Накор, Каспар помнеше от кратката си среща с него след падането на цитаделата. Носеше жълт халат, неравно изрязан на коленете, и дървена тояга. На рамото му висеше голяма пътна торба. Беше се ухилил, когато влезе в стаята, но докато Каспар описваше историята си, усмивката се стопи и изражението му стана като на човек, потънал в мрачен размисъл. Магнус през цялото време бе много сериозен.
— Е, добре — отрони тежко Пъг. — Какво мислите?
Миранда скръсти ръце.
— Мисля, че трябва да огледаме този талной веднага.
— Тревожи ме новината, че Лесо Варен е жив — каза Магнус. — И трябва да разкрием местоположението на онзи отвратителен разлом, над който той работеше в Опардум.
Накор поклати глава.
— А мен ме тревожи фактът, че ако е още жив, Варен може би също търси талноя. Двамата, които са проследили Каспар днес в Опардум, може да са били агенти на кралство Ролдем или на херцога на Оласко, но може и да са били хора на Варен.
— Простете ми, но ми е трудно да чувам „херцога на Оласко“ във връзка с някой друг — каза Каспар. Но както и да е — има ли Варен агенти?
— Неговата организация е точно толкова непроницаема за нас, колкото нашата за него — отвърна Пъг. — Ние имаме много съюзници и представляваме съвет, докато Варен не признава никого за равен, мисля, и налага върховната си власт над слугите си.
— Но може и да грешиш — каза Накор.
— Все още се боря с онова, което Каспар е видял на онзи друг свят — промълви Магнус. — Колко от всичко това е точно?
— Описах го, както го видях — поясни Каспар.
— Било е това, което ти е показал Калкин — каза Накор и добави с широка усмивка: — А Банат не го наричат Измамника току-така, нали? Откъде можем да знаем какво е намислил?
— Със сигурност не и да види Мидкемия унищожена.
— Да — намеси се Миранда. — Но тук може да се крие нещо повече от риска за човечеството и другите разумни раси тук. Накор е прав. Банат може да ти е показал само част от истината. Просто описанието ти на тези…
— Дасати — подсказа Каспар.
— … дасати — продължи Миранда — ме кара да се чудя. Жестокост, знам. — Изгледа строго Каспар, но премълча укорите си. — Ние… или по-точно Каспар, знаем само онова, което е било позволено да се види. Логиката диктува, че в онова общество би трябвало да съществуват много повече неща от простата жестокост и личния интерес. За да се стигне до такова ниво на сила и организация е нужна известна готовност за сътрудничество и саможертва.
— Различни правила и закони, така каза Калкин — отвърна Каспар. — Аз също си мислех подобни неща, след като го видях. Но разбирам достатъчно от гражданска власт и управление и знам, че човек може да задържи властта с терор и насилие за известно време, но не може да изгради по този начин многовековна култура.
— Разговорът започна да става малко абстрактен — каза Магнус. — Може би са достигнали социалния си връх и след това са се променили. Но какъвто и да е случаят, трябва да се притесняваме от това, което представляват сега и какви биха могли да са намеренията им.
— Ако видяното от мен е точно — каза Каспар, — засега те нямат намерения, но ако узнаят за нас, подозирам, че първо ще завоюват и след това ще задават въпроси. Калкин спомена, че дасатите са завладели други светове.
— Изводи? — попита Пъг.
— Че трябва да действаме бързо — отвърна Магнус. Миранда кимна и каза:
— Мисля да донесем този талной тук и да започнем да го проучваме.
— Мисля да прескоча до храма на Банат в град Кеш — каза Накор — и да видя дали някой от старите ми приятели не би могъл да ми подскаже какво Банат — или Калкин — има да каже по въпроса. Не бих се изненадал, ако разбера, че знаят много или пък нищо, но човек трябва да поразпита. Ще се върна до два дни — добави и излезе.
— Значи така — каза Пъг. — Съгласни сме, че времето е съществено, тъй че, Магнус, върни Каспар в Опардум и донеси тука този талной. — Обърна се към жена си. — С теб трябва да обсъдим кой ще работи с нас.
Тя кимна. Каспар стана от стола си и погледна Магнус.
— Сега къде?
Магнус сложи ръка на рамото му и изведнъж се озоваха в стаята зад кухнята на „Речната къща“.
— Тук.
Каспар усети, че коленете му леко омекнаха за миг, овладя се и измърмори:
— Никога няма да свикна с това. Магнус се усмихна.
— Почакай тук, докато поговоря с Тал.
И след няколко минути се върна с Тал и каза:
— Тримата трябва да отидем в стаята ти и да вземем онова нещо.
— Защо тримата? — попита Каспар.
— Защото може да ни потрябва още един меч, а няма много хора, с които да си губя времето да обяснявам — отвърна троснато Магнус. — Просто идвай и да свършваме.
Излязоха и тръгнаха към хана на Каспар. Вървяха бързо, но и бдително по тъмните улици на Опардум.
Когато наближиха хана, Каспар вдигна ръка и прошепна:
— Нещо не е наред.
— Какво? — попита Магнус.
— Виждам ги — каза Тал. — Двама мъже в сенките, един срещу хана, скрил се е в един вход, другият е точно на ъгъла на задната уличка, отсам сградата.
— Аз не виждам нищо — каза Магнус.
Каспар отстъпи в сенките и даде знак на двамата да го последват.
— Ако са същите, които преследваха Амафи и мен тази вечер… — Погледна към небето и попита: — Същата вечер е, нали?
Магнус кимна.
— Ако са същите, значи Амафи беше прав, че ни преследват. — Огледа се. — Ако се върна, заобиколя и вляза тихо в улицата, ще мога да видя добре единия в ъгъла, без той да ме усети.
— По-вероятно е аз да го направя, без да ме забележи, Каспар — каза Тал.
— Да — отвърна бившият херцог. — Но ти не знаеш как изглеждат.
— Широкополи шапки, тъмни наметала?
— Да.
— Видя ли лицата им?
— Не.
— Тогава и ти не знаеш как изглеждат. Изчакайте тук. Каспар и Магнус зачакаха.
— Сигурно са проследили Амафи и сега чакат да видят кога ще се появя и аз.
— Може би други вече са влезли вътре и са ликвидирали човека ти?
Каспар се изсмя тихо.
— Едва ли. Талноят има заповед да убие всеки, който влезе в стаята, освен Амафи и мен.
Пет минути след като Тал тръгна, в уличката избухна суматоха и Каспар и Магнус видяха как мъжът срещу входа на хана затича натам, вадеше меча си в движение.
Каспар извади своя и каза:
— Хайде!
Затича по улицата, свърна на ъгъла и видя, че Тал е застанал над падналия на паважа и отбива яростната атака на другия. Опря върха на меча си в кръста на нападателя и извика:
— Спри!
Мъжът замръзна и пусна меча си. Тал пристъпи напред и смъкна шапката му, а Каспар го хвана и го
