия ден някъде по залез, се появиха първите преследвачи — смътни фигури на хоризонта. Арута заповяда да продължат още един час в галоп и на другия ден призори преследвачите отново престанаха да се виждат.
На четвъртия ден стигнаха първото село. Войниците, минали преди тях, бяха предупредили всички местни жители за приближаващата се опасност и селото беше изоставено. От един комин излизаше дим и Арута прати хора да проверят. Огънят в огнището все още тлееше, но нямаше никого. Намериха малко зърно и го прибраха, но друго продоволствие нямаше. Врагът нямаше да намери тук никаква плячка и Арута нареди да оставят селото. Ако жителите му не бяха отнесли със себе си всичката покъщнина и стока, щеше да заповяда да го опожарят. Сигурен беше, че войниците на Мурмандамус ще се погрижат за това, но се чувстваше по-добре, ако го остави така, както го беше заварил.
Към края на петия ден видяха, че отзад ги приближава неголям конен отряд и принцът заповяда на хората си да спрат и да се подготвят за бой. Конниците се приближиха и се оказаха дузина моределски съгледвачи, но свърнаха бързо и поеха назад, вместо да приемат двубоя с превъзхождащата ги по численост група.
На шестия ден настигнаха един керван, поел на юг, предупреден вече за приближаващата се опасност от предните ескадрони. Коларите караха бавно и беше повече от сигурно, че след ден-два авангардът на Мурмандамус ще ги застигне. Арута препусна към челото на колоната, където трябваше да е търговецът, собственик на товара, и извика:
— Разпрегнете конете и ги яхвайте. Иначе няма да се спасите от Тъмните братя, които идат след нас.
— Но зърното ми! — проплака търговецът. — Ще изгубя всичко! Арута даде знак да спрат и извика на бойците си:
— Всеки да вземе по един чувал зърно. Ще ни трябва за Тъмни лес. Останалото да се изгори!
Търговецът се заинати и заповяда на охранниците си да защитят стоката му, но наемниците само изгледаха петдесетината бойци на Висок замък и се отдръпнаха, оставяйки ги да приберат зърното.
— Разпрегнете конете! — заповяда Ги.
Конниците срязаха поводите на конете и ги отведоха. След няколко минути чувалите от първата кола бяха прехвърлени на конете на войниците и на разпрегнатите товарни животни. Останалите фургони бяха подпалени.
Арута каза на търговеца:
— Ваша милост, насам идват тридесет хиляди таласъми, Тъмни братя и троли. Ако смятате, че съм ви онеправдал, помислете какво щеше да ви сполети, ако се тътрите из Тъмни лес сред подобна компания. А сега вземете зърното за конете си и тръгвайте на юг. Ние ще останем в Сетанон, но ако искате вашите кожи да останат читави, на ваше място бих подминал града и бих продължил към Малаково средище. Ако държите да ви се възмезди това зърно, останете в Сетанон и ако успеем всички да преживеем някак това нашествие, ще ви го изплатя. Рискът си е ваш. Повече време за разправии нямам.
Принцът заповяда на колоната да тръгне и след няколко минути изобщо не се изненада, че търговецът и наемниците му препускат зад тях, а само подвикна на Амос:
— Като спрем, подменете им конете от резервните. Не искам да ги оставяме.
На седмия ден навлязоха в Тъмни лес.
Шумът на битката секна и Арута заповяда да спрат. Махна с ръка на Галайн и един от войниците да продължат към източника на шума. Върнаха се след броени минути и елфът каза:
— Всичко е свършило.
Продължиха още малко на изток и намериха на една поляна група войници от Висок замък. Около тях лежаха телата на дузина моредели. Командирът на малкия ескадрон отдаде чест, щом видя приближаващия се принц.
— Спряхме да починат конете, когато ни удариха, ваше височество. За щастие, още един ескадрон се оказа недалече на запад и ни се притекоха на помощ.
Арута погледна Ги и Галайн и попита:
— Как по дяволите са успели да ни изпреварят?
— Не са — отвърна Галайн. — Били са тук цялото лято и са чакали. — Елфът се огледа. — Ето там, струва ми се.
Отведе Арута до един повален дънер, скриващ входа на ниски колиба, скрита хитро сред храсталаците. Колибата се оказа претъпкана със запаси: зърно, оръжия и сушено месо.
Арута бързо огледа всичко и каза:
— Тази кампания е била планирана отдавна. Вече можем да сме сигурни, че крайната цел на Мурмандамус е Сетанон.
— Но все още не знаем защо — отбеляза Ги.
— Ще трябва да действаме и без да го знаем. Вземете всичко, което може да ни свърши работа. Останалото да се изгори.
Обърна се към водача на ескадрона.
— Други наши отряди срещнахте ли?
— Да, ваше височество. Снощи дьо ла Тровил беше на стан на около миля на североизток оттук. Натъкнахме се на постовете му и ни заповядаха да продължим, за да не се струпват твърде много хора на едно място.
— А Тъмни братя? — попита Ги. Сержантът кимна.
— Горите гъмжат от тях, ваше височество. Подминем ли ги, рядко ни закачат. Ако спрем, имат скрити стрелци из дърветата. За щастие обикновено групите им са по-малки от тази. Все пак може би ще е добре да не спираме.
— Вземи със себе си петима души от колоната ми и тръгнете на изток. Искам да се предаде на всички: отваряйте си очите за тези складове на Мурмандамус. Предполагам, че ще ги охраняват, така че се оглеждайте за места, където Тъмните братя ще се опитват да ви спрат. Всичко, което може да му помогне, трябва да се унищожава. Тръгвайте.
След това Арута нареди друга дузина мъже да се отправи на половин ден път на запад, а после да възвие на юг, за да се извести на колкото може повече отряди за складовете на врага. Накрая се обърна към Ги.
— Май е време да тръгваме. Почти усещам авангардните му части по петите ни.
— Все пак бихме могли да ги позадържим малко — каза дьо Батира.
Арута се озърна.
— Търся подходящо място за засада. Или някой мост, който да изгорим след себе си. Или теснина по пътеката, да я запушим с някое дърво. Но досега не видях подобно място.
— Тази проклета гора е най-удобното за преминаване място, което съм виждал. На парад можеш да я измаршируваш и нито един войник няма да сбърка стъпката, за да прескочи дънер — обади се Амос.
— Добре. Ще видим какво може да се направи — отвърна Ги. — Да тръгваме.
Тъмни лес представляваше плетеница от свързващи се гористи пояси, а не непрекъсната гора като Еддер или Зеленото лоно. През първите три дни от пътуването си преминаха през многобройни ливади и
