беритбата беше приключила.
Учениците бързо натовариха колата и всички тръгнаха към имението. Когато наближиха, Алисандра го попита:
— Къде се криеш напоследък? Почти не те виждам вече.
— Живопис — отвърна Нокът. — Майстор Мацеус ме учи на живопис.
— Чудесно! — възкликна тя. Очите й изглеждаха огромни. Хвана го под мишницата и той усети топлината на гръдта й до лакътя си. Усети смътно миризмата й, смесена със силното ухание на ябълки. — Какво рисуваш?
— Най-вече това, което майсторът нарича „натюрморт“ — неща, които подрежда на маса, или пейзажи. Утре започвам да рисувам портрети.
— Чудесно! — повтори тя. — Ще нарисуваш ли мой портрет?
Нокът едва не заекна.
— Ъъ… разбира се. Стига майстор Мацеус да позволи. Тя се повдигна на пръсти за миг, с изяществото на танцьорка, и го целуна леко по бузата.
— Обеща ми. Ще държа на това.
И забърза напред, а той остана на място като ударен от гръм. Няколко момчета се изсмяха.
Нокът бавно посегна и докосна бузата си. Дълго не можеше да мисли за нищо освен за целувката.
Глава 12
Любов
Нокът се намръщи. Стойте неподвижно, моля.
Деметрий и Рондар се опитаха да задържат позите си още за миг, но накрая Деметрий избухна:
— Не мога да го правя това!
Нокът хвърли четката и възкликна отвратено.
— О, добре. Да починем една минута.
Рондар заобиколи триножника, огледа портрета и изсумтя:
— Сносно.
Деметрий си взе ябълка от масичката до вратата и я захапа. Измърмори с пълна уста:
— И защо го правят това?
— Кое? — попита Нокът.
— Да те карат да се учиш да рисуваш. Нокът сви рамене.
— През последните няколко години ме караха да се уча на какви ли не неща и повечето не ми се виждат много смислени. Но дължа живота си на Робърт де Лийс, а той ме обвърза в служба на Учителя Пъг, тъй че правя каквото ми кажат.
— Но не си ли поне малко любопитен? — попита Деметрий.
— Разбира се. Но те ще ми кажат каквото трябва да знам тогава, когато трябва да го узная.
Рондар седна на леглото си и измърмори:
— Просто е.
— Кое? — попита Деметрий и луничавото му лице се намръщи.
— Защо рисува — отвърна Рондар.
— Ами тогава бъди така добър да ни го обясниш! — сопна се Деметрий.
Рондар поклати глава, все едно всичко беше очевидно за всеки освен за някой глупак. Стана, сложи ръка на рамото на Нокът и каза:
— Нокът: планинско момче.
— Така — каза Деметрий, но изражението му показа, че все още не схваща накъде бие приятелят му.
— Нокът: ролдемски благородник. — И Рондар пак седна.
Деметрий кимна разбиращо.
— Какво? — попита озадачено Нокът.
— Колко езика говориш сега?
— Шест, ако броя оросинския. Говоря свободно ролдемски, Кралската реч, Общата реч, кешийският ми е доста добър; оправям се прилично с квегански — който е доста близо до древнокешийския. След това се очаква да науча и ябонски.
— И си най-добрият с меча на острова.
— Да — отвърна Нокът без излишна скромност.
— Свириш ли на някакъв инструмент?
— На флейта. Накор ми показа как да си направя.
— Добре ли?
— Съвсем прилично.
— Играеш на шах, карти и зарове, нали?
— Да.
— И си добър на тях, нали?
— Да — повтори Нокът. Деметрий се ухили.
— Рондар е прав. Канят се да те пробутат за ролдемски благородник.
— А готвач? — попита Рондар. Нокът се ухили.
— По-добър от Бесаламо, ако трябва да съм честен.
— Това не говори много — отбеляза Деметрий. — Виж, ако започнат да те учат да свириш на повече инструменти и на всичко, което трябва да знаеш за вината и разни други деликатеси, значи Рондар е прав. Господарите на този остров те превръщат в благородник от Ролдем.
— Но защо? — попита Нокът.
— Ще го разбереш, когато ти го кажат — отвърна Деметрий.
Нокът се замисли за миг, после каза:
— Е, добре. Хайде сега по местата си. Казах на майстор Мацеус, че ще имам да му покажа нещо до вечеря.
Двамата младежи се върнаха на местата си и заеха позите, а Нокът изтласка от ума си въпроса за какво го обучават и се върна към текущата си задача.
Майстор Мацеус огледа портрета и отрони сдържано:
— Приемливо.
— Благодаря — отвърна неубедено Нокът. Беше отчаян от недостатъците, които виждаше в работата си; фигурите изглеждаха сковани, неестествени, не показваха почти нищо от характера на двамата му приятели.
— Трябва да поработиш над строежа на тялото — отбеляза учителят му.
— Да, учителю.
— Мисля, че следващото ти упражнение трябва да е голо тяло.
Нокът повдигна вежда. Беше отраснал в култура, в която гледката на голо човешко тяло не беше нещо впечатляващо, но откакто бе слязъл от планините на оросините, беше научил, че много други хора гледат на голотата другояче. Някои ученици плуваха голи в езерото, докато други отбягваха тези събирания: предпочитаха да плуват и да се къпят сами или пък обличаха дрехи, скроени за носене във водата. Други, като Рондар, изобщо отбягваха плуването.
Нокът дори беше обсъждал този въпрос с Накор, което май не беше много умно, тъй като учителят му го остави с повече въпроси, отколкото отговори. Все пак сега се почувства задължен да попита:
— Учителю Мацеус?
— Да?
— Такива рисунки обичайни ли са?
— Съвсем обичайни — отвърна Мацеус, но все пак добави към отговора си дискретно покашляне и отбеляза: — Макар и не толкова често за публично гледане. Частни колекции и прочие. Виж, скулптурата е друга история. Велики герои често биват изобразявани в различна степен разсъблечени, на телата им се виждат тежки рани. Но мен не ме притеснява дали ще можеш да направиш нещо, което да погъделичка любопитството на някой отегчен благородник; нито мисля, че имаш дарба за скулптор. Въпросът е да
