— Заповядайте, сър. — Момичето направи реверанс и погледна възхитено непознатия момък. Сигурно се питаше дали си струваше да му покаже благосклонността си.
Тамсин се ухили. Беше свикнала с тези заблуди. Протегна ръка и ощипа момичето по бузата.
— Много си сладка. Как ти е името?
— Ани, сър. — Момичето се изчерви и извърна глава.
— Хайде, Ани, донеси ни кафе.
— Разбира се, сър. — Момичето се поклони отново и избяга.
— Ох, малко момиче, би трябвало да се засрамиш — изръмжа Габриел и отпи голяма глътка от каната с бира. — Не си играй с детето.
Тамсин се засмя весело и се нахвърли жадно върху закуската си.
— Както виждам, всичко е минало добре — отбеляза Габриел. — Прекарала си бурна нощ и сега умираш от глад.
Тамсин кимна. Очите й блестяха. Тя намаза пържолата си с горчица и обясни:
— Скоро ще се върнем в Испания.
— Добре — отговори кратко великанът. — Ще се радвам да напусна Англия. И Хосефа ще се радва. Но какво ще правим с Пенхалан?
— Мисля да се откажа от плана си, Габриел — отговори тя, без да вдига очи от чинията си. — Имаш ли нещо против?
Лицето му почервеня.
— Ти можеш да правиш, каквото си искаш, но аз ще се погрижа за двамата ти братовчеди, момиче. Ще го направя, както си знам и когато избера подходящо време. Няма да застраша плановете ти, не бой се.
Тамсин не каза нищо. Знаеше, че не можеше да го спре. За Габриел това беше дълг. Той щеше да усеща укорителния поглед на барона в тила си, докато не изпълнеше поставената му задача. Ала жаждата му за отмъщение можеше да застраши плановете й относно Седрик, затова трябваше да се изправи сама срещу вуйчо си. Габриел беше непредвидим, а ако срещнеше близнаците, докато Тамсин разговаряше с виконта, непременно щеше да ги убие на място. Слугите щяха да станат свидетели на кървавата баня, Седрик щеше да обвини шотландеца в двойно убийство и да го прати в затвора. А никак не й се искаше Габриел да свърши на ешафода в затвора на Бодмин.
Но той никога нямаше да й позволи да замине сама при Седрик и щеше да направи всичко, за да я задържи близо до себе си. Затова трябваше да повярва, че любовта й към Джулиън Сейнт Симон е унищожила напълно желанието й да отмъсти за родителите си.
— Е, добре, тогава ще се върнем да вземем Хосефа и ще си заминем — отсече Габриел и я погледна с известно недоверие. Тамсин кимна.
— Добре, но ще заминем утре сутринта. Искам първо да направя един малък подарък на полковника, нещо, което да му напомня за мен, докато ме няма.
Габриел вдигна вежди.
— Предполагам, че не ти е необходима моята помощ?
Тамсин се усмихна.
— Не, мисля, че не, Габриел.
— Тогава ще си остана тук. Гостилничарят има добра изба и все ще си намеря някой да ми прави компания.
— Много добре. Утре на разсъмване ела с Цезар на Оудли Скуеър. Аз ще изчезна през прозореца и ще те намеря в обора зад къщата. Ще потеглим веднага към Корнуол, ще съберем багажа и ще се върнем тук с Хосефа.
Габриел кимна в знак на съгласие. Според него необичайният начин, по който Тамсин възнамеряваше да се измъкне от къщата на полковника, беше съвсем нормален: така се живееше в планините. Но имаше нещо, което го безпокоеше: не беше в природата на момичето да се отказва толкова лесно от плановете си. Тамсин обра с парче хляб и последните остатъци от соса в чинията, изпи кафето и стана.
— Трябва да се преоблека и имам нужда от пари, Габриел.
Мъжът бръкна в джоба и извади ключа от стаята си.
— Качи се по стълбата. Първата врата вляво.
Тамсин облече бързо една от роклите си и смени ботушите за езда с чифт високи дамски обувки, които за съжаление не бяха много подходящи за дъжда и локвите по улиците. Напъха костюма за езда в една чанта, която смяташе да вземе със себе си, напълни джобовете си с банкноти и монети и хвърли бърз поглед в старото огледало. След това заключи грижливо вратата и слезе в кръчмата, като се стараеше да прави малки крачки.
Ани тъкмо разчистваше масата. Като видя Тамсин в женски дрехи, едва не изпусна таблата.
— Божичко! — извика уплашено тя. — Ама вие изобщо не сте мъж!
— Не съм — съгласи се през смях Тамсин. — Но вие въпреки това сте хубаво момиче.
— Какво нахалство — промърмори обидено Ани. — Нямате право да си играете с мен… да използвате едно невинно момиче!
— Но аз не съм ви използвала — възрази Тамсин. — И как бих могла да го направя, като не съм мъж?
Ани изпухтя презрително, грабна таблата и избяга в кухнята. Габриел седеше на мястото си и на масата пред него имаше нова кана с бира.
— Тръгваш ли?
— Да. — Тя се наведе и го целуна по бузата. — Ще се видим утре на разсъмване.
— Ще те чакам.
Тамсин вдигна ръка за поздрав и излезе на улицата под дъжда.
Рано следобед тя се върна на Оудли Скуеър. Белтън й отвори вратата и видя една съвсем нормално облечена млада дама. Ако не беше впечатляващата коса, нямаше да се сети, че е същата личност, която рано сутринта беше излязла от спалнята на милорда.
— Бихте ли изпратили някого да вземе пакетите от файтона? — помоли Тамсин, която едва се виждаше иззад планината от пакети.
— Ще ви помогна, мис. — Белтън посегна към пакетите, но Тамсин се дръпна назад, защото я беше страх, че старецът ще ги изпусне.
— Не, недейте. Идете да вземете онези от файтона.
Белтън повика някого през рамо и от кухнята излезе едър млад мъж с престилка и кожен панталон. Той изгледа любопитно младата дама, натоварена с всевъзможни покупки, после излезе навън и донесе остатъка от файтона.
— Върна ли се Сейнт Симон?
— Още не, мис. Вероятно е отишъл в някой от клубовете си. Когато е в града, винаги прави така.
— Добре. — Тамсин се зарадва. Когато Джулиън се върнеше, тя щеше да бъде готова за него. Тръгна по стълбата и нареди на иконома: — Нека отнесат всички пакети в спалнята на лорда. Белтън, донесете ми, моля ви, две чаши за вино и тирбушон.
Младият мъж тръгна подире й, натоварен с пакетите.
— Оставете всичко на дивана — заповяда Тамсин и хвърли пакетите, които носеше, на леглото. — Благодаря ви. Бихте ли запалили огъня? Времето е отвратително. — Тя изчака слугата да нареди цепениците и да ги подпали. Сухите дърва пламнаха веднага, издигна се тънък стълб дим, после лумна ярък пламък.
Момъкът добави още дърва, после стана и изтри ръце в панталона си. В този момент вратата се отвори и в стаята влезе червенобузо момиче на около тринадесет години с поръчаните чаши и тирбушона. Без да може да скрие любопитството си, то зяпна смаяно необикновената посетителка на господаря. Мисис Ког от кухнята бе казала, че така наречената дама си е чиста проститутка, а Мейзи никога не беше виждала леки жени и беше много заинтересувана.
— Прекрасно. — Тамсин се усмихна с отсъстващ вид. Момъкът се сбогува с несръчен поклон и избута пред себе си момичето. Веднага след като двамата излязоха, Тамсин се втурна към вратата и завъртя ключа. Огледа се замислено и се опита да прецени с какво да започне. Колко ли време й оставаше?
