Едно от по-големите момчета закима енергично и подвикна:
— Видях как се зареждат! — Грабна един дълъг кол, нагласи го в жлеба и изрева на другите момчета: — Давайте заедно, всички!
Момчетата започнаха да натягат въжетата. Няколко жени им се притекоха на помощ.
— Сложете в кошовете всичко, което може да нарани! — извика им Тал. Обърна се към Крийд. — Съжалявам, че не съобразих, че може да се наложи втори залп. Щях да наредя да съберат повече камъни.
— Няма смисъл да се ядосваме за минали неща — отвърна Крийд. — По-добре да помислим за следващия ход на Гарвана.
— Кога смяташ, че ще е той?
— Мисля, че ще изчака да падне нощта. Ако ни удари по тъмно, губим някои от предимствата, които имаме сега. Ако почне да поставя рампите през нощта, нашите стрелци едва ли ще са толкова точни. Може би ще пусне малък отряд да се промъкне до източната стена и няколко души да я прехвърлят, докато повечето му момчета блъскат по западната порта.
Предвиждането на Крийд се оказва точно: през целия следобед защитниците чуваха ека на брадви и чукове из горите, но щурм не последва. След това, по залез-слънце, докато последните лъчи светлина се отразяваха от облаците високо на запад, ударите на брадвите спряха. Няколко дълги, мъчителни минути селяните сякаш бяха затаили дъх. Лекият ветрец шумолеше в клоните, чуруликаха птици, увлечени във вечерната си песен, но иначе всичко се беше смълчало. А след това се чу глух тътен, пращене на ботуши по сухи нападали клони и конско цвилене. След миг от гората се появи дълъг дървен мост, а след него излезе и „костенурка“. Приличаше на плоскодънна лодка с ръбести страни, дълга поне двадесет стъпки. Мъжете, които я носеха, крачеха в колона, вдигнали ръце, за да я държат над главите си. Тал грабна лъка си, макар да прецени, че разстоянието е твърде голямо за приличен изстрел в гаснещата дневна светлина. Мъжете с костенурката продължиха към стената, а тези с дървения мост изостанаха.
— Ще има ли някаква полза от стрелите? — попита Тал.
— Това е прясно отсечено дърво, съвсем сурово — отвърна Крийд. — Ако имахме нафта или масло, което да се лепне и да пламне, може би, но… — Сви рамене. — Можем да я поопърлим, но няма да се подпали.
От стената изсвистя стрела и се заби в земята на няколко разтега от настъпващата костенурка. Тал извика:
— Пестете стрелите! — След това отново се обърна към Крийд. — Имам план.
— Много обичам, когато капитанът има план: така шансът да те убият става по-малко произволен.
— Вземи няколко души и свалете лостовете на портата. Крийд се намръщи.
— Искаш портата да поддаде?
— В подходящия момент.
Крийд кимна, обърна се и изрева на група мъже наблизо:
— След мен!
Заловиха се бързо с ключалките и подсилващите греди, наместени в големите железни скоби. Нокът извърна поглед от мъжете, които дърпаха припряно гредите, и погледна настъпващата към палисадата костенурка. Тя стигна до първата линия ровове и спря, мъжете под нея зачакаха отряда след тях да донесе моста.
— Огън! — извика Тал.
Мъжете по бойниците стреляха във високи дъги под смрачаващото се небе. Повечето стрели падаха безвредно на земята, но два-три крясъка показаха, че има нанесени щети. Тал не се залъгваше, че стрелбата ще има някакъв успех, но знаеше, че Гарвана ще стане подозрителен, ако защитниците оставят щурмуващите на мира, докато те прехвърлят първия ров.
Запъхтени от усилието, мъжете на Гарвана прехвърлиха моста над първата линия. Тези под костенурката отстъпиха назад, след това тръгнаха в строй, бързо минаха по моста и се прехвърлиха от другата страна. Щом стигнаха до втория ров, отново обърнаха костенурката към палисадата така, че да осигурят колкото може прикритие, а от гората се появи втори подвижен мост.
Тал виждаше как Гарвана подканя хората си във вечерния сумрак, макар да не можеше да чуе какво точно им казва. В укреплението запалиха факли и това му подсказа нова идея. Той се обърна и извика на сина на Джаскенел, младия Танса:
— Струпайте колкото можете запалителен материал около катапултите и бъдете готови да го запалите, когато ви подам сигнал.
Младежът не се поколеба, а затича да предаде заповедта. След няколко мига жени, деца и няколко старци вече носеха най-различни неща от постройките и ги трупаха при катапултите.
Крийд извика отдолу:
— Готови сме! — Стойте там — отвърна Тал и заслиза бързо по стълбата. — Ето какво искам от теб. Вземи десетина мъже и коне и ги задръж при източната стена. Бъдете готови за езда. Другите ти хора ги искам зад онази сграда там… — посочи първата постройка вдясно, при влизане през портата, — да са скрити, когато портата падне. Искам Гарвана да си помисли, че е пробил, и се моля да нахълта в бясна езда и да не разбере, че не го чака просто жалка сбирщина ородонски планинци.
— Ти какво ще правиш?
— Ще съм на стената с толкова ородони, колкото останат горе с мен.
— Ще изгориш, човече.
— Не и ако сляза навреме. Крийд сви рамене.
— Добре, какъв е сигналът?
— Няма как да подам сигнал. Много шумно ще бъде. Казваш на тези, които според теб са най-годни да водят, просто да започнат да стрелят откъм южната стена, когато повечето от бандата на Гарвана нахлуят вътре, след това ревеш на скритите зад сградата да ги ударят в тил. Когато решиш, че е моментът, препускаш насам и ги обкръжаваме.
— Капитане, това е лудост. Имаме само десетина бойци, а Гарвана е с над сто и двайсет.
— Разликата ще намалее, като ги ударите. А и той няма да знае колко конници имаш. Постарай се да вдигнеш колкото може повече шум: при целия пушек той няма да може да вижда много.
— Пушек ли?
Тал посочи селяните, които трупаха припряно около катапултите всичко, което можеше да гори. Крийд поклати глава.
— Онзи идва да изгори това село до основи, а ти се каниш да го направиш вместо него?
Тал се засмя.
— Тези хора винаги могат да го възстановят, но за тази цел трябва да са живи. — Помисли за миг. Разполагаше с тридесетима наемни бойци и още двадесет и пет възрастни воини ородони, както и с няколко момчета, които можеха да влязат в боя, и още около тридесет здрави жени, които можеха също да се бият, ако се стигнеше до това. — Ако успея да сведа силата на Гарвана под седемдесет души, когато ти препуснеш от укритието, можем да хвърлим същия брой срещу тях.
— Ще е касапница.
— Тези хора се бият за живота си, Джон. За какво се бият мъжете на Гарвана?
— За пари, но са корави, опитни мъже и… — Крийд поклати примирено глава. — Ти си капитанът и проклет да съм, ако имам по-добър план, тъй че ще караме по твоя.
Вик от стената подсказа на Тал, че вторият мост е прехвърлен над втория изкоп.
— Взимай най-добрите си десетима конници, Джон, и боговете дано да са с нас.
После се обърна, изтича до стълбата, бързо се качи на стената и предаде на хората горе какво иска от тях.
Всички наемници напуснаха бойниците, едни на южната стена, други долу зад сградата, според заповедта. Тал се обърна към Джаскенел:
— Трябват ми смели мъже, които ще останат тук с мен и ще стрелят по хората на Гарвана, щом влязат в укреплението.
— Всичките ми хора ще останат, ако пожелаеш.
— Трябват ми само десет — отвърна Тал. — Пет от тази страна на портата с мен и още пет от другата
