— Много приказки ти трябваха, за да го схванеш — подхвърли Рондар.
Нокът се засмя.
— Знам.
— Тъй че ако искаш да си пробваш късмета с Алисандра, никой няма да те вини.
— Вярно — каза Рондар.
— Но не очаквай да стигнеш до нещо.
Нокът зърна Алисандра напред по коридора — говореше с две момичета — и каза на двамата си нови приятели:
— Едно от нещата, на които ме е научил баща ми: няма награда без риск, а ако не се опиташ, можеш само да се провалиш.
— Гуш — каза Рондар.
— Какво? — попита Нокът. Деметрий поклати глава.
— Не, целувчица по бузата.
— За какво говорите?
— Алисандра ще ти позволи да я ухажваш, приятелю — поясни Деметрий. — Мисля, че вниманието тайно я забавлява. И е много сладка. Не смятам, че таи някакъв зъл умисъл, но в края на първата ти вечер ухажване ще те принуди да се закълнеш, че ще си й просто като брат и ти ще знаеш, че никога няма да можеш да сложиш ръцете си около тънкото й кръстче, и малко преди да те обърне и да ти посочи пътя към стаята ти, ще получиш или едно леко гушване, толкова кратко, че почти няма да усетиш близостта й, или пърхава целувчица по бузата, като устните й едва ще докоснат лицето ти. Целувка по бузата се смята за грандиозно постижение сред момчетата тук.
Сякаш усетила, че е предмет на разговора им, Алисандра погледна през рамо и като ги видя, се усмихна.
Нокът погледна приятелите си. И двамата избягваха да срещнат погледа на младата жена. Той отвърна на погледа й и я дари с най-широката усмивка, на която бе способен. Тя задържа погледа му за миг, после извърна очи и се обърна към приятелките си.
— Залагам меден петак, че е гуш — каза Рондар.
— Готово. Аз залагам на целувка по бузата — каза Деметрий.
Нокът сниши глас.
— Приемам и двата залога, защото ще получа повече от целувка по бузата.
— Решителност — каза Деметрий. — Харесва ми!
— Хмф — последва нечленоразделният коментар на Рондар.
Нокът се загледа след слабичкото момиче, докато влизаха в общата сграда, където се хранеха учениците.
— Ще получа много повече — промълви той тихо, на себе си.
Глава 11
Цел
Конете препускаха по ливадата.
Накор и Магнус гледаха как Нокът, приведен над врата на кобилата, я засилва напред повече с воля, отколкото с ездаческото си умение. Конят на Рондар бавно увеличаваше дистанцията: младият ашунта стоеше изящно изправен на стремената, с изпънат гръб и ръце леко отпуснати на юздите.
— Като за човек, смятан за лош ездач от сънародниците си, Рондар май се справя доста добре с конете — каза Накор.
Магнус кимна.
— Ти знаеш повече за ашунта от мен, но не ги ли брояха за най-добрите конници на света?
— Най-добрата лека конница, да. Империята трябваше да вкара петнадесет легиона в земите им, за да ги покори. Бяха ключът към завоеванието на Западната империя от Кеш преди две столетия, но едно въстание на вождовете на ашунта сложи край на това. — Накор загледа младежите. Деметрий, малко зад тях, им подвикваше окуражително. — Нокът също скоро ще стане много добър ездач.
— Това го разбирам, Накор… — Магнус махна леко с ръка към двамата ездачи. — Нокът учи езици, езда, боравене с меча и всичко останало… но защо го включваш и в класовете по магия с другите?
Накор се ухили на бившия си ученик.
— Магия ли? Магия няма.
Магнус се опита да не се разсмее, но не успя.
— Това можеш да го обсъждаш с баща ми до свършека на вселената, но и двамата знаем, че твоето „вещество“ просто е друг начин да се погледне на процеса на прилагане на магия.
— Нещо повече е от това и ти го знаеш — отвърна Накор. — Начин да освободиш ума си от предпоставени възгледи. — Помълча, после добави с кикот: — Освен това тъкмо баща ти беше този, който пръв заяви, че „магия няма“.
— Дали някой от вас двамата някога ще ми каже как той е разбрал, за да изпрати онова съобщение, когато двамата с Джеймс сте били на първото си пътуване до Кеш? Нали дори не сте се били срещали дотогава.
— Той така и не ми каза как е разбрал — отвърна Накор. — Има неща, които баща ти не споделя с никого, дори с майка ти.
— Черният чародей — въздъхна Магнус. — Твърде лесно е човек да забрави, че това не е само роля, за да плаши моряците, които се приближат твърде много до този остров.
— Да, много повече е от това и дядо ти го знаеше.
Дядото на Магнус, Макрос, беше първият боравещ с магия, приел прозвището Черния чародей, за да осигури неприкосновеността на острова. Освен това той беше някогашен агент на Сариг, забравения бог на магията, и беше дал Острова на чародея на Пъг и Миранда.
Накор и Магнус бяха сред най-високопоставените в Конклава на сенките, но никой от двамата не разбираше напълно най-дълбоките мистерии на организацията. Магнус веднъж попита баща си кой трябва да поеме властта, ако го сполети нещо лошо, и Пъг му отговори загадъчно, че ако това се случи, всеки ще разбере какво трябва да прави.
Магнус отново насочи мислите си към текущите неща.
— Все пак, магия или вещество, така и не ми каза защо Нокът изучава тайнствените изкуства.
— Не съм, вярно.
— Накор, цял ден ли смяташ да ме дразниш? Накор се засмя.
— Не, просто понякога забравям, че имаш проблем с чувството за хумор. — Посочи към другия край на ливадата, където надпреварата беше приключила и трите момчета стояха и чакаха указания. — Нокът трябва да знае колкото може повече за всеки потенциален враг. Нашите врагове от години разчитат на черните изкуства, а способността на Нокът да оцелее при нападението на онези трима танцьори на смъртта ми даде идея.
Магнус замълча. Знаеше, че ако се беше оказал сам в колибата, танцьорите на смъртта най-вероятно щяха да го убият. Разсъждавал беше късно нощем с баща си защо врагът е предприел толкова дързък ход и защо тъкмо той е бил избран за жертва, но накрая единственото, с което трябваше да се задоволят, бяха голи предположения.
— Искаш да го научиш да може да разпознава магия ли?
— Стига да е възможно. Преди години лорд Джеймс, херцогът на Крондор, ми каза, че винаги настръхвал, когато някой използва магия. Говореше ми също така за своята „бучка тревога“, способността му да усеща, че ще се случи нещо лошо. Тъкмо тази особена интуиция го спаси на няколко пъти.
— Смяташ, че Нокът може да притежава същата способност?
— Все още не знам, но би могло да се окаже полезно да разполагаме с човек, който не е толкова явно практикуващ магия, но който притежава някакъв усет за нея, който да може да влиза в места, където ще са поставени прегради срещу магьосници, и в същото време да може да действа с известна вещина. — Струва ми се доста съмнително основание да подлагаш момчето на допълнителни часове учене, особено след като всичко това ще си остане само абстрактно и той никога няма да може да приложи тези знания на практика.
