и когато принцът се приближи, вдигна глава и каза:
— Мъртъв е.
Арута се обърна към офицера, застанал до мъртвия.
— Кой е заместникът му?
— Уолтър Гилденхолт, но мисля, че падна при щурма на предната позиция — отвърна мъжът.
— След него кой?
— Балдуин дьо ла Тровил и аз, ваше височество, сме следващите по ранг след Уолтър. Пристигнахме тук в един и същи ден, така че не знам кой точно е по-старши.
— Вие кой сте?
— Антони дьо Мазини, бивш барон на Калри, ваше височество. Щом чу името му, Арута си го спомни от коронацията на Луам.
Беше един от поддръжниците на Ги. Все още се поддържаше спретнато, но двете години по границата до голяма степен го бяха лишили от изтънчените маниери на дворцово конте, които го отличаваха в Риланон.
— Ако нямате възражения, повикайте дьо ла Тровил и Ги дьо Батира. Чакам ви на съвет в покоите на барона.
— Нямам възражения — отвърна дьо Мазини и огледа навъсено касапницата по бойниците и двора на укреплението. — Всъщност най-после малко разум и ред тук няма да са излишни.
Балдуин дьо ла Тровил се оказа слаб мъж с изпито ястребово лице, за разлика от по-изтънчения дьо Мазини. След като двамата офицери се представиха, Арута каза:
— Ако на някой от двама ви му се въртят в главата тези глупости, че сте васали само на краля и че трябва да защитавате тази крепост до смърт, по-добре го кажете още сега.
Двамата се спогледаха и дьо Мазини се изсмя.
— Ваше височество, тук ни изпратиха по заповед на вашия брат… — той хвърли поглед към Ги — поради политическо неблагоразумие. Изобщо не държим да прахосаме нахалост живота си в безсмислени жестове.
— Баронът беше пълен идиот — добави дьо ла Тровил. — Смел почти до героизъм, но все пак идиот.
— Ще изпълните ли заповедите ми?
— С радост — отговориха и двамата.
— Тогава от този момент нататък моят първи заместник е дьо Батира. Ще го приемете като ваш старши.
Дьо Мазини се ухили.
— Това няма да е нещо ново и за двама ни, ваше височество. Ги кимна и отвърна на усмивката.
— Двамата са добри бойци, Арута. Ще изпълнят каквото им се възложи.
Арута свали картата от стената и я разгъна върху масата.
— Искам половината гарнизон да оседлае конете до час. Но заповедта да се предаде шепнешком. Никакви тръби, барабани и викове. И колкото може по-скоро искам групи от по дузина мъже да започнат да се измъкват през задната порта, на интервали от по една минута. Трябва да потеглят за Сетанон. Смятам, че още в този момент Мурмандамус прехвърля свои бойци през скалите от двете страни на прохода, за да отреже пътя за оттегляне. Не мисля, че разполагаме с повече от няколко часа, в най-добрия случай — до призори.
Ги заби пръст в картата.
— Ако пратим малък патрул ето тук, после и тук, само за показ, проникването им ще се забави и шумът донякъде ще се покрие.
Арута кимна.
— Дьо ла Тровил, поведете този патрул, но не влизайте в бой. Ако се наложи, бягайте като заек, но гледайте на всяка цена да се върнете два часа преди съмване. До изгрев слънце този гарнизон трябва да се опразни.
— Така. Първите ескадрони, които ще потеглят, да включат по шестима боеспособни мъже и шестима ранени. Ранените вържете на седлата, ако трябва. След днешната касапница ще има достатъчно коне, за да може всяка група да вземе два-три пъти повече животни, и искам всеки да отнесе колкото може повече зоб. Не всички коне ще могат да стигнат до Сетанон, но ако има достатъчно зоб и при смяна на конете, повечето би трябвало да издържат.
— Много от ранените няма да оцелеят, ваше височество — каза Мазини.
— Зная. Ездата до Сетанон ще бъде убийствена, но искам всички да се изнесат оттук. И един жив човек няма да оставим зад гърба си на тези касапи, дьо Мазини. И освен това искам всеки мъртвец да бъде поставен изправен по бойниците. Когато настъпи зората, искам Мурмандамус да си помисли, че му предстои да се срази с пълен гарнизон. — Принцът се обърна към Ги. — Това може да го позабави малко. Освен това подгответе съобщения за Северен страж и ги известете какво става тук. Ако паметта не ми изневерява, Майкъл, лордът на Северен страж, е доста по-умен от покойния барон на Висок замък. Може би ще се съгласи да прати малко войници да ужилят фланговете на Мурмандамус. Искам да изпратим също така депеши в Сетанон…
— За Сетанон не разполагаме с птици, ваше височество — отвърна дьо ла Тровил. — Очаквахме да дойдат с кервана след месец.
— Колко и какви птици са ви останали в кафезите?
— Дузина. Три за Северен страж. По два гълъба за Тир-Сог и Лориел, и пет до Ромней.
— В такъв случай поне можем да пръснем вестта. Съобщете на херцог Талвин Ромнейски да извести Луам в Риланон. Искам армиите на Изтока да тръгнат към Сетанон. Мартин вече ще е там с войската на Вандрос. Щом срещне оцелелите от Арменгар и разбере маршрута на Мурмандамус, ще обърне войските си и ще поведе армията от Ябон към Ястребово гнездо, откъдето ще може да прехвърли планините и да тръгне насам. Ще съобщим на Тир-Сог да изпрати вестоносци да го пресрещнат и да му кажат къде точно сме ние. Гарнизонът на Крондор ще тръгне веднага щом Гардан получи вест от Мартин. Той ще събере още войска по пътя си при Тъмно поле. — И Арута добави с плаха надежда: — Все още имаме шанс да оцелеем при Сетанон.
— Къде е Джими?
— Каза, че имал да свърши нещо и щял да се върне веднага — отвърна Локлир.
Арута се огледа неспокойно.
— Що за глупости са му щукнали пък сега?
Беше почти призори и последният отряд бойци бе готов да напусне гарнизона. Частта на Арута — последните петдесетина бойци — се бе подредила зад портата, но Джими беше изчезнал.
После Джими изведнъж дотича отнякъде и им замаха да тръгват. Метна се на седлото и Арута даде знак да отворят портите.
Тежките дървени крила изскърцаха и принцът поведе колоната навън.
— Какво те задържа? — попита Арута.
— Малка изненада за Мурмандамус — отговори Джими.
— Каква?
— Сложих запалена свещ на едно буре с масло. Върху шепа суха слама и парцали. Ще гръмне след около половин час. Няма да е кой знае какво, но ще вдигне доста пушилка и ще гори поне няколко часа.
Амос се засмя одобрително.
— И след Арменгар няма да им се ще толкова да налитат в огъня.
— Тоя е голям хитрец, Арута — отбеляза Ги.
Джими остана доволен от похвалата, но Арута отвърна сухо:
— Понякога даже — прекалено голям.
Лицето на Джими помръкна, а Локлир се ухили.
