позволи да се раждат хора. Нито пък да лекува рани или всички други неща, които явно са се случили на онези, които са били изложени на него в този момент.
Пъг кимна.
— Идеята ми е, че онзи… Мурмандамус ли беше? — Погледна Томас за помощ.
— Да, така се казваше.
— Как е щял Мурмандамус да използва всички животи, които е отнел, за да командва Камъка на живота, и как Господарите на дракони са щели да го използват срещу боговете?
Пъг погледна Томас и той отвърна:
— Ако камъкът беше активиран, щеше да погълне всичката жизнена сила на света. Всичко от най- големия дракон до най-малкото стръкче трева щеше да изсъхне. Боговете щяха да загубят своите поклонници и идентичност същевременно. Валхеру бяха убедени, че ще могат да завладеят други планети и да презаселят Мидкемия.
— Лудост — каза Каспар. — Пазителят Самас ми обясни някои неща за природата на злото и заключението, до което стигна, беше, че злото е чиста лудост.
— Съгласни сме — каза Томас. — Виждали сме влиянието на злото дори сред елфите.
— Значи пантатийците са се стремили да унищожат всичкия живот на този свят, включително своя собствен?
— Те бяха извратена раса — каза Томас, — създадена от една валхеру, за да я почитат, Алма-Лодака, за която вярваха, че е богиня. В безумната си преданост към тази вяра те си въобразяваха, че при своето завръщане тя ще ги въздигне в ранг на полубогове, до себе си. Трагична извратеност.
— Тъкмо това имам предвид. Защо се опитваме да намерим логичен отговор защо това нещо е тук, след като Безумния би бил по-на място?
Пъг погледна Томас и след миг двамата се разсмяха.
— Каспар — каза Пъг, — имаш ли наум нещо по-конкретно все пак?
— Ти каза, че си се изправял срещу Лесо Варен и преди, но той живя години наред в моята цитадела. Ял съм на една маса с този човек. Стоях и гледах какви неща прави на хората… лудост е единствената дума, която може да ги опише. Но макар да е възможно да е имало някакъв вид безумна логика в деянията му, откъде знаем, че не е било съвсем логично от гледната точка на някой друг? — Продължавай — каза Томас.
— Къде живееха пантатийците?
— В подножията на планините Ратн’гари, южно от Некропола — отвърна Томас.
— Не би ли могло тогава джеасът да не е бил някакъв умен план да се намери талной и да бъде отнесен при боговете, а по-скоро да е бил нещо, което пантатийците са сътворили, за да пренесат съществото там, където са живеели?
— Защо? — попита Пъг.
— Защо ли? — повтори Каспар. — Защото са луди! Едно от тези неща по някакъв начин се е появило в този свят. Може би е дошло през разлома с Господарите на дракони. Може би някой от тях го е грабнал като плячка и го е изтървал някъде. Но в един момент то е било заровено и пантатийците са поставили около него магически прегради, за да го скрият. От кого — нямам представа. Но може би са си оставили подсигуровка, ако някой го открие случайно, то все пак да се опита да се върне при тях.
— Защо ще го заравят там? — попита Томас.
— Не знам. Може би не са искали някой друг да го намери и скриването му е било за предпочитане пред носенето му по континента — каза Каспар. — Може би тяхната богиня им е казала да го направят, а може би във всичко това няма повече замисъл, отколкото просто Флин и приятелите му да се натъкнат на нещо, което е само един древен капан за глупаци.
— Ако е така, то пантатийската лудост е послужила на нас — каза Акайлиа. — Защото ако джеасът не се беше задействал, това нещо щеше да си стои необезпокоявано в пещерата и когато разломите започнеха да се появяват, никой нямаше да има и най-малка податка защо се случват.
— Докато върху нас не се изсипе армия от талнои — каза Каспар.
— Ще накарам Магнус да го отнесе на Келеуан — заяви Пъг.
— Мисля да се опитам да разбера откъде е дошъл талноят на Новиндус. — Обърна се към Каспар. — Ще ми помогнеш ли да намеря дупката, от която е бил изваден талноят?
— Ще направя каквото мога — отвърна Каспар.
— Има още един проблем — каза Пъг.
— Нощните ястреби — каза Томас.
— Да, това ме тревожи.
— Може ли Лесо Варен да си е върнал силата толкова бързо? — попита Каспар. — Нали Талвин Хокинс му счупи врата.
— Много пъти съм се изправял срещу него и през годините съм събрал много свидетелства за деянията му — каза Пъг.
— Преди години например един барон умря, опитвайки се да сътвори ужасия в безплоден опит да спаси умиращата си жена, а синът на един благородник в Аранор се опита да избие цялото си семейство в нощта на годежа си. Също така един лорд в Кеш издаде държавни тайни на кралство Ролдем без никакъв повод, преди да се самоубие.
— Да, ако той владее силата, която мисля, че владее, би могъл да се върне до една година след своята „смърт“ и да прати отново своите наемници на тъмните им мисии. — Пъг погледна Каспар. — Има една особено опасна и противна магия, с която магьосник би могъл да затвори собствената си душа в съд, бутилка или запечатана стъкленица например. Докато съдът — или съсъдът — е непокътнат, няма значение какво става с тялото. Ако друго тяло е близо до съда в момента, в който предишното тяло умре, душата на магьосника заема това тяло. Имам предвид, че сега Варен би могъл да е съвсем различен. Може да е малко момче или красива жена. Може да прикрие самоличността си от всекиго… освен от мен — твърде много пъти съм се срещал с него, за да не го позная веднага.
— Трябва да намериш този съсъд — каза Каспар.
— Все някой ден — отвърна Пъг. Томас въздъхна и каза:
— Тогава нека вечеряме, приятели, а утре можете да се заловите с неприятните задачи, които ви чакат. Но дотогава отпуснете умовете и сърцата си.
Каспар и Пъг се спогледаха. И двамата знаеха, че колкото и чудесно да мине вечерта, никой от тях няма да може да се отпусне.
Глава 21
Пожар
Каспар чакаше търпеливо.
На двамата с Пъг им предстоеше да напуснат Елвандар и чакаха появата на кралицата и Томас в сутрешното заседание на кралския двор. Талноят стоеше неподвижно зад Каспар.
Когато кралската двойка пристигна, всички станаха и се поклониха. Кралицата зае мястото си на трона.
— Благодарим ти за предупреждението за този опасен обрат на събитията, Пъг. Благодарим също и на теб, Каспар от Оласко.
Каспар се поклони на кралицата.
— Ваше величество, вашата снизходителност не отстъпва на красотата ви. Вие смирявате дори горделивците със своята щедрост и доброта.
Агларана се усмихна.
— Зная, че имате тъмно минало, лорд Каспар, но усещам, че се борите да намерите по-добър път. Имате добрите ни пожелания за успех в това начинание.
— Покорявате ме с добротата си — отвърна Каспар.
— Време ли е? — попита кралицата Пъг.
— Веднага трябва да се върнем на Острова на чародея, с позволението на ваше величество.
— Вървете с нашата обич и най-добри пожелания за безопасно пътуване, приятелю Пъг. Винаги сте добре дошъл в нашия двор.
