обърна.
Мъжът му беше непознат. Каспар погледна Тал и подхвърли:
— По-вероятно беше теб да не забележат, нали? Тал сви рамене.
— Явно съм загубил практика.
Магнус пристъпи пред непознатия и попита:
— Кой ви изпрати?
Мъжът погледна падналия си другар, после — Магнус и Тал.
— Не се опитвай да ни мамиш. Имаме начин да те накараме да кажеш истината!
Мъжът в черното наметало се хвърли върху Магнус, Каспар го удари в лицето с дръжката на меча си и той падна по лице на паважа. Магнус извика:
— Дръжте го!
Докато Тал и Каспар се наведат, мъжът вече се гърчеше.
— Взе отрова — каза Магнус.
Тал огледа първия, с когото се беше сразил, и каза:
— И този е мъртъв.
Магнус коленичи, бръкна под ризата на непознатия и издърпа медальон.
— Пак ли!
— Какво е това? — попита Тал.
Магнус вдигна медальона. Беше от прост метал, калай може би, черен. В барелеф беше изобразена фигура на ястреб.
— Какво означава това? — попита Каспар.
— Нощните ястреби — отвърна Магнус.
— Кои?
— Гилдията на смъртта. Ще помоля баща ми да ви разкаже повече за тях, но засега по-добре да побързаме.
— Влязоха в хана.
Гостилницата беше пуста, нещо съвсем обичайно по това време на нощта. Каспар отиде до вратата си и почука два пъти. Амафи отвори.
— Господарю? Жив и здрав сте! — После погледна над рамото на Каспар и добави: — И не сте сам.
Каспар махна на двамата да изчакат отвън, влезе в стаята и се приближи до талноя. Сложи си пръстена и му заповяда:
— Не нападай никого.
После свали пръстена, подкани Магнус и Тал да влязат й попита Амафи:
— Проследиха ли те?
— Да, същите двама, които ни преследваха по-рано. Пратих едно момче да ви извести в „Речната къща“.
— Така и не е стигнало там — каза Тал.
— Значи със сигурност е мъртво — каза Магнус. Погледна стоящия като замръзнал талной и промълви: — Разбирам какво е имал предвид монахът. Тук има нещо грешно, което… не мога да обясня. Но на това нещо мястото му не е на този свят.
— Тогава да го отнесем при баща ти и да видим какво може да направи, за да го махне от този свят.
Магнус поклати глава.
— Не.
— Как така „не“? — попита Каспар. — Нали точно за това дойдохме?
— Тал? Ти усещаш ли го?
Тал Хокинс се взря в черната броня, долепи длан до нея и промълви:
— Нещо…
— Тал притежава дарба, която имат малцина неспособни да правят магия — дарбата да усеща използването на магия. Тъмните изкуства, пленили душа в тази броня, са силни… и опасни. — Магнус се обърна и погледна Каспар в очите. — Ти може би си в безопасност, защото пръстенът ти дава власт над това същество, но аз не съм. Ще се върна при баща ми и ще се посъветвам с него.
И изчезна.
Тал седна на ръба на леглото и каза:
— Мразя, когато го прави това. Каспар седна в другия край.
— И аз. Зачакаха.
Мина повече от час и Магнус изведнъж отново се появи.
— Баща ми нареди да пренеса вас и талноя на едно място на острова, където той и майка ми вече вдигат прегради, за да ни защитят от него, както и да го скрият от всеки, който го търси.
— Да го скрият ли? — попита Каспар. — Ние сме в Опардум, а след миг ще сме на хиляди мили оттук. Защо ще го търси някой на острова ви?
— Има много по-ефикасни методи за засичане от обръщането на камъни — отвърна Магнус. — Това нещо съдържа чужда магия и единствената причина Варен и агентите му да не са го открили е защото не им е ясно какво точно търсят. Сега, след като вече съм го видял, докоснал съм го, мога да намеря този… артефакт… където и да се озове на този свят.
Каспар и Тал станаха, но Амафи остана да седи в ъгъла.
— Накарай това нещо да застане в средата на стаята — нареди Магнус на Каспар и се обърна към Тал. — Ще ти се обадя, ако ни потрябва помощта ти. Благодаря ти, че помогна.
— Дръж ме в течение, Магнус — отвърна Тал. — Готов съм да служа, ако потрябва.
Каспар си сложи пръстена и заповяда на талноя да пристъпи напред. Създанието се подчини.
— Съберете се — нареди Магнус.
— Господарю… — почна объркано Амафи.
— По-добре е да дойдеш и ти — каза Каспар. Амафи въздъхна облекчено и каза:
— Да, господарю.
Събраха се плътно, Магнус сложи ръце на раменете на Каспар и Амафи и след миг вече стояха на поляната зад вилата.
Амафи зяпна. Тук вече беше късно — почти полунощ, но все още се виждаха хора… и разни странни същества, забързани по работа.
— Мисля, че ще ни трябва време, докато свикнем тук — каза Каспар.
— Прав сте, ваше великолепие.
Пъг и Миранда стояха до тях, в центъра на кръг, очертан с пет сияещи точки от кристал с цвета на кехлибар.
— Излезте от кръга, бързо — заповяда Пъг.
Те бързо излязоха и Пъг нареди:
— Отстъпете назад.
Замаха с ръце и Миранда и Магнус заповтаряха жестовете му. Кристалите лумнаха ярко за миг, после светлината заглъхна до смътно сияние.
— Всеки, който търси това, ще трябва да е много могъщ, за да го засече — каза Пъг.
— Много могъщ — повтори Миранда.
— Дайте ми пръстена — каза Пъг.
Каспар извади пръстена от кесията си и му го подаде. Магьосникът го огледа внимателно.
— Това очевидно не е направено от човешка ръка.
— И пръстенът, и бронята вонят ужасно, татко — каза Магнус.
— След като преградите, криещи това нещо, са били нарушени… Навярно така и няма да разберем как се е случило, но имам някои подозрения.
Пъг заоглежда мълчаливо талноя. Каспар, Амафи, Магнус и Миранда чакаха извън магическия кръг. Събраха се и други от общността и Амафи прошепна:
— Господарю, що за място е това? — И зяпна едно същество с черна като въглен кожа и яркочервени очи, което гледаше Пъг напрегнато.
