Крийд кимна. Всеки мъж в селото го беше чул.
— Готови сме.
Тал кимна. Готови бяха. Воините на ородоните вече се подреждаха по палисадата със своите оръжия и с новите мечове и лъкове, които Тал бе докарал с един от двата фургона. Както беше предположил, също като неговото племе, ородоните разполагаха със събрано оттук-оттам въоръжение, от що-годе използваемо до напълно негодно. Много мечове бяха семейни ценности, предавани от баща на син с придружаващата ги история как са се сдобили с тази или онази щръбка или пукнатина. Въпреки че бяха натежали от чест, щяха да се строшат още при първия сблъсък.
И макар ловните лъкове на ородоните да бяха добри, военните все пак бяха по-добри. Мъжете на Квеала съвсем не бяха глупави: веднага зарязаха лъковете си и ги смениха с двойно извитите, които Тал бе закупил от един търговец от Кеш. За първи път Тал беше видял такъв лък, когато се запозна с Рондар — това беше любимото оръжие на конния народ ашунта. Изработен бе от обшита с кожа кост и дърво, двойно извит, къс, но с изумителна сила. В ръцете на силен стрелец можеше да забие стрела през лека броня като арбалет. А Тал беше докарал и арбалети. Десетина ородонски жени бяха въоръжени с тях. Ако портата поддадеше и конниците нахлуеха в укреплението, щяха да ги обстрелват от всяка постройка, покрай която минеха.
По-големите деца също бяха въоръжени. Всяко дете над десет години носеше къс меч, а на по-големите момичета и момчета бе показано как да натягат, зареждат и стрелят с арбалетите. Тал бе обяснил само веднъж, край първия огън първата нощ, какво бе сполетяло жените и децата в селото му, за да убеди мъжете да се откажат от традицията си да крият семействата си в кръглата къща. Мъжете ородони бяха обичливи съпрузи и бащи и бързо помогнаха на жените и децата си да се подготвят за битката.
Крийд слезе от южната стена, пресече площада, качи се по стълбата и застана до Тал.
— Жалко, че не ми позволи да отведа пет-шест момчета в гората, капитане.
— Знам. Ако не бях изпратил двайсет души в другите села, щях да го направя с радост.
— Щеше да е добре да ги ударим в задника, докато ги отблъскваме тук. Познавам добре наемниците. Гарвана е опасен безумец, но някои от момчетата му ще го оставят веднага щом видят, че може да ги избият. Не всички от тях си въобразяват, че са непобедими, нали разбираш.
— Можем да ги подгоним оттук.
— Добре, ще го кажа още веднъж — въздъхна Крийд. — Ямите, които трябва да ги задържат, ще задържат и нас. — Посочи забития клон, бележещ безопасния подстъп. — Трябва да минем оттам и след това към големия камък, за да излезем, а щом няколко техни момчета изпопадат в ямите, те ще го разберат. Гарвана може да постави трима стрелци ето там… — Посочи едно място, сравнително безопасно, в края на дърветата. За да ни задържат, докато се прегрупират. Ако не избием поне половината от хората му, ще почне обсада. — Изведнъж замълча и подуши въздуха. — Пушек!
— Да! — намеси се и Джаскенел. — Пушек от катран.
— Искат да ни запалят — каза навъсено Тал. — Моето село го подпалиха, когато налетяха. — Обърна се и извика на ородонската реч: — Стрелци! Целете се най-напред в конниците с факли! — След това повтори заповедта на Общата реч и отново се обърна към Джон Крийд. — Ти по-добре се върни на южната стена. Ще ударят и тук, и там, сигурен съм.
Крийд кимна и се върна на позицията си. След малко един от наблюдателите в югозападния ъгъл на укреплението извика:
— Ездачи сред дърветата!
Изведнъж от леса изригнаха конници и препуснаха през сечището.
— Целете се добре и не хабете стрели! — извика Крийд.
Тал гледаше като омагьосан как първите ездачи препускат в галоп към първата редица ями. Затърси познати лица с надеждата да види Гарвана или някой друг, който да прилича на убийците на семейството му. Но бяха все непознати и гърдите му се стегнаха при мисълта, че някой от виновниците за гибелта на близките му може да се измъкне ненаказан. После първият конник стигна до ямите. За един много кратък миг Тал се зачуди дали платнището няма да се окаже прекалено здраво, понеже конят сякаш летеше по него, но платното и рамката от клони рухнаха. Крясъкът на ездача се сля с цвиленето на коня, щом кон и ездач се нанизаха на подострените колове. Конниците препускаха твърде бързо, така че следващите не успяха да дръпнат юздите навреме и също пропаднаха в изкопите. Малцината извадили късмет успяха да ги прескочат и да препуснат по здравия терен зад тях, но само на две крачки по-напред ги очакваше нова линия ровове.
Четвъртият ред конници спря рязко и Тал извика:
— Катапулти!
Двете момчета, на които бе поверена отговорността да стрелят с катапултите, дръпнаха въжетата, освобождаващи големите дървени лостове, и кошовете изхвърлиха във въздуха десетки големи колкото юмрук камъни. Каменният залп се изсипа върху ездачите и свали поне половината от конете. Тал пресметна набързо: над тридесет ездачи вече бяха на земята, тежко ранени или мъртви. Сред неговите хора още нямаше нито един пострадал. Той обаче знаеше, че това скоро ще се промени.
И в този момент зърна Гарвана. Водачът на мародерите се появи от края на леса и извика на хората си да се изтеглят. Озовалите се най-близо до стената падаха от залповете стрели. Всеки с факла в ръка бе поразен от по няколко.
Дори с изключително острото си зрение Тал не успя да различи чертите на Гарвана, но можеше да си го представи как беснее, докато реве заповедите си на обзетите от паника наемници. Онова, което бяха очаквали, че ще се окаже лек набег — опожаряване и опустошение на едно задрямало село — се бе превърнало в погром още в първите минути: близо една четвърт от хората на Гарвана бяха мъртви или ранени.
Изведнъж Тал осъзна, че е проявил прекалена предпазливост. Ако бе позволил на Крийд да отведе неколцина стрелци сред дърветата зад позицията на Гарвана, полетът на стрелите точно в този момент щеше да ги прекърши съвсем. Щяха вече да са побягнали, вместо да се прегрупират за ново нападение. Сега обаче Гарвана нямаше да остави селото на спокойствие и вече кроеше друг план. Няколко от хората му слязоха от конете и навлязоха в гората. След няколко минути се чу кънтенето на брадви и западаха дървета.
— Сега какво? — подвикна Тал към Крийд.
— Според мен е решил да се оправи с ямите — отвърна Крийд и посочи разровеното сечище и оголените изкопи.
Тал се огледа и се увери, че всички са на позициите си. Слезе бързо по стълбата, мина през двора и се качи при Крийд.
— Беше прав за стрелците в гората. Обещавам да се вслушам във всичко, което предложиш.
— Все още мога да прехвърля няколко души през северната стена — отвърна Крийд. — Но изненадата вече е невъзможна. Мисля, че трябва просто да си седим на задниците и да видим какво ще направят.
— Ти какво щеше да направиш, ако беше на мястото на Гарвана?
— Щях да си подвия опашката и да се разкарам през планините на юг, но пък аз не съм побъркан от злоба кучи син, който не иска да признае, че са го отблъснали. Ако бях обаче, щях да строя „костенурки“, за да могат с тях хората ми да се доближат до стените, и щях да построя рампи над рововете, и след това да доведа хората си достатъчно близо, за да подпалят палисадата. Или портите изгарят и нахлувам, или изчаквам, докато защитниците не започнат да излизат сами, и ги избивам.
— Как ще се оправим с тези костенурки?
— При нормална обсада костенурките се правят от майстори. Големи, на колела, с таран, скрит под покрива, и с място за войници вътре, за да са прикрити от стрелите. След това се доближават до портата или долу при стената, за да могат да започнат да я подкопават и да я съборят. Така че изливаме врящо масло или пускаме куки на въжета, вдигаме костенурката с макара и я обръщаме…
— Но това не е замък и те няма да строят нещо толкова сложно. Какво ще направят според теб?
— Ще сглобят някакъв щит, та пет-шест души да могат да се доближат на бегом до стената достатъчно, за да хвърлят факли и да я подпалят. След това ще опитат щурм.
Тал погледна към момчетата до катапултите и извика:
— Можете ли да ги пренавиете?
