— Да, учителю Накор — прилежно отвърна едното момче, русокосо, с широки рамене, зелени очи и ситни лунички по носа.
Другият младеж имаше тъмна коса, но беше с бяла кожа и Нокът не можа да прецени дали се опитва да си пусне мъжка брада, или просто се е справил зле с бръсненето предния ден. Имаше почти черни очи, които леко се присвиха, щом видя Нокът. Метна се на леглото до същата стена като на Нокът, а светлокосото момче зае отсрещното.
— Аз съм Деметрий — каза русият. Посочи тъмнокосия. — А това е Рондар. Той не говори много. — Говореха на Кралската реч, която, изглежда, бе предпочитаният език на острова.
Рондар кимна мълчаливо.
— Аз съм Нокът — отвърна Нокът. Деметрий кимна вежливо.
— Чухме за теб. Успял си да избегнеш да те убият трима танцьори на смъртта. Впечатляващо.
Нокът се отпусна в леглото и опря гръб на стената. — Дори не знаех какво е танцьор на смъртта. — Лошо — каза Рондар.
— Много лошо — съгласи се Деметрий. — Сътворени с магия създания, използват душите на прокълнати. Единствената им мисия е да убият определено лице. Много трудно е да се избегне дори един, а трима…
— Е впечатляващо — каза Рондар.
— От дълго време ли сте тук? — попита Нокът.
— Пет години — отвърна Деметрий. — Баща ми правеше мехлеми и отвари в едно село в Южен Кеш, близо до град Антикостинас. Е, трудно може да се нарече град — голямо градче по-скоро. Някои жреци на Гуис-Ва го обявиха за еретик, защото „прилагал магия“, макар да не виждах кой знае колко магия в работата му, просто много билки и здрав разум. Но една нощ дойдоха някакви пияници, подпалиха къщата ни и я изгориха до основи, и избиха семейството ми. Скитах известно време, после срещнах Накор и той ми показа няколко хитрини… Така че излиза, че баща ми не беше магьосник, но аз съм. Затова съм тук, да уча.
— Аз също изгубих семейството си — каза Нокът. Погледна Рондар, а той на свой ред погледна Деметрий и кимна.
— Неговият баща е главатар на банда конници от Ашунта, в Северен Кеш. Много добри конници.
— Най-добрите — добави Рондар.
— И добри ловци…
— Най-добрите — повтори Рондар. Нокът се ухили.
— Това ще го видим!
— Иначе са си сган от самоуверени варвари, които изобщо не се къпят и се отнасят към жените като с добитък и с добитъка като с домашни любимци.
Рондар сви рамене.
— Вярно.
Нокът се ухили още повече.
— Как се оправя с Миранда? Деметрий се разсмя.
— Тя го възпитава как да показва подобаващо уважение към жените.
Лицето на Рондар помръкна. Той въздъхна примирено, подпря брадичка на ръцете си и рече:
— Болезнено вярно.
— А ти как се озова тук? — попита го Нокът.
Рондар се превъртя на леглото. Помълча малко, след което заговори все едно говоренето беше голяма мъка за него.
— Народът ми е конен. Ако не можеш да яздиш и да ловуваш, няма жени. Няма жени, няма деца. — Сложи ръка на очите си, сякаш припомнянето го затрудняваше. — Мъжете, които не могат да яздят са… по-долу. По-долу от мъже. Те събират дърва за огън, помагат в готвенето, гледат момчетата.
Нокът се обърна към Деметрий.
— А жените какво правят? Деметрий отвърна с гримаса:
— Те са собственост.
— Те раждат деца. Мъжете гледат момчетата — каза Рондар.
— Трудно е да се каже кое е по-ценно за конниците ашунта: добър кон или жена — подхвърли Деметрий.
— Зависи дали има повече коне или повече жени — поясни Рондар. — Тъмните му очи се впиха в Нокът. — Имаме си наши обичаи. Аз не съм добър ездач, но шаманът каза, че имам дарба. Тъй че живеех с шамана. — И все едно стигнал до границите на търпението си, каза на Деметрий: — Ти му кажи.
Деметрий направи кисела физиономия и заговори:
— Родината на ашунта е в западната част на империята, хълмисти степи, които никой друг не иска, но добър път за движение на търговци на роби й ренегати, без да ги спипа имперската армия. Нашият приятел и учителят му излезли да събират билки за някакъв си ритуал и ги заловили крадци на роби. Шаманът бил прекалено стар, за да струва нещо, но младият ни приятел с вързания език бил добра плячка за робските пазари.
— Накор ме откупи — обади се Рондар. — Той много говори.
Нокът се усмихна.
— Кой? Накор или Деметрий?
— Да — каза Рондар.
Деметрий се пресегна и го плесна закачливо по тила.
— Мълчаливият ни приятел всъщност е много свестен въпреки преструвките му, че е неразговорлив — голям бърборко е, когато някое от момичетата е в настроение да му слуша глупостите.
Рондар вдигна глава и се ухили.
— Вярно.
— За момичетата… — почна Нокът.
Рондар и Деметрий се спогледаха, после казаха в един глас:
— Алисандра! — И избухнаха в смях.
Нокът усети, че се изчервява, но задържа усмивката на лицето си.
— Какво Алисандра?
— Чух, че идвала да се грижи за тебе — каза Деметрий.
— Всички момчета я искат — подхвърли Рондар.
— И вие също ли? — попита Нокът.
— Всеки се пробва, когато я срещне — каза Деметрий. — Тя е различна. Но знае как да те направи приятел и да те накара да се чувстваш като идиот, че си се опитал да я замъкнеш в някой ъгъл.
Рондар въздъхна:
— Тя струва много коне.
Нокът се засмя.
— Ти май си влюбен в нея, а?
— Вярно. Всички са влюбени в нея.
— Коя е тя?
— Никой не знае — каза Деметрий. — Или поне никой, който знае, не говори. Тя е тук от повече време от нас и очевидно е специална. Чувал съм я да говори с много чужденци на техните езици и прекарва много време насаме с Миранда.
— Защо да е специална? — попита Нокът. Чу се звън на камбана и Деметрий стана.
— Вечерята. Ще говорим по пътя.
Излязоха. Рондар вървеше на стъпка след тях. Нокът понакуцваше, но успяваше да не изостане, още повече че Деметрий крачеше, без много да бърза.
— Знаеш ли, че Миранда е жена на Пъг? — попита русият младеж.
Нокът кимна и каза:
— Познавам синовете им.
— Пъг е… „владетелят“, по липса на по-подходяща дума, на това място. Но Миранда му е равна почти във всяко отношение. Някои дори твърдят, че е по-могъща магьосница. Знам само, че прекарва малко време с учениците, но много с Алисандра.
— Затова е специална значи — каза Нокът.
