— Училище, ако можеш да го повярваш — отвърна Каспар. — И много повече.
Огледът продължи повече от час, но никой не се отегчи и не напусна. Всички стояха тихо и наблюдаваха, докато Пъг проучваше странната броня. Само по някой шепот нарушаваше нощната тишина.
Най-сетне Пъг каза:
— Да отидем в кабинета ми.
Каспар и Амафи тръгнаха след Магнус, Миранда и Пъг, а останалите обитатели на острова се разпръснаха, всеки по своята задача или да си лягат.
Щом влязоха в кабинета му, Пъг заяви:
— Много зло нещо си ни донесъл, Каспар.
— Изобщо не се изненадвам, магьоснико.
— Опасявам се, че е всичко, което ни каза, че е, и много повече — каза Пъг, седна зад писалището си и прикани всички да се настанят. Миранда застана зад мъжа си, с ръце на раменете му, а Магнус остана прав в ъгъла. Каспар и Амафи заеха двата стола срещу Пъг. — Мисля да изчакаме да се върне Накор, преди да взема окончателното си решение, но вече съм готов да се съглася, че разказаното от теб за онова, което си видял, наистина е заплаха за този свят.
— Дори и едно от тези същества е трудно да бъде унищожено, а цяла армия… — Пъг замълча. — Ще трябва обаче да сложим край на това. — Обърна се към сина си. — Магнус, нещо друго имаш ли?
Магнус пристъпи напред и сложи медальона на бюрото.
— Двама се опитаха да проследят Каспар, за да намерят талноя.
Пъг се отпусна на стола си. На лицето му се изписа отвращение.
— Гилдията на смъртта?! След толкова години?
— Гилдията на смъртта ли? — попита объркано Каспар. Тъмните очи на Пъг се взряха в лицето му.
— Всъщност бяха две гилдии. Първоначалната представляваше братство, нещо като голямо семейство, едни от най-смъртоносните убийци в историята на Кралството и на Кеш. Действаха от Крондор, град Кеш и Саладор почти шестдесет години. През това време в организацията им се появиха внедрени, някои от членовете им пък им измениха, но междувременно някои започнаха да служат на тъмни сили. Преди това бяха малка група, не повече от петдесет души, и убиваха по поръчка, главно по политически причини. Когато моите приятели започнаха да се натъкват на тях, те вече бяха под властта на хора, които искаха да хвърлят Кралството в хаос. Един мой скъп приятел, херцог Джеймс Крондорски, докато беше дворцов скуайър на стария принц Арута, заедно със сина ми Уилям и един мой ученик разкри укреплението им, стара крепост насред пустинята Джал-Пур. Откри, че стотици от тях се опитват да сътворят демон в нашия свят. — Пъг въздъхна. — Принц Арута с войската си изби стотици от тях там.
— По-късно срещнах един… — Погледна Каспар. — Ти познаваше този човек като Лесо Варен. Когато го срещнах аз, се казваше Сиди. Имал е и други имена. И други тела, доколкото мога да преценя. Знаеш ли за кого работи той?
— Това ми го обясниха — отвърна Каспар. Обърна се към Амафи и добави: — А ти няма нужда да го знаеш.
— Господарю — отвърна Амафи с поклон. — Щастлив съм, че съм в неведение.
— Този човек, Варен, засега е… водачът, по липса на по-подходяща дума, на онези, които искат да разтворят вратите към хаоса и разрухата и да хвърлят този свят в безумието, на което ти си бил свидетел, Каспар.
— Разбирам — отвърна той. — Значи изводът е, че Варен е бил водачът на Нощните ястреби.
— В известен смисъл — да. Имаше и други агенти. Все едно, ако са ви преследвали Нощните ястреби, това означава само едно. Варен се интересува от теб не защото си му бил домакин няколко години. Той може да не знае какво си донесъл тук. — Пъг посочи талноя. — Но знае, че си се натъкнал на нещо важно. Най-вероятно е имал агенти по целия свят, които да те издирват, но повечето са били в Оласко, заради вероятността да се върнеш.
— Или може просто да са търсели някакъв магически знак от талноя, без да знаят кой съм аз.
— Може би — каза Миранда. — Да се опитваш да предвидиш следващия ход на врага е полезно. Да се опитваш да предположиш какво си мисли — безсмислено.
Пъг кимна и каза:
— Така или иначе, смятам, че спокойно можеш да оставиш този проблем на нас. — Изгледа съсредоточено Каспар.
— Ти все още имаш да уреждаш сметки. Вярвам, че си бил под влиянието на Варен, но и по твоите ръце има много кръв. Все пак, ако се съгласиш, ще помоля Талвин Хокинс да поговори на херцога в твоя полза. Каспар се засмя.
— Благодаря ви за това, магьоснико, но се съмнявам, че магията и на трима ви тук ще стигне, за да убедите Родоски да ми позволи да остана в Оласко. Зная, че на негово място аз не бих го направил. Дори да се държа добре, има други, които биха използвали присъствието ми, за да подронят властта му. Нещо повече, след като Оласко вече е част от Ролдем, крал Карол ще предпочете армия талнои в Опардум пред мен. Не, ще се преместя другаде.
— Имаш ли планове?
— Имам някакви, но не са съвсем довършени. Но бих помолил за една услуга, ако позволите. Бихте ли могли да ми уредите да се видя със сестра си, преди отново да напусна Оласко?
— Разбира се — отвърна Пъг и се обърна към Магнус. — Намери някакви стаи за гостите ми, докато пратя съобщение на Талвин Хокинс. — После каза на Каспар: — Остани тук за няколко дни и когато можем, ще те върнем в Оласко. Ако Нощните ястреби на Варен те търсят, няма да е добре да си в Опардум.
— Съгласен.
Магнус махна на Каспар и Амафи да го последват и ги заведе до удобна стая с две легла.
— Изчакайте тук — каза им и след няколко мига се върна с един младеж с пясъчноруса коса и сини очи. — Това е Маликаи. Помолих го да се погрижи за всичко, което може да ви е нужно, докато сте с нас.
Каспар се усмихна и каза:
— И да ни държи под око, нали?
— Едва ли е необходимо — отвърна Магнус. — Ние сме на остров, тъй че няма къде да отидете. Но има места, на които не трябва да ходите, заради собствената ви безопасност. Не знам колко ще се задържите при нас, тъй че ще се погрижим и за облекло и храна, докато сте тук. Магнус си тръгна, а Маликаи попита: — Господа? Трябва ли ви нещо в момента?
— Нищо повече от един хубав сън — отвърна Каспар, седна и започна да си смъква ботушите. — Дойдохме от доста далече на изток и не съм сигурен колко е часът тук…
— След полунощ е, сър.
— Е, значи все още не е късно за един здрав сън, господарю — рече Амафи и седна на другото легло.
— Аз ще съм в съседната стая до закуската, господа. Сутринта имам уроци, но ако ви потрябвам, можете да помолите който и да е ученик да ме доведе. Всички знаят кой съм. Тук сме малка група…
— Ясно — отвърна Каспар. — Допускам, че ще имаме много въпроси, но щом сте зает сутринта, ще ви ги спестим.
Момчето излезе, а Каспар легна и се зави с одеялото. Амафи също легна, духна свещта и попита:
— Господарю, какво ще правите сега?
— Ще спя, Амафи.
— Искам да кажа, след като си идем оттук? Каспар помълча, после каза:
— Имам някои идеи, но нищо, което да съм готов да обсъждам. Лека нощ, Амафи.
— Лека нощ, господарю.
Каспар се втренчи в тавана. Въпросът всъщност бе съвсем на място. Съвсем беше затънал в донасянето на талноя и на предупреждението на Калкин до Конклава на сенките — и освен че искаше да види сестра си, всъщност нямаше никаква представа какво ще прави.
Сънят така и не идваше.
