чувства.
— А ти — проговори бавно и отчетливо Джулиън — си една упорита, разглезена, дръзка изкусителка! — А той си беше въобразявал, че е сложил край на връзката им! Беше повярвал, че тя ще изчезне от живота му със същата решителност, с която нахлу в него. Едва сега разбра, че истината беше съвсем друга.
— Е, тогава съжалявам, че изобщо дойдох — заяви Тамсин, опитвайки се да скрие сълзите си. — Ако най-после ме пуснеш на пода, ще се прехвърля през прозореца и ще си отида.
— Не, проклето хлапе, никъде няма да ходиш! — Страстта го връхлетя като ураган и той изобщо не се опита да й устои. Усети с всичките си сетива стройното, гъвкаво тяло в ръцете си, вдъхна сладкия аромат на косата й и се загуби в огромните й, загадъчни очи. И в мълчанието, което последва думите й, усети чувствената енергия, която струеше от нея. Знаеше, че тя е усетила възбудата му и че самата тя е възбудена не по-малко от него. Очите й блестяха, на дългите тъмни ресници бяха надвиснали сълзи. Устните й бяха леко отворени и тя чакаше следващата крачка.
— По-късно никой няма да може да каже, че съм погледнал зъбите на подарения ми кон. — С бързо движение той я сложи под мишницата си, както беше направил в Бадахос, и излезе от библиотеката.
Полковникът изкачи с отмерени крачки витата стълба и Тамсин, която мълчеше като риба, беше благодарна, че не срещнаха никого. Джулиън отвори вратата към спалнята си, влезе и захвърли товара си на леглото. После застана пред нея и я огледа изпитателно, сложил ръце на хълбоците. На устата му играеше усмивка.
— Неустоима — проговори дрезгаво той. — Непрекъснато се опитвам да разбера как едно толкова мършаво, необразовано, безсъвестно същество като теб може да бъде толкова неустоимо. За съжаление случаят е точно такъв.
Тамсин присви очи и го изгледа подканващо, но от устата й не се отрони нито дума. Засега беше направила достатъчно. Може би щеше да дойде мигът, когато той щеше да престане да отрича онова, което беше между тях, когато щеше да престане да вярва, че напрежението помежду им е единствено и само сексуално… когато най-после щеше да погледне в сърцето си. Ала дотогава тя щеше да се задоволява с онова, което и даваше. Ето, днес й беше казал, че е неустоима, а това не беше лош старт.
Тамсин изхлузи ботушите си и ги захвърли в най-далечния ъгъл. После отвори копчетата на панталона си и го смъкна от краката си. Джулиън се наведе и й помогна. След като й събу чорапите, той се изправи и я погледна пронизващо.
— Всичко ли трябва да правя сама? — Тя го дари с подкупващо умолителна усмивка.
— Да. — Той се отдръпна малко назад и сложи ръце на хълбоците си. Лицето му изглеждаше напълно безучастно.
Тамсин свали долните си гащи, разкопча ризата и я захвърли на пода, излегна се гола на леглото и го погледна въпросително.
— А сега ти позволявам да ми помогнеш — отговори на неизречения въпрос Джулиън. Хладният му глас изобщо не съответстваше на огъня в очите му.
Тамсин седна на леглото, протегна ръце към хълбоците му и го привлече към себе си. Разтвори колана му и го хвърли на пода.
— Нали нямаш нищо против, ако започна оттук? — попита невинно тя и започна да разкопчава панталона му.
— Нищо против.
Тя свали панталона му с такава дразнеща бавност, че Джулиън затрепери от възбуда. Пръстите й милваха хълбоците му. Тя сложи едната си длан върху плоския му корем и мускулите му се стегнаха. Съвсем бавно ръката й се плъзна надолу и се мушна между бедрата. Тя се приведе и започна да го целува по корема, да го милва с върха на езика си; описа дъга около пъпа и бавно слезе надолу, докато пръстите й го масажираха леко и уверено и изтръгваха сладостни стонове от устните му. След това ръцете й се запътиха към задника, ноктите й се впиха в меката плът, тялото й се притисна към неговото и твърдият му пенис се озова между гърдите й.
Тамсин сложи две ръце на гърдите си и ги притисна една към друга. Джулиън дишаше тежко. Ритмичните й движения следваха все по-ускорен ритъм. Той извика задавено, отметна глава назад и помоли с пресекващ глас:
— Престани! За бога, престани веднага!
Тамсин само се усмихна. Ресниците й затрепкаха издайнически и тя го поведе отново към върха на насладата, докато цялото му тяло се разтресе от силни тръпки и пламна от силата на екстаза, а светът около него потъна в мъгла.
— Дяволче — прошепна с мека усмивка той, когато дишането му се успокои и можа да я погледне с уморено задоволство. — Само ти си виновна за всичко.
— От опит знам, че ти се възстановяваш много бързо, милорд полковник — отговори тя и се ухили безсрамно. После се отпусна на леглото и го привлече върху себе си.
Джулиън целуна смеещите се устни и хвана брадичката й между палеца и показалеца си.
— Мисля си как да те накажа.
— Каквото и да е, ще го приема с радост.
— О, ще видиш ти! — изсмя се той и отново притисна устни върху нейните, но този път целувката му беше дълга и нежна. Връхчето на езика му милваше устните й и тя тръпнеше от наслада.
— Олеле, как можах да забравя! — Изведнъж Тамсин го блъсна и скочи от леглото — Тази стая е от задната страна на къщата, нали?
Джулиън се претърколи по гръб. Не беше сигурен дали да се смее или да крещи.
— Май си забравила Габриел, прав ли съм?
— Да, той чака отвън в обора. — Тя се втурна към прозореца и го отвори с трясък.
— Кажи му да влезе — промърмори примирено Джулиън.
— Не, той трябва да се върне в Чаринг Крос, за да се погрижи за конете. — Тя се наведе навън, сложи двете си ръце на устата и изкрещя като сова. Имитацията беше съвършена. Изчака няколко секунди и повтори сигнала. Отговорът дойде веднага. Тамсин извика още няколко пъти и получи съответните отговори.
Чаринг Крос? Защо Чаринг Крос? Всъщност, защо пък не? Нямаше смисъл да се опитва да следи объркания ход на мислите й. Естествено беше забъркала и Габриел в ужасните си игрички.
Развеселен и дълбоко впечатлен от необичайния начин на комуникация, Джулиън се опря на лакът и зачака Тамсин да се върне при него. При това беше впил очи в закръгленото й задниче и все повече губеше интерес към останалото. Никога не съм виждал толкова красив задник, каза си замечтано той.
— Готово — обяви Тамсин и затвори прозореца. — Всичко е ясно.
— Много добре. Тогава би могла да се върнеш в леглото — предложи с преувеличена учтивост той.
— Знаех си аз, че се възстановяваш много бързо! — засмя се весело тя и се запъти към него.
— Очаквам пълното възстановяване на силите си след около две минути. Хайде, идвай, по дяволите!
Тамсин прекоси стаята с два скока и падна на гърдите му.
— Тъй вярно, полковник. Винаги на твоите услуги, полковник.
23
На другата сутрин, когато Джулиън се събуди, Тамсин още спеше. Навън валеше, в стаята беше тъмно. Общото мрачно настроение се усилваше още повече от тъмните дъбови мебели и тежките завеси на прозорците. Къщата имаше нужда от основен ремонт и ново обзавеждане, но Джулиън беше решил да почака, докато се ожени. Съпругата му с радост щеше да обзаведе дома по свой вкус. Освен това тук тя щеше да има пълна свобода на действие, без ограниченията на Трегартън, който носеше печата на четири поколения от рода Сейнт Симон.
През последните години Джулиън почти не беше идвал в Лондон и занемарената къща на Оудли Скуеър не го безпокоеше особено. Едва сега осъзна, че трябва да се заеме с обновяването й, защото упадъкът беше видим. Засега не смяташе да се жени; за брак можеше да мисли едва след като прогонеха Наполеон от полуострова.
