казано, защото според разказа, ако можеше да се вярва на Ейвъри, той се оказал съдбоносно важен в историята на Кралството, като едва ли не сам съкрушил агентите на хаоса, опитали се да завладеят страната му.
Нокът я оценяваше като история, подходяща за някой разказвач около лагерния огън, но само ако се отдели повече внимание на воините и магьосниците в разказа и по-малко на момчето, което забогатяло. Килна към стената стола, на който седеше. Вече започваше да разбира понятието за богатство. Някои хора, изглежда, изпитваха наслада от трупането му. Той беше оросин и от негова гледна точка всичко, което човек не може да изяде и да носи по себе си, беше лукс. А трупането на лукс от определен момент нататък беше излишно губене на време и енергия.
Но наред с разбирането на понятието за богатство започваше да разбира и понятието за власт. По причини, които му бяха чужди, съществуваха хора, които жадуваха за власт точно толкова, колкото Ейвъри беше жадувал за богатство. Хора като херцога на Оласко, които искаха най-много от всичко да носят корона и да ги наричат крале, въпреки че според това, което му бяха казали Калеб и Магнус, херцогът спокойно можеше да се нарече крал и в земите на Оласко и Аранор още сега.
Нокът пусна стола да стъпи и на четирите си крака и остави книгата на масата. Беше сам вече от три дни, тъй като Магнус отново бе заминал на поредното си мистериозно пътуване. Магьосникът му беше възложил всевъзможни задачи, малко четене — нещо, което вече му доставяше удоволствие, след като четеше гладко от повече от година — и упражнение на странна поредица движения, почти като танц. Магнус твърдеше, че танцът е форма на бой с голи ръце, казвал се исалани, и че многогодишните тренировки в него щели да го направят по-ловък и в други области на бойното изкуство. Освен това трябваше да поддържа колибата чиста и да си приготвя храната сам.
Това запълваше по-голямата част от деня му, но в малкото време, което му оставаше, обикновено излизаше да проучва, макар Магнус да му беше наредил да стои по северния бряг на острова. На юг се издигаше верига хълмове, може би на един ден път. Магнус му бе наредил да не ходи в тези хълмове, нито да минава по брега на юг от тях. Не беше обяснил защо не бива да ходи на юг, нито какво ще се случи, ако пренебрегне указанията му, но Нокът не беше склонен да се опълчва на волята на магьосника.
Голяма част от живота му вече се бе съсредоточила върху очакването. Очакваше да открие за какво го обучават, защото вече бе сигурен, че Робърт и другите имат определена цел за него.
Образованието му напредваше бързо: езици — вече владееше почти свободно Кралската реч (както наричаха главня език на Островното кралство), говореше почти безпогрешно ролдемски и започваше да учи диалекти от империята Велики Кеш; учеше география и история, а вече и музика.
Музиката му допадаше най-много. С помощта на едно заклинание Магнус възпроизвеждаше представления на музиканти, на които се беше натъквал през годините. Някои от по-простите музикални изпълнения звучаха познато на Нокът; но по-сложната музика, изпълнявана за благородници от изтъкнати музиканти, бе също толкова увличаща. За да започнел да разбира музиката, беше му казал Магнус, трябвало да се научи да свири на инструменти, и Нокът започна с най-проста свирка, която лежеше сега на масата му — дълга дървена тръба с пробити в нея шест дупки. Беше почти като онази, на която навремето свиреше баща му, и Нокът бързо я усвои дотолкова, че да може да изсвири няколко прости мелодии.
Потърка челото си с ръка. Очите го смъдяха, гърбът му се беше схванал и го болеше. Слънцето клонеше към залез. Осъзна, че е чел цял следобед.
Погледна към огнището и котлето с яхния над него. Все още ставаше за ядене, но еднообразната храна му беше омръзнала. Прецени, че му остава около час, в който да половува или да притича до брега и да се опита да хване риба.
Залез-слънце беше добър момент и за двете дейности. Недалече от колибата имаше малко езерце и дивечът се събираше там на водопой призори и по залез-слънце, а рибата отвъд прибоя като че ли ставаше по-активна привечер.
Пребори се само за миг с двете възможности и реши, че повече го привлича риболовът. Дебненето на дивеч изискваше твърде много съсредоточаване, а точно сега беше по-скоро в настроение да постои на пясъка, вятърът да духа в лицето му, а очите му да се взират далече-далече, а не в разни букви.
Грабна въдицата и излезе.
Когато тръгна обратно нагоре по склона, слънцето вече бе залязло. Само за минути бе успял да улови две хубави риби, повече от достатъчно за вечеря. Щеше да ги запече на металната скара и да добави малко от подправките, които Магнус държеше в едно сандъче. Съжаляваше, че не разполага и с ориз: едва сега осъзна на какъв лукс се беше радвал в кухнята на Кендрик. Майка му често готвеше риба: поднасяше я с корени и диви плодове. Понякога имаше и питка е мед, плодове или орехи. Но Нокът вече ценеше храната много повече, отколкото майка му изобщо бе могла да си представи. Смешно му стана при мисълта, че той може би е най-добрият готвач в историята на своя народ.
Излезе на билото и спря. Небето все още светлееше, но тъмнината бързо се спускаше. Беше усетил нещо.
Вслуша се. Дърветата около колибата бяха притихнали. Трябваше да има шумове, шумоленето на дневните животни, затърсили убежищата си, докато нощните хищници излизат на лов.
Но вместо това цареше тишина, която можеше да означава само едно: наблизо имаше хора.
За миг Нокът се зачуди дали Магнус не се е върнал, но по някакъв начин разбра, че не е това. Нещо обаче не беше наред.
Нокът подозираше, че на острова вероятно има и други хора, на юг от хълмистата верига, и че Магнус не иска той да се среща с тях поне засега, но не мислеше, че е вероятно да дойдат тук така неочаквано. Остави въдицата и кошницата на земята и се сети, че е оставил оръжията си в колибата.
Извади от кошницата ножа за чистене на риба, жалко оръжие, но по-добре, отколкото нищо, и бавно тръгна към колибата, напрегнал всичките си сетива. Слушаше, гледаше, душеше.
Около колибата като че ли имаше някакво присъствие, нещо непознато, извън целия му опит. Отначало бе помислил, че до нея или вътре може да има някой, но сега реши, че трябва по-скоро да е нещо.
От вратата изскочи някакъв силует, толкова бързо, че окото му едва успя да засече движението, но дори в този кратък миг Нокът успя да различи човекоподобни очертания… само че без лице. И никакви други подробности: силует, който пробяга за миг в съзнанието му и се скри в здрача.
Той спря, задържа дъх и се помъчи с всичките си сетива да определи, накъде е тръгнало съществото. Леко раздвижване на въздуха зад него го предупреди, че някой идва към него отзад, бързо и безшумно, и той се смъкна на колене. Без колебание удари назад с ножа — посичане, което щеше да порази всеки човек някъде между коляното и слабините.
В нощта изригна гъгнив нечовешки звук — острието се бе забило в нещо. Нокът падна, съборен от съкрушителен удар в рамото.
Превъртя се и се изправи. Въздухът покрай него изсвистя и той разбра, че по някакъв начин е избегнал удара от друг невидим нападател. Единствено инстинктът му подсказа, че зад него има двама нападатели, и той скочи напред към колибата. Ако изобщо имаше някаква надежда да оцелее, трябваше да се добере до меча си.
Хвърли се през вратата на колибата като във вир и се хързулна по пода. Нещо невидимо изсвистя във въздуха там, където допреди миг беше гърбът му.
Нокът се плъзна по корем под масата и бързо се надигна, вече с меча в ръка. Хвърли ножницата настрани и изрита масата към вратата, за да забави онзи, който влизаше.
Масата се удари в нещо точно на прага, някаква тъмна сянка. На прага се очерта силует — Нокът успя да го види само благодарение на онова, което засенчваше: светлината на вечерното небе все още огряваше клоните и листата, но тъмният силует затулваше всичко зад себе си.
А после нещото влезе в колибата. Нокът видя само безлика черна фигура, сякаш светлината не се отразяваше от нея. Знаеше, че има още един, все още навън, така че отстъпи към огнището, без да мисли сграбчи едно горящо дърво и го вдигна високо с лявата си ръка.
Съществото замахна към него и Нокът се хвърли надясно. Болка прониза лявото му рамо. Ръката на съществото се отдръпна и за един кратък миг на Нокът му се стори, че вижда някакво смътно движение във въздуха. Разбра, че е поразен от някакво невидимо оръжие. Усети парене в рамото, после надолу шурна кръв.
