с гръб към Каспар и оръжието си, положено на масата на ръка разстояние, и тя разбра, че няма да има кръвопролитие.
Тал й каза, че може да останат тук цялата нощ, и тя се върна при чакащия търпеливо Амафи и му предаде:
— Моят съпруг каза да се върнеш в хана си. Господарят ти ще те извести кога да дойдеш. — Той стана и тя добави: — И двамата наредиха да не се опитваш да напуснеш града.
Амафи сви рамене.
— Опитвам се да го напусна от цяла година. Очевидно съдбата ми е да остана тук.
Поклони се на младата жена и си тръгна.
Тя постоя дълго на вратата на кухнята. Разбираше, че мъжът, който бе унищожил света й, и мъжът, който бе спасил нея и сина й от робство, държат да останат сами. Въздъхна и се качи горе да си легне.
Когато на заранта Люсиен, Маджери и Теал влязоха в кухнята, Каспар и Тал все още бяха на масата в задната стая. Щом влязоха, Тал заговори:
— Имам да кажа нещо на всички ви. — Кимна на жена си да дойде при него и я прегърна. — Теал повече от всички вас знае, че този човек е нанесъл неописуеми злини.
Каспар седеше сковано, лицето му не изразяваше нищо.
— Веднъж му простих за престъпленията. — Тал погледна жена си. — Но няма да искам от теб да направиш същото, Теал. Докато аз бях образован и ми се позволи да живея живота на млад благородник, ти търпя унижения. Моля те само за търпение и разбиране. Трябва да опазим този човек жив поне още малко.
При тези думи Каспар се усмихна.
— Малко по-дълго, надявам се.
— Това не зависи от мен. Сега помагам на беглец и макар да не ми харесва, нямам друг избор. Ако градската стража те надуши и вестта стигне до Родоски, ще трябва да разчитам на благодарността, която херцогът евентуално изпитва към мен, за да те спася от бесилото. — Помълча и добави: — Само малко хора може да знаят за нещата, за които говорихме. Принуден съм да пазя тази тайна дори от жената, която обичам. — Погледна Теал. — Която понася тази обида с достойнство, за каквото едва ли съм достоен.
Теал се усмихна и Каспар се стъписа от красотата й. „Богове, що за човек бях — зачуди се, — да съсипя живот като нейния просто за да задоволя една безумна политическа амбиция“.
Каспар стана и се поклони на младата съпруга на Тал.
— Госпожо — започна той, — думите никога няма да изцерят раните, които съм ви нанесъл. Не очаквам прошка от вас. Просто искам да знаете, че дълбоко съжалявам за онова, което съм причинил на вас и вашия народ, и че изпитвам неописуем срам от деянията си.
Теал, Око на синекрил примкар, отвърна сдържано:
— Аз съм жива. Имам здраво момче и съпруг, който ме обича. Животът ми през тази последна година беше добър.
Очите на Каспар се наляха със сълзи от кроткото величие на тази жена.
— Напомняте ми за една друга жена, която познавам и на която дължа много — каза той. — Ще направя каквото мога в бъдеще, за да се погрижа тя и други като нея да не страдат.
Теал кимна сдържано.
— Е, двамата с Каспар имаме да свършим много неща през следващите няколко дни — каза Тал, — но първо трябва да приготвим закуската и обяда. Люсиен, какво сервираме днес?
Люсиен се усмихна и заговори за нещата, които трябва да се купят на пазара, и кои блюда според него ще привлекат клиенти днес. Каспар изчака, докато кухнята влезе в обичайния си ритъм, след което придърпа Тал настрана и каза:
— Разбирам, че имаш начин да стигнеш до онези хора, нали?
Не беше нужно да уточнява кого има предвид.
— Както ти казах, вече не съм на служба при тях. Имам начин да ги уведомя, че се налага да поговоря с някой, но колко време ще отнеме… — Тал сви рамене.
Каспар помълча за миг, после попита:
— А би ли могъл да известиш Талия, че съм жив? Тал кимна.
— Да, макар че вече не обикалям коридорите на властта. — Махна с ръка из кухнята. — Този живот го намирам за много по-приятен. Мисля, че дядо ми трудно щеше да разбере какво толкова ме привлича. Храната на моя народ… — Погледът му за миг се зарея.
Каспар мълчеше.
Тал се измъкна от краткия си унес.
— Сигурен съм, че ще поиска да те види, но това може да се окаже трудно. Докато измислим начин да убедим съпруга й да не те обеси, ще е по-добре да не се набиваш на очи. Няма да е трудно, след като изглеждащ така различно. Можеше най-спокойно да си вечеряш тук и да напуснеш, ако Маджери не беше познала Амафи.
— Все едно, каузата ни е обща, докато онези, с които искаш да говориш, не ми кажат друго. — Замисли се и добави строго: — Може да се окажем съюзници за известно време и аз мога да се примиря с това, но не се заблуждавай, Каспар: макар да ти простих, никога няма да простя престъпленията ти и до края на живота си ще те презирам. — Замълча. — Както презирам и себе си заради нещата, които направих, докато бях на служба при тебе.
Каспар кимна и попита:
— А Светлана? Тал го погледна.
— Не минава нощ, в която да не помисля за убийството й. Каспар въздъхна и сложи ръка на рамото му.
— Някои казват, че боговете ни показват черния си хумор, като ни скалъпват в онова, което най-много мразим у другите.
— Върни се в хана си и чакай — каза Тал. — Гледай да не излизаш. Ще те известя веднага щом установя връзка.
— Знам, че това е трудно за теб — каза Каспар. — Но повярвай ми, като ти казвам, че наистина имаме обща кауза, защото описанието ми е несравнимо с онова, което видях.
— Разбирам. Постарай се Амафи също да не се набива на очи.
— Това си му е професията. Лек ден. Тал само кимна.
Каспар излезе и бързо закрачи към хана. Почти очакваше Амафи да е изчезнал, но старият убиец спеше в леглото му. Събуди се моментално, щом Каспар влезе, и попита:
— Ваше великолепие, ще доживеем ли още ден?
— Ще доживеем още ден. — Каспар погледна неподвижния талной в ъгъла и се зачуди колко ли още дни им остават. После погледна отново Амафи и рече: — Трябва ни по-голяма стая.
Дните течаха. Каспар чакаше търпеливо. После, след седмица мълчание, пристигна пратеник с бележка от Тал. Гласеше само: „Елате на вечеря“. Каспар каза на Амафи:
— Мисля, че нещата потръгват. Ще вечеряме в „Речната къща“.
Остатъкът от деня мина бавно, защото Каспар изгаряше от нетърпение. Талноят си стоеше в ъгъла — непрекъснато напомняне за ужаса, който уж беше на измерения далече, но в същото време дебнеше от всяка сянка. Появата на разлома в морето и на ужасното същество, което се бе опитало да проникне през него, напомняше на Каспар за предупреждението на Калкин — че талноят е като маяк за другия свят и че Продължаващото му съществуване увеличава десетократно с всеки ден вероятността от нашествие на дасатите.
Най-сетне следобедът мина и Каспар и Амафи се облякоха за вечеря. Тръгнаха пеш, вместо да наемат карета. Както беше подчертал Тал, колкото по-малко се набиваха на очи, толкова по-добре.
Почти бяха стигнали ресторанта, когато Амафи се поколеба.
— Ваше великолепие, мисля, че ни следят.
— Колко са?
— После двама.
