покои.
След малко се появи, облечен с бял табард върху броня от злато. Носеше бял щит. На табарда и щита блестеше златен дракон. Драконова глава вместо шлем стоеше на главата му, със златни криле от двете страни.
Пъг каза тихо:
— Това е най-близкото до възможността смъртен човек да види Господар на дракони в плът.
Томас се върна при жена си, поговори още малко с нея и след това се обърна към събралите се елфи.
— Мои приятели, ще известя принц Калин и принц Калис да се върнат веднага и да служат тук вместо мен. Заклех се никога да не напускам Елвандар, освен по време на най-голяма необходимост. Нападнати бяхме несправедливо и наши възлюбени братя и сестри бяха убити. Изправени сме пред война, и то жестока война, не се заблуждавайте. До моето завръщане отстъпвам поста си на Военен вожд на Елвандар на принц Калин.
— Но къде… — промълви Каспар.
— С нас — прекъсна го Пъг. Томас се приближи до Пъг.
— Ще ви придружа, стари приятелю. Няма да се върна в Елвандар, докато този проблем не се реши.
— Може да отнеме доста време. Томас отвърна с горчива усмивка:
— Колкото трябва, Пъг. Колкото трябва.
Пъг кимна, после сложи ръка на рамото на Томас.
— Колкото трябва.
Глава 22
Нападение
Допреди минута Пъг, Томас, Каспар и талноят стояха в Елвандар, а после изведнъж се озоваха отново на Острова на чародея и Каспар веднага усети, че и тук нещо ужасно не е наред. Долови миризма на пушек във въздуха — не смътния мирис на горящи дърва в огнища или кухни, а гъсти облаци кълбест дим, лютив и заслепяващ също като допреди няколко мига в Елвандар. Отвори очи.
Във вилата бушуваше огнен ад.
Телата на ученици и воини в черна броня лежаха разпръснати навсякъде. Пъг изруга, погледна един от падналите воини и изръмжа:
— Черни убийци!
Томас хукна нанякъде и Каспар чак сега чу грохота на битката. Сложи си пръстена, докосна талноя и извика:
— След мен!
— Миранда! — изрева Пъг и изчезна.
Каспар догони Томас. Облеченият в бяло и златно воин вече връхлиташе върху групата Черни убийци, задържани на място от отчаяните заклинания на неколцина ученици, които трескаво хвърляха прегради и нападателни магии, но те бързо губеха силата си. Каспар връхлетя с цялата си сила върху един от Убийците и го посече между врата и рамото. Облечената в черна броня фигура рухна на земята и той с облекчение разбра, че тези същества все пак умират. Обърна се към талноя и заповяда:
— Избий тези Черни убийци!
Талноят скочи до Томас, раздвижи се и за по-малко от минута двамата покосиха Черните убийци. Томас се огледа и извика:
— Има ли и други?
Един от учениците, със зацапано от сълзи, прах и кръв лице, отвърна:
— Те са навсякъде!
Каспар и Томас се обърнаха и Каспар изрева на талноя:
— След мен!
Затичаха и се натъкнаха на още Убийци, които вилнееха из библиотеката и хвърляха в огъня всичко, което можеше да гори.
Томас изрева в дивашка ярост и се втурна напред. Каспар понечи да заповяда на талноя да влезе в битката, но Томас вече бе обезглавил един Убиец, разсече втори от мишницата до слабините и посичаше трети. Четвъртият и петият издъхнаха, преди Каспар да успее да отвори уста.
Томас се огледа и затича към звука от друга битка. Каспар заповяда на талноя да го последва и да избие всички Убийци, които срещне. Талноят се обърна и затича след Томас. Каспар се опита да ги догони, но след секунди двамата се скриха от погледа му.
Тогава заваля дъждът.
Каспар осъзна, че някой е призовал дъжда, също както го бяха сторили Заклинателите в Елвандар.
Дробовете го боляха от пушека, който беше вдишал в Елвандар, а кашлицата буквално раздираше гърдите му. „Ако преживея всичко това — помисли той, — дано да имат лечител, който да ме изцери“.
Отново закашля, изплю и се втурна напред.
Няколко ученици тичаха към дърветата оттатък пасището с надеждата да се скрият.
Един Черен убиец се появи от прага, само на десет стъпки встрани от Каспар, видя ги и хукна след тях. Така и не погледна към Каспар. Бившият херцог на Оласко извади меча си и го хвърли след него с всичка сила, осъзнал, че не може да настигне облечения в черна броня воин.
Мечът удари убиеца в гърба и го събори на колене. Каспар скочи зад падналия воин и сграбчи меча си, преди на убиеца да му остане време да се съвземе. С точността на майстор готвач, режещ опечено месо, Каспар заби върха на меча под мишницата на Убиеца, натисна и завъртя. Мъжът вътре изрева от болка съвсем по човешки и Каспар изведнъж разбра, че това не са свръхестествени същества, а просто фанатици с лъскава черна броня.
Осъзнаването на този факт повдигна духа му. Поне си имаше работа с врагове, които можеше да убие.
Нов пристъп на кашлица преви тялото му на две и той спря, за да си поеме дъх. Заслуша се за звуци от битка и долови дрънчене на оръжия, което му се стори близо.
Нахълта в някаква стая в една от постройките до кухнята и завари двама Убийци, посечени на две. Нямаше представа талноят ли ги е убил, или Томас, но реши, че въпросът е теоретичен.
Чу женски писък и забърза натам по дълъг коридор, който свързваше пристройката с главната къща. Видя някаква фигура в син халат да изчезва зад ъгъла, а след няколко стъпки се натъкна на тялото на жена.
Коленичи до нея. Беше Алисандра, лежеше сред локва кръв. Стомахът му се сви. За миг се зачуди защо е толкова отчаян. Бяха любовници някога, но това бе връзка на привличане, не на любов. Тя беше агент на Пъг и щеше да го убие без угризение, ако й бяха заповядали. При все това го жегна тъга, щом видя трупа й, лицето й, замръзнало в маска на изумление и объркване. Нежно затвори очите й и се изправи.
После затича към ъгъла, след мъжа в синьо.
Каспар стоеше, плувнал в пот, след като се беше сразил с двама Черни убийци, които явно бягаха, било от Томас или от талноя.
И двамата бяха тежко ранени, което му позволи да се справи бързо с тях, макар че все пак беше рисковано. Димът беше опърлил дробовете му и едва можеше да си поеме дъх. Знаеше, че от твърде много вдишан дим се умира, и вече се чудеше дали неговата смърт ще е точно от това.
Изхрачи кръв и погледна двете мъртви фигури в черно. Убийците изглеждаха страховито и бяха добри бойци, но и Каспар бе добър. Тъкмо охотата им да умрат в служба на своя господар ги правеше толкова опасни. Разбира се, това, че бяха побягнали, доказваше, че не са съвсем лишени от разум.
Талноят се появи пред очите му и Каспар извика:
— Ела тук!
Съществото се отзова на гласа му и едва сега Каспар осъзна, че трябваше да го докосне само веднъж — когато надене пръстена, — за да го постави под своя команда. Беше логично: щеше да е невъзможно командир да тича из цялото бойно поле и да пипа един по един всеки талной под командата му.
