— Смърт.
Глава 10
Решение
Нокът стоеше смълчан.
Очите му се местеха от лице на лице: той оглеждаше тримата мъже и се мъчеше да разгадае по израженията им какво точно се очаква от него.
И тримата изчакваха неподвижно, лицата им с нищо не разкриваха мислите им. Пъг сякаш го наблюдаваше и се опитваше да прочете ума му. Робърт като че ли просто чакаше да види какво ще каже. Накор явно се опитваше да изтълкува нещо от стойката на Нокът, от изражението му или от какъвто и да било друг физически знак за реакция към избора, който току-що бяха поставили пред него.
След дълго мълчание Нокът промълви:
— Изглежда, нямам избор.
— Винаги има избор — каза Робърт. — Този, до който сме стигнали обаче, е много труден. — Помълча и добави: — Пъг е моят учител и водачът на нашата общност.
Пъг погледна Нокът и се усмихна. Лицето му се отпусна и той изведнъж стана сякаш с години по-млад от Робърт, своя ученик.
— Изобщо не мислехме да идваш тук, Нокът. Моят син те доведе на северния бряг на острова, за да те изолира и да се съсредоточи върху учението ти, да те прецени по-дълбоко.
— Магьосникът махна с ръка и свещите, подредени в металния кръг, висящ от тавана, лумнаха така, че стаята се освети ярко. Робърт и Накор отидоха в два от ъглите на помещението и донесоха четири столчета. Робърт постави едното зад Нокът, а след това другото до Пъг, после отиде при Накор и тримата мъже седнаха. Пъг даде знак на Нокът да последва примера им. Нокът седна и попита:
— Ще ме убиете ли, ако кажа „не“?
— Не — отвърна Пъг. — Но в известен смисъл ще „умреш“. Защото ще премахнем спомените ти. Няма да е грубо. Просто ще заспиш, а когато се събудиш, ще си някой друг. Младеж, пострадал от нараняване при война, да речем, или от падане от покрива на своя дом. Хора, които ще твърдят, че са те познавали през целия си живот, ще посрещнат с радост връщането ти в съзнание и бързо ще ти припомнят знанията, които ти липсват. Можем да го уредим така, че да е съвсем убедително, и след време ще започнеш да вярваш, че си точно това.
— Но в известен смисъл сте прав — каза Нокът. — Нокът на сребърния ястреб ще е мъртъв.
Робърт кимна.
— Последният от оросините ще бъде изгубен — добави Накор.
Нокът помълча. Най-сетне каза:
— Кажете ми повече, за да мога да избера разумно. Нямам желание да изгубя съзнанието си кой съм — въпреки че забравата за смъртта на моя народ може да изглежда и като благословия, — но имам дългове, които трябва да изплатя, а тях не мога да пренебрегна.
— Ако избереш да служиш на каузата ни, дългът ти към мен ще бъде изплатен — каза Робърт.
— Нямам предвид този дълг, а дълговете към моя народ. Дори да беше загинал само един член на моето семейство или клан, пак щях да преследвам враговете, докато всеки от тях не си плати подобаващо за деянията си. Но тези хора унищожиха цялото ми племе, защото, освен ако някой не е избегнал смъртта, без аз да зная за това, аз съм последният оросин. — Кимна към Накор. — Не мога да умра, и в двата смисъла на думата, телесно или паметта ми — докато оросините не бъдат отмъстени.
— Мисля, че в случая целите ни не си противоречат — каза Накор и погледна Пъг: — Може ли?
Пъг кимна.
Накор се отпусна на столчето си, бръкна в малката торба, която носеше на бедрото си, и извади портокал. Почна да го бели с палец. Погледна другите двама мъже и вдигна вежда. Те поклатиха глави, съвсем леко, и Накор отново насочи вниманието си към Нокът.
— Виждаш пред себе си водачите на група хора — започна Накор. — Това място, този островен дом, някога е бил убежище на народ, побягнал от война, или така поне твърди сказанието. По-късно се превърна в дом за първия Черен чародей, Макрос. Миранда е негова дъщеря. Пъг е съпруг на Миранда. Те са господарката и господарят на този остров, Нокът. Ти познаваш двамата им синове.
— През годините много хора са идвали, за да останат с нас на този остров. Ученици от… ами, от много места, някои от които дори невъобразими за повечето хора. — Той се ухили. — Някои и аз дори не можех да си представя, а имам доста добро въображение.
— Историята можем да я поотложим за по-късно, Накор — прекъсна го Пъг. — Обясни му какво го очаква.
Усмивката на Накор се стопи. Той отхапа от портокала и задъвка, потънал в дълбок размисъл.
— Та както казах, ние сме водачите на една група. Мнозина са дошли тук, за да се обучават и да служат.
— Да служат ли? — попита Нокът. Накор пак се ухили.
— Знаеш ли, Пъг, никога не ми се е налагало да обяснявам на никого отведнъж какво точно правим.
— И сега няма да го направиш — отвърна Пъг. — Просто му дай най-обща представа кои сме и ако се съгласи да служи, малко по малко постепенно ще го образоваме.
Робърт вдигна ръка.
— Може ли аз? Пъг кимна.
— Нокът, ние тримата тук принадлежим към Конклава на сенките. Конклавът се състои от мъже и жени, които са се съюзили по сериозна причина. Тази причина ще ти стане по-ясна с времето, но засега все още има неща, които не си готов да разбереш. Мога обаче да ти кажа следното. Ние служим на цел, която се противопоставя на много от злото, което днес се вихри из света, включително на силите, които замислиха унищожаването на твоето отечество. Ако настоящата ти цел е да отмъстиш за своя народ, то най-добрата възможност да го направиш е като служиш на нас.
Нокът го погледна в очите.
— Аз ви дължа живота си, господарю, и ще зачета своя дълг, но вие ме молите да приема на вяра едно много сериозно твърдение. Нито в хана на Кендрик, нито тук съм видял нещо, което да оспорва това твърдение, и нищо не би могло да ме накара да си помисля, че вие или тези мъже сте зли. Но дядо ми веднъж ми каза, че някои хора, които вършат зло, често го правят в името на по-голямо добро и че в историята на оросините шамани и племенни вождове са подвеждали хората, като са твърдели, че вършат добро. Видях злото със собствените си очи в деня, в който народът ми загина. Не знам коя е причината за унищожението на племето ми. Знам само, че онези, които убиха жените и децата на моя клан, извършиха зло.
Робърт вдигна ръка.
— Мога да те уверя в следното: мъжете, които унищожиха твоя дом, не действаха заради някакво подвеждащо чувство за по-голямо добро. Те бяха наемници, които убиват за пари, подпомогнати и насъскани от войници на Оласко. Ще поговорим в бъдеще за това. Засега приеми, че имаме обща кауза срещу онези, на които искаш да отмъстиш.
— Робърт, ти ме спаси, докато други можеха просто да ме оставят на враните и лешоядите — каза Нокът. — Не съм видял у теб или у приятелите ти нищо, което да намеря за недостойно. Калеб и Магнус — той кимна към Пъг — ме научиха на много неща, а докато лежах тук да се изцеря, чувах смях… — Помисли си за Алисандра. — Много неща тук носят радост. — Вдиша дълбоко и продължи: — Боговете са поставили краката ми на пътека, с какъв замисъл и цел, мога само да гадая. Но от деня, в който се събудих в твоя фургон, Робърт, съм на твоите грижи и разчитам на теб. Кажи ми какво да направя.
— Не мога, Нокът. Трябва да знаеш следното. Всяка клетва, положена пред Конклава на сенките, трябва да е доброволна и без капчица колебание. Защото влезеш ли в редиците ни, не можеш да се отметнеш. Нарушаването на тази клетва ще ти донесе смърт.
— И не само смърт на паметта — добави Пъг. — Защото станеш ли един от нас, ще започнеш да учиш неща, които не може да се споделят с външни хора. Неща, за които трябва да си готов да умреш, за да останат в тайна.
