собственото си тяло. Неговата задача беше да отведе тази жена в главната квартира в Елвас. Можеше да изпълни разумната й молба, без да излага на риск важната си мисия.
— Мисля, че ще замръзнете — промърмори примирително той. — Но щом толкова настоявате, ще изпълня молбата ви. Давам ви само две минути.
— Благодаря ви. — Тамсин свали обувките си и го погледна с очакване. — Ще ми позволите ли да махна въжето, докато съм във водата? Ако го намокря, то ще се свие и ще ми пререже кожата.
— Добре — махна с ръка Джулиън. — Но ви предупреждавам: ако таите намерение да ми избягате, ще ви хвана, ще ви завържа на шпорите си и ще ви влача така до Елвас.
Очите й проблеснаха гневно. Зениците им потъмняха, станаха почти черни, но само за миг. Тя сви рамене, кимна в знак, че е съгласна с предложението му, наведе се и отвърза въжето, което стягаше глезените й. Свали чорапите си, отвори панталона, смъкна го и небрежно го изрита с крака настрана. После тръгна към водата, както беше по ленено бельо и риза.
Джулиън отново усети потока от енергия, който се излъчваше от нея, също както вчера, когато я държеше на коня си. От всяка пора на тялото й струяха решителност и целенасоченост. Той посегна и хвана ръката й.
— Момент!
Първо трябваше да огледа реката и отсрещния бряг. Водата течеше тихо, но леките вълни загатваха за доста силно подводно течение в близост до брега. Не беше много вероятно да й се отдаде да стигне до другия бряг. Не много вероятно, но все пак възможно. Това беше Ла Виолет.
— Свалете и другите си дрехи.
— Какво? Да се съблека гола пред очите ви? — Тамсин побесня от гняв, но някак си не успя да го убеди, че поведението й се дължи на девическа невинност.
— Точно така, свалете всичко — потвърди безизразно Джулиън. — Съмнявам се, че ще направите опит да стигнете до другия бряг, както сте съвсем гола.
— Защо мислите, че мога да плувам толкова надалеч? — Очите й се разшириха в невинно учудване. — Дотам е почти половин миля, подводното течение е много силно. Не съм чак толкова добра плувкиня.
— Простете, но не ви вярвам. Щом искате да се окъпете, ще го направите гола. Иначе ще идете да си свършите работата зад скалите и ще се върнем в лагера.
Тамсин изкриви лице в сърдита гримаса. Кратката промяна в лицето й не убягна от вниманието му и той разбра, че е имал право. Ла Виолет мислеше за бягство.
Тамсин му обърна гръб и разкопча ризата си. Този проклет англичанин беше дяволски недоверчив! За нея беше детска игра да преплува до другия бряг, а само няколко километра по-нататък местните селяни щяха да й окажат помощ. Тази част от страната беше сравнително равна и обрасла с ниски храсталаци. Ако имаше поне малко предимство, щеше да полети като вятър. На около сто метра от брега се издигаше възвишение, обрасло с бодливи храсти и ниски дървета. Ако можеше да стигне дотам, щеше да се скрие като лисица от кучетата. Нито един английски войник не беше в състояние да открие Ла Виолет на собствената й територия.
Тамсин пусна ризата на земята и развърза връзката на долните си гащи. Свали и тях и ги изрита надалеч. Сейнт Симон имаше право да предполага, че пленницата му не се придържа към правилата на приличието, освен когато й е изгодно. Тя не беше момиче от испанската аристокрация, възпитано в манастир. Беше водила суровия живот на разбойниците, който отрано я бе запознал с житейските реалности. Освен това в този момент беше твърде заета с дръзкия си план за бягство, за да помисли, че се е съблякла в присъствието на непознат мъж.
След като помисли малко, Тамсин вдигна дрехите си, сгъна ги грижливо и ги остави върху един плосък камък. Това беше само дреболия, но Сейнт Симон се почувства неловко. Ала още преди да е успял да разбере защо тази дребна случка му се бе сторила многозначителна, Тамсин се обърна към него. С леко разкрачени крака, опряла ръце на хълбоците, тя стоеше пред него съвсем гола. На шията й висеше тънка верижка, на която бе окачен сребърен медальон.
— Доволен ли сте, полковник?
В първия момент Джулиън не разбра двусмислието на въпроса й. Погледът му се плъзна по стройното, твърдо тяло, от което бликаха сила и жизненост. Много скоро установи, че впечатлението за крехкост идва само от ръста й. Голото й тяло беше здраво и мускулесто като на атлет, гъвкаво и изправено. Погледът му се спря повече на малките остри гърди, проследи стройната линия на хълбоците и се задържа на светлите косъмчета между бедрата.
Тялото й беше извънредно привлекателно. Дъхът му се ускори, ноздрите се издуха, докато се опитваше да се пребори с нежеланата възбуда. Сигурно си беше изгубил ума. Как можа да се постави в такова положение! Защо, по дяволите, й позволи да се окъпе в реката? Но сега беше твърде късно да отмени съгласието си.
Когато отново стана господар на чувствата си, той погледна в лицето й и доволно установи, че щателният оглед бе успял да я извади от равновесие. Предизвикателният й поглед вече не беше толкова сигурен, тя избягваше да срещне очите му. Това беше награда за нежеланата реакция на тялото му.
— Съвършено — отвърна провлечено той. — Бих казал, че съм извънредно доволен.
Гняв изтри израза на неловкост от лицето й. Тя направи крачка към него и в продължение на няколко секунди той вярваше, че ще го удари още веднъж. Ако го направеше, щеше да я накара да съжалява.
Тамсин прочете посланието в очите му; то й съобщи, че мъжът насреща й е подготвен за евентуален удар. Желанието да го удари изчезна също така бързо, както се бе появило, и тя си припомни, че не бива да губи ценно време. Планът й беше готов и нямаше никаква полза да се кара с него или да сравняват умствените си способности. Без да каже нито дума, тя се обърна и закрачи към водата.
Джулиън не я изпускаше от поглед. Тя навлезе във водата и спря за миг в нерешителност. Отзад изглежда също така добре, както отпред, каза си замечтано мъжът. След няколко секунди Тамсин застана на пръсти, вдигна ръце и се хвърли във водата.
Джулиън отиде до брега и зачака появата й. Водата течеше бързо, подводното течение се разпознаваше като широка лента на около пет стъпки от брега. Една птица потопи яркосините си пера във водата и изскочи на повърхността със сребърно-блестяща рибка в устата. Само Ла Виолет не се виждаше. Какво да направи, ако тя не се появи?
Гърлото му се стегна от страх. Ами ако се беше заплела в някакви водни растения, които не се виждаха на повърхността?
Ами ако беше решила да преплува под вода до другия бряг? Погледът му се плъзна към грижливо сгънатите й дрехи, оставени на близкия камък. Тя не можеше да избяга съвсем гола. Очите му се плъзнаха по водната повърхност. Никъде не се виждаше движение. Откога беше под водата? Май от няколко минути!
Джулиън изу ботушите си и бързо откопча куртката си. Захвърли в тревата колана със сабята, свали панталона и ризата и решително се хвърли в реката, на същото място, където беше изчезнала пленницата му.
След миг изскочи на повърхността с тракащи от студ зъби. Водата, която идваше от покритите със сняг планински върхове, беше леденостудена. Никой не можеше да оцелее след няколко минути престой в такава вода. Джулиън се взря отново в спокойно течащата река и отърси водата от косата си. Нищо. Тя беше изчезнала, сякаш никога не я беше имало.
Той пое дълбоко дъх и се потопи още веднъж Разбута с две ръце гъстите подводни растения и затърси безжизненото тяло или поне веещата се коса, която щеше да му покаже къде се е заловила.
В този момент Тамсин излезе на повърхността от другата страна на скалите. Беше чула как полковникът скочи във водата и разбра, че опасността е отминала. И тя трепереше от студ, косата беше залепнала за главата й. Ала очите й блестяха тържествуващо, на посинелите устни играеше усмивка. Беше се надявала, че той ще се хвърли във водата да я търси, но не смееше да повярва в късмета си. Спомни си многото весели истории, които майка й беше разказвала за рицарството на английските джентълмени, което често се проявявало не на място. Явно този английски полковник не беше изключение от правилото.
Тя излезе на брега и се отърси от водата като малко куче. Скалата я скриваше от погледа на плуващия мъж. Слънцето стопли студеното й тяло и тя се втурна с леки стъпки към дрехите си.
Джулиън излезе на повърхността, за да си поеме въздух. Студът скова тялото му и той разбра, че няма
