Магнус кимна.
— Нека да те попитам: ако можех да доведа тук една от двете в този момент, коя би пожелал да видиш?
Нокът постоя смълчан, стиснал рибарския прът.
— Не знам — отвърна най-сетне. — Мислех си, че обичам Лела… наистина я обичам. Но има нещо в… походката на Меги, в движенията й. Тя е… страстна. Това ли е думата?
Магнус помълча за миг.
— Пътищата на сърцето са сложни. — Зарея отново поглед към океана. — Вълните кипят и се разбиват в скалите, Нокът. Същото е и с човешките чувства. Страстта може да провали човек. Със страстта трябва да върви благоразумието, иначе враговете ти ще разполагат с оръжие, което да използват срещу теб.
— Не разбирам.
— Повечето хора проявяват страст към нещо в определен момент в живота си. Може да е към жена, която обичаш, или призвание, или занаят, или може да е към идеал.
— Идеал ли? Магнус кимна.
— Има хора, които доброволно биха отдали живота си заради един идеал. Хора, които поставят общото благо над своята лична изгода. — Погледна Нокът. — Но има и тъмни страсти: амбиция, алчност, похот, жажда за власт… Това, което изпитваш към Лела и Меги, е някъде между тези две крайности, между идеала и тъмното. Това, което изпитваш, в най-лошия случай може да е сляпа похот, независимо от сложностите на жените, за които жадуваш. В идеалния случай твърде лесно се поддаваш на женското обаяние, като си мислиш, че всяка от тях е достойна за безразсъдно обожаване. А всяка от тези две крайности е грешка.
Нокът кимна разбиращо.
— Ти си млад. Много жени ще има в живота ти, ако ги искаш. Но обстоятелствата може да те поставят в такова положение, че да се наложи бързо да отсяваш истината: дали е просто похотлива страст, или по- дълбока любов.
— И двете жени, с които си бил, са добри жени общо взето — продължи Магнус. — Най-малкото не са имали зли намерения към теб. Те те обичаха по свой начин, както и ти тях. Но аз също така помня какво е да бъде човек на твоята възраст, да зяпнеш в две зелени очи и да те пометат толкова силни чувства… Мислиш си, че сърцето ти Ще спре. И същите тези чувства се повтарят също толкова силно само след няколко дни, когато зяпнеш в две кафяви очи.
— Такова е сърцето на младия мъж, Нокът. — Магнус въздъхна. — Трябва да бъде опитомено и обуздано, като буйно жребче. Трябва да бъде накарано да следва ума, защото ще се научиш, че любовта е трудно нещо.
— Не знам дали отговори на въпроса ми.
— Не знам дали си разбрал за какво точно питаш. — Магнус вдигна пръта си, намота кордата и отново заметна към вълните. — Ще поговорим повече за това, скоро. А скоро ще има и други, които ще можеш да поразпиташ за тези неща. Други, които ще са по-способни от мен да вземат отношение към проблемите ти.
— Благодаря ти, Магнус.
— Няма за какво, приятелю. Ще имаш много повече въпроси към мен, преди да изтече времето ни на този остров.
— Колко дълго ще се задържим тук?
— Толкова, колкото се окаже нужно.
— Колкото се окаже нужно за какво?
— За онова, което искаме да постигнем — отвърна Магнус. Нокът понечи да зададе нов въпрос, но набързо премисли.
Следобедът напредваше и по някое време Нокът почувства, че е огладнял.
— Дали изобщо ще хванем нещо за вечеря тук?
— Огладня ли?
— Да.
— Знаеш ли да готвиш риба?
Нокът вече беше приготвял рибни блюда с Лео.
— Знам, но ти имаш само едно котле и шиш за печене. Е, ще мога да сготвя яхния…
— Не — каза Магнус. — Мислех си за нещо малко по-изискано. Вече повече от месец ядем само супи и печено. Дай днес да си направим една хубава вечеря.
— Но как да приготвя такова ядене?
— Не се притеснявай — отвърна Магнус. — Първо трябва да намерим нещо подходящо за главното блюдо.
Затвори очи и след миг ги отвори отново. На Нокът му се стори, че видя смътно сияние над двамата. Магнус протегна ръка към водата, с дланта нагоре, и бавно я вдигна. От морето се появи риба, някъде около четири стъпки дълга. Магнус махна с ръка и рибата се понесе във въздуха и падна в краката на Нокът. Запляска и заподскача по пясъка. — Внимавай, че тези перки могат да те порежат лошо, ако я стиснеш много здраво. Нокът го погледна.
— До колибата ли трябва да я занеса?
— А как иначе ще стигне дотам? — попита чародеят. Нокът посегна да хване мятащата се по пясъка риба. Беше хлъзгава и тежка.
— Има ли нещо, с което да мога да я ударя, да я зашеметя? — попита той след няколко отчаяни опита да я хване.
— О! — каза Магнус. Врътна ръка и рибата притихна. — Още е жива, така че ще е прясна, когато започнеш да я филираш. Нарича се тон. Можеш да я запечеш леко с подправки. Леко задушен ориз и сварени зеленчуци ще са чудесна гарнитура. И малко студено бяло вино — най-добре сухо от Рейвънсбърг.
Нокът надигна огромната риба и погледна към стръмната пътека.
— Друго има ли?
— Ако измисля нещо, ще ти кажа.
Нокът бавно тръгна по тясната пътека. Докато стигне до колибата, вече беше капнал от умора, коленете му трепереха. Рибата май тежеше почти колкото него. Зачуди се какво се очаква да направи с нея. Можеше да я изкорми на масата, но щеше много да оцапа. Може би отвън на земята, а след това да отмие кръвта с кладенчова вода. Това щеше да махне и мръсното. А филетата можеше да наниже на шиша и да ги запече.
Но откъде щеше да намери ориз, да не говорим подправки? Досега храната в колибата на Магнус беше съвсем проста, меко казано.
Пусна рибата на земята и с облекчение се изправи. Гърбът му го възнагради с болезнен спазъм, за да му напомни Да не опитва друг път такива глупави неща. Разтърка го с лявата си ръка, докато отваряше вратата с дясната.
Пристъпи в колибата и едва не падна от изумление. Вместо малката стаичка, която бе опознал толкова добре, сега стоеше в голяма кухня. По-голяма от самата колиба. Погледна назад през отворената врата и видя познатия пейзаж пред колибата… но вътре беше съвсем различно.
Видя голяма работна маса с мивка, където можеше да почисти рибата, а зад нея — каменна печка. До печката под метална скара гореше огън. Видя и рафтове на съседната стена и не се усъмни, че по тях ще има и ориз, и всякакви подправки. И беше сигурен, че ей онази врата води към изба, където щеше да намери подходящото охладено бяло вино, за да го поднесе с вечерята.
— Как го направи това? — тихо промълви Нокът на себе си.
Глава 9
Объркване
Нокът примигна.
Тъкмо четеше поредната книга на Кралския език, този път някаква хроника за живота и времето на един търговец от Крондор, Рупърт Ейвъри. Преди смъртта си търговецът разказал историята и поръчал да я издадат, пеан на собствената му суетност, според Нокът. Историята беше лошо написана и невероятна, меко
