— Казва ли ти някой — отвърна Накор. — Така или иначе, това ще го направи много по-образован, отколкото е сега, а това е в изгода на всички. — Загледа се как момчетата сменят ролите си: сега Деметрий щеше да се надпреварва с Нокът, а Рондар да наблюдава.
— Мисля си, че трябва да се погрижим също така и за друга фаза от образованието на Нокът. Прочетох с интерес бележките ти за връзките му с онези две момичета в чифлика на Кендрик. Смятам, че трябва да задълбочим тези уроци.
— Алисандра?
— Да. Смятам, че е време да започне да прилага уменията, на които я научихме.
— Защо?
— Защото Нокът ще се изправи пред много по-опасни неща от стоманата и заклинанията.
Магнус извърна глава и се загледа към големите сгради на бащиното си имение.
— Как станахме такива хора, Накор? Как станахме способни да правим такива… нередни неща?
— Иронията на боговете — отвърна Накор. — Ние вършим зло в името на доброто, а нашите врагове понякога са вършили добро в името на злото.
— Мислиш ли, че боговете ни се смеят?
Накор се изкиска.
— Непрекъснато.
— Ти не си…
— Какво?
— Когато ти бях ученик. Ти не си… Елена… Тя не беше от твоите, нали?
— Не — отвърна Накор и чертите му се смекчиха. Сложи ръка на рамото на Магнус и добави: — Онзи суров урок бе твое собствено дело. Животът често е такъв. — После отново насочи вниманието си към трите момчета: надпреварата започна и Деметрий и Нокът препуснаха с цялото си умение, а Рондар крещеше обидни ругатни по адрес и на двамата.
Когато отново извърна погледа си към Магнус, Накор видя, че магът е потънал в размисъл. Тъй като имаше донякъде представа накъде го водят мислите му, Накор каза:
— Трябваше да си намериш друга, Магнус.
Магнус погледна отвисоко дребничкия си бивш учител.
— Някои рани никога не се изцеряват. Просто ги превързваш и продължаваш с живота.
Накор кимна.
— Знам, Магнус.
Магнус се усмихна. Знаеше, че Накор го е разбрал, защото някога бе женен за бабата на Магнус и я беше обичал дълбоко до самия миг, в който бе принуден да я убие.
Магнус си пое дълбоко дъх.
— Е, добре. Кога ще започнем.
— Бихме могли още тази нощ.
Магнус закрачи към къщата и подхвърли през рамо:
— Няма да е зле да ида и да кажа на момичето.
— Просто й кажи какво да направи — подвикна Накор след него. — Тя знае как.
Обърна се тъкмо навреме, за да види, че Нокът финишира малко пред Деметрий. Двете момчета с шумно ликуване дръпнаха юздите. Накор си напомни, че младите често разбират, без някой да ги учи, колко е важно да уловиш радостта на мига, да не мислиш много за утрешния ден и за тревогите и грижите, които той може да ти донесе, или твърде много за вчерашния ден, с всичките съжаления и чувство за вина. И промълви тихо:
— Порадвай се на този миг, Нокът. Наслади му се. После въздъхна съжалително, обърна гръб на тримата ученици и бавно тръгна към покоите на Пъг. Имаха да обсъждат много неща — и повечето щяха да са неприятни.
Нокът избърса косата си с грубата кърпа. Къпането му харесваше, макар да не беше редовна част от ежедневието му като дете. Оросините трябваше да загряват водата, в която се къпят, тъй като всички реки се пълнеха с топенето на снеговете през цялата година и човек можеше да плува в тях и в езерата само през горещите летни месеци. Зиме оросините се къпеха в дървените парилни и чистеха мръсотията от телата си с пръчки.
С къпането свикна в хана на Кендрик, но там трябваше да използва корито, затова му се струваше, че единственото, което постига, е да замени собствената си мръсотия с нечия друга. Но Вила Беата разполагаше с великолепни помещения, в които да се къпеш. Имаше три свързани бани със студена, хладка и гореща вода, на които ежедневно се наслаждаваха много от хората на общността. А на разположение имаше и по-малки вани във всяко от двете крила на сградите на имението.
След работа или езда Нокът с удоволствие сваляше потта и мръсотията и се обличаше в чисти изпрани дрехи. Всеки ден в раклата му имаше нов комплект. Знаеше, че работата по прането се възлага на други ученици, но това все още му изглеждаше като магия. Оставяше мръсното си облекло в един панер пред вратата на стаята, а когато се върнеше от уроците или от упражненията си, го очакваха чисти дрехи.
Докато се бършеше, усети наболата по челюстта му четина. Беше започнал да се бръсне преди година, по начина, по който го правеше Магнус, макар предпочитаният от оросините метод бе да скубят всеки косъм от брадичката един по един. На Нокът много повече му допадаше острият бръснач.
Тъкмо беше започнал да точи бръснача на ремъка, когато Рондар и Деметрий се върнаха от банята.
— Какво ще правите след вечеря? — попита ги той, докато се сапунисваше.
Рондар се просна на леглото си, загърнат само в хавлиената кърпа, и изсумтя нещо неразбираемо. Деметрий отвърна:
— Довечера съм дежурен по кухня, тъй че ще сервирам и ще чистя. А ти?
— Аз съм свободен — каза Нокът и започна да се бръсне. — Мислех да накладем огън в дупката до езерото и да видим кой ще намине.
— Добре ще е да го разгласиш на вечерята.
— Момичета — каза Рондар.
— Импровизирано събиране обикновено е най-добре.
— Е, утре е шестък, тъй че колкото и да си уморен сутринта, можеш да отдъхнеш до обед.
— Аз мога — каза Деметрий. — И той може — посочи Рондар. — Но ти не можеш. Не погледна ли разписанието?
— Не.
— Дежурен си по кухня целия ден, от изгрев слънце до последното ядене.
Нокът въздъхна. — Значи няма веселба тази нощ.
— Какво пък, идеята е добра, въпреки че ти няма да си там каза Деметрий. — Да — съгласи се Рондар. — Да бе. Аз го измислих, а не мога да ида. — Можеш — каза Деметрий. — Просто няма да останеш дълго. — Вино — каза Рондар, надигна се и започна да се облича.
— Да, ще ни трябва вино.
Деметрий погледна Нокът, а той му се ухили.
— Ти си човекът в кухнята довечера.
— Ако Бесаламо пак ме спипа в избата, ще ме опече. А Може да ме изяде и жив.
— Талдарен — обади се Рондар.
Нокът се засмя. Бесаламо беше магьосник от друг свят — факт, който му трябваше доста време да възприеме — и приличаше почти на човек, ако се изключеха двете перки от бяла кост, минаващи отпред и отзад по черепа му вместо коса. И имаше светлочервени очи.
— Мисля, че самият той е пуснал тоя слух за талдарените, дето ядат момчета, за да се държим прилично.
— Държиш ли да се увериш? — попита Деметрий.
— Не, но не аз съм този, който ще трябва да краде вино. Без вино момичетата няма да дойдат при езерото.
— Ще дойдат, ако ги помолиш — подхвърли Деметрий.
