Магнус помълча дълго, замислено. Накрая каза:
— Съмнявам се.
Робърт се усмихна топло.
— Имахме съмнения и за теб, когато беше по-млад. Помня една случка, когато трябваше да те затворят в стаята ти за… колко беше? Седмица?
Магнус отвърна с усмивка:
— Не беше моя вината, забрави ли? Робърт кимна снизходително.
— Изобщо не беше.
Магнус погледна към кухнята.
— Но момчето?
— То има да научи много неща — каза Робърт. — Логиката е само началото. Трябва първо да разбере, че на най-важните проблеми в живота често може да се гледа като на игри, с чувство за риска и за печалбата, и как да ги пресмята. Трябва да се научи кога да се отдръпва от конфликт и кога да заложи твърдо на късмета си. Много неща от характера му, от онова, на което е учен като дете сред своя народ, трябва да бъдат отстранени. Трябва да се научи на играта на мъже и жени — знаеш ли, че бъдещата му жена е била уговорена за него, докато е чакал на един планински връх да го споходи мъжкото му видение?
— Малко знам за обичаите на оросините — призна Магнус.
— А той нищо не знае за най-обикновените неща в големия град. Не притежава усет за двуличие и измама, така че няма почти никакъв инстинкт, когато някой го лъже. Но в същото време има усет за дивата природа, усет, който не отстъпва на един наталски горянин.
— Калеб каза, че като ловец бил по-добър и от най-добрите в града — съгласи се Магнус.
— Брат ти прекара много години с елфите, така че би трябвало да знае най-добре.
— Прав си.
— Нашият млад приятел Нокът е възможност. Уникален е, може би. И е достатъчно млад, за да можем да го обучим така, че да се превърне в нещо, което могат да бъдат малцина от нас.
— И какво е то? — попита Магнус заинтригувано.
— Той не е ограничен от нашето наследство. Все още е способен да се учи, докато повечето от нас на неговата възраст вече са убедени, че знаят всичко.
— Наистина изглежда готов за ученик — отстъпи Магнус.
— И освен това има чувство за чест, а това би послужило добре на някой ламътски капитан от цуранско потекло.
Магнус повдигна вежда. Онези с цуранското потекло бяха толкова педантични, станеше ли въпрос за чест, че нямаха равни. Готови бяха да умрат, за да изплатят дълг на честта. Изчака за миг да види дали Робърт не преувеличава и разбра, че е искрен.
— Честта е полезно нещо. Понякога.
— Той вече си има мисия, въпреки че все още не е изплувала на повърхността на ума му.
— Мисия ли? — Той е оросин. Трябва да излови и да избие мъжете, виновни за унищожаването на племето му. Магнус въздъхна тежко.
— Гарвана и неговата банда главорези. Няма да е никак лесно това изпитание.
— Момчето вече е ловец. Когато стане готов, ще ги издири. Бих предпочел да го направи с по-добри оръжия от голите си ръце и вродения си бърз ум. Тъй че има да го учим още на много, и двамата.
— Не притежава умения в магията, предполагам, иначе щеше да го пратиш при баща ми или да доведеш него тук.
— Така е. Но човек разполага и с други умения освен магията, Магнус. Не се шегувам. Момчето има пъргав ум и съществуват много по-сложни задачи, които да дисциплинират мисълта му, от игрите с карти. Ако ще ни служи, ще трябва да е с толкова корав дух и ум, колкото е корав тел ом. Може и да няма никакви умения в магията, но ще се изправи срещу нея и ще се изправи срещу умове много по пригодни за удари в гърба, за двойни игри и коварство, отколкото изобщо би могъл да си представи сега.
— Ако се притесняваш от двойните игри, би трябвало да доведеш Накор да го научи.
— Бих могъл, но още не. Освен това баща ти е пратил Накор в Кеш по някаква работа.
Магнус се изправи.
— Аха, значи перспективата за война между Островното кралство и Велики Кеш вече е уредена. Чудесно.
Робърт се засмя.
— Накор не сее безредици навсякъде, където гостува.
— Само на повечето места. Е, щом смяташ, че можеш да подготвиш момчето да подгони Гарвана и да го убие, желая ти късмет.
— О, не ме притесняват толкова Гарвана и неговите убийци. Унищожаването им е само част от обучението на Нокът, само проверката му като калфа. Ако се провали, ще се лиши от истинското изпитание на уменията си.
— Заинтригува ме. Какво следва?
— Нокът ще отмъсти за своите хора, като избие всички виновни за унищожаването на оросините. Което означава, че няма да си даде отдих, докато не се изправи срещу и не унищожи човека, който стои зад това.
Светлосините очи на Магнус се присвиха и станаха ледени.
— Каниш се да го превърнеш в оръжие? Робърт кимна.
— Ще трябва да убие най-опасния мъж сред живите днес. Магнус отново седна и скръсти ръце. Погледна към кухнята все едно се опитваше да види през стените.
— Изпращаш мишка да дръпне брадата на дракон.
— Може би. Ако е така, да се погрижим мишката да има зъби.
Магнус поклати замислено глава и не отвърна нищо.
Нокът мъкнеше вода нагоре по склона. Вдигна глава и видя, че Меги го чака и се мръщи. Меги беше пълна противоположност на Лела: кльощава, колкото Лела беше закръглена, руса, та чак бледа, докато Лела беше тъмнокоса и смугла, простовата и пряма, докато Лела беше закачлива, кисела, докато Лела беше винаги весела. Накратко, без да е навършила още и двайсет, приличаше повече на свадлива жена на средна възраст.
— Много се забави — смъмри го тя.
— Не разбрах, че чак толкова припирате — отвърна Нокът, свикнал вече с ролдемските изрази, на които го учеха всички.
— Винаги припираме — сопна му се тя. Нокът тръгна след нея.
— Защо си дошла да ме посрещаш?
— Кендрик каза да те намеря и да ти кажа, че тази вечер пак ще сервираш в трапезарията. — Носеше шал в бозавозелено, беше го стегнала плътно около раменете си. Дните ставаха студени, а нощите — още по-студени; есента обръщаше на зима и скоро щеше да дойде снегът. — Има един керван от Ородон за Фаринда, ще остане да пренощува и изглежда, с тях пътува някаква важна особа. Тъй че двете с Лела сме назначени в гостната с Ларс, а ти и Гибс в трапезарията.
— Можеше да изчакаш, докато се върна, за да ми го кажеш — подхвърли Нокът.
— Когато ми кажат да направя нещо, го правя веднага — сопна се тя.
И забърза напред. Нокът се загледа в стегнатия й гръб. Нещо странно го порази за миг, а после осъзна какво е: харесваше му как се полюшват бедрата й, докато се изкачваше по хълма. Изпита същото онова непривично вълнение в стомаха си, което изпитваше често, когато оставаше насаме с Лела. Не че харесваше особено Меги, но изведнъж се улови, че си мисли как й е извито леко нагоре нослето и как в онези много редки случаи, когато се усмихнеше за нещо, до очите й се събираха тънки резчици — бръчици, както ги наричаше Лела.
Знаеше, че е имало нещо между Меги и Ларс за известно време, но по някаква си причина сега те почти не си говореха, докато всички говореха с Лела. Избута от ума си тази неудобна мисъл. Знаеше какво става между мъжете и жените — народът му беше достатъчно открит по въпросите на половия живот и той беше
