— Не досаждате, но си спестете труда, в селото не е останала храна. Интендантът ми вече конфискува всичко, което можем да хвърлим в казаните. Но не се притеснявайте. Ще се погрижим за храната ви. Моля, заповядайте на вечеря с мен.
Каспар се поклони вежливо и тръгна с приятелите си след субедара. Отведоха ги в малка къща отвъд селския площад и ги вкараха вътре.
— Пред вратите и прозорците ще има стражи, господа, така че ви съветвам да стоите кротко. Ще дойдем да ви вземем за вечерята.
Каспар ги поведе навътре и заразглежда импровизирания им затвор. Беше малка постройка с две стаи — кухня и спалня, — а отвън се виждаше скромна градина и кладенец. Всичко, което можеше да стане за ядене, беше обрано от градината, а долапът беше празен. Като видя, че в другата стая има само две легла, Каспар каза:
— Тази нощ ще спя на пода. Ще се редуваме.
— Май нямаме избор — измърмори Флин. Каспар се ухили.
— Вярно. Но може и да извадим късмет от всичко това.
— Какъв късмет бе! — ядоса се Кенер.
— Стига генерал Аленбурга да не ни обеси, като нищо може да ни ескортира половината път до град Змийска река. Цяла армия за защита си е по-добре от банда наемници.
Макгоин се просна на едното легло и изръмжа:
— Щом казваш.
Кенер седна на един стол между камината и масата и попита:
— Някой да има тесте карти?
На третия ден вечерята с генерала и помощниците му стана постоянна покана. Щабът на Аленбурга включваше петима младши офицери и старши съветник с чин полковник. Генералът се оказа сърдечен домакин. Макар храната да не беше като за дворцов пир, все пак бе по-вкусна от порционите, които Каспар ядеше по пътя, и макар да нямаше вино, ейлът се лееше в изобилие, а генералският адютант успяваше да предлага разнообразни блюда въпреки оскъдните продукти, с които разполагаше.
Тази вечер генералът покани Каспар да остане, след като прати войници да заведат Флин и останалите до квартирата им. После отпрати ординареца и заповяда и на охраната си да излезе. Извади две чаши, извади и бутилка вино от мешката до постелята си и рече:
— Нямам достатъчно за офицерската трапезария, но съм си заделил две бутилки за моменти като този.
Каспар взе подадената му чаша и попита:
— Какъв е поводът?
— Малко отпразнуване всъщност — отвърна генералът. — Няма да ви беся.
Каспар вдигна чашата си.
— Ще пия за това. Мм, много е добро — добави, след като отпи. — Какво е гроздето?
— Наричаме го шарез. — Генералът също отпи. — Расте в няколко района наблизо.
— Ще трябва да си взема бутилка-две за дома, за да… — Канеше се да каже, за да може икономът му да даде мостри на търговци на вино в Опардум и да потърси от същото грозде в Кеш, но реалността на новия му живот се срути отново отгоре му. — За да мога да си припомням тези приятни вечери.
— Някоя и друга приятна вечер посред война винаги е добре дошла — съгласи се генералът. — Все едно, съгледвачите ми донесоха, че положението е точно каквото го предположихте. Има безразборно разпръснати патрули, които лесно може да бъдат неутрализирани, и чиста линия за атака на западния фланг. Вече знам със сигурност, че не сте шпиони.
— Мислех, че стигнахте до това заключение преди време.
— Човек не може да е прекалено предпазлив. Помислих все пак, че версията ви е толкова неправдоподобна, а поведението ви толкова нелепо, че би могло да сте невероятно умни шпиони. Съмнявах се, но както казах, човек не може да е прекалено предпазлив. — Усмихна се и отпи отново. — Нашите противници няма да ни връчат стратегическа победа само за да ни приспят с фалшиво чувство за превъзходство. Освен това, ако завземем двете села на юг, Сасбатаба ще е принудена да иска мир или да бъде напълно съкрушена. Кралят е идиот, но генералите му не са глупаци. До един месец ще имаме примирие.
— Нещо, което си струва да изчака човек — каза Каспар.
— Би трябвало донякъде да улесни пътуването ви до град Змийска река — отбеляза генералът. — Представа си нямате колко гадни са понякога тези погранични боеве и колко ужасно се отразяват на търговията.
— Убеден съм, че имам — отвърна Каспар. Генералът го изгледа продължително.
— Благородник сте, нали? Каспар кимна мълчаливо.
— Спътниците ви не го знаят, нали?
Каспар отпи бавно от виното и след малко отвърна:
— Аз не желая да го знаят.
— Сигурен съм, че имате сериозно основание. Доколкото разбирам, сте много далече от родината си.
— Тя е на другия край на света — отвърна Каспар. — Аз… управлявах херцогство. Бях петнадесетият наследствен херцог на Оласко. Семейството ми имаше преки връзки с трона на Ролдем — не най-могъщото, но едно от най-влиятелните кралства в района — по потекло и по брак. Аз… — Очите му се замъглиха, докато си спомняше неща, за които не беше помислял след срещата си с Флин и останалите. — Станах жертва на двете най-лоши грешки за един владетел.
— Суетност и самозаблуда — каза Аленбурга. Каспар се засмя.
— Нека да са три тогава: забравихте за амбицията.
— Властта, която имахте, не беше ли достатъчна? Каспар сви рамене.
— Има два вида хора, родени за власт, според мен. Е, нека да са три, ако броим и глупците, но сред притежаващите ум за владетели човек или се примирява с онова, което му е дало провидението, или винаги ще се стреми да разшири владенията си. Опасявам се, че по природа бях склонен към второто. Стремях се да владея колкото може повече и да оставя велико наследство на потомците си.
— Значи прекомерна амбиция и суетност.
— Изглежда, разбирате.
— Свързан съм родствено с раджа, но нямам друга амбиция, освен да служа и да наложа мир в един неспокоен район. Братовчед ми е най-мъдрият младеж, когото познавам. Нямам синове, но и да имах, не бих могъл да си представя по-добър младеж, който да се грижи за това, което съм съградил. Той е… забележителен. Жалко, че така и няма никога да се запознаете.
— Защо никога?
— Защото горите от желание да продължите по пътя си колкото може по-скоро, а да тръгнете на север към Мубоя едва ли ще е по планирания ви маршрут.
— Да, прав сте. Това значи ли, че сме свободни да си тръгнем?
— Още не. Ако загубим заради този ваш безумен план…
— Мой? — възкликна със смях Каспар.
— Разбира се, ако загубим. Ако спечелим, аз съм геният, осигурил тази зашеметяваща победа.
— Разбира се. — Каспар вдигна чашата си за поздрав и отпи.
— Жалко, че толкова бързате да се върнете у дома. Убеден съм, че зад това как един могъщ владетел на държава се е озовал сред група търговци в другия край на света се крие великолепна история. Ако решите да останете, зная, че бих могъл да ви намеря тук доста авторитетен пост. Хората с таланти тук се ценят високо.
— Имам да си връщам трон.
— Е, за това можете да ми разкажете утре вечер. Сега идете и кажете на приятелите си, че ако се окажем победители в следващите няколко дни, ще можете да тръгнете до седмица. Лека ви нощ, ваше благородие.
Каспар се усмихна на почетното обръщение.
