ускорено.
Пътеката излезе между живите плетове и се вля в широко, посипано с чакъл площадче пред просторна тераса. Терасата беше препълнена с придворни и шумните разговори заглушаваха усилията на музикантите, наредени на малката естрада, да забавляват присъстващите.
Имоджин крачеше напред с гордо вдигната глава, а съпругът й буквално подскачаше, за да върви в крак с нея — като малка лодка редом е фрегата, опънала всички платна, помисли си развеселено Миранда. Но сега не беше време за непочтени мисли, защото множеството заплашваше да ги погълне. Тримата й спътници поздравяваха присъстващите и отговаряха на поздравите им, издърпваха я напред и я представяха. Миранда правеше реверанси, измърморваше няколко учтиви думи, стараеше се да остане незабелязана, да се държи като скромно, добродетелно момиче, но не съумяваше да задържи главата си сведена. Беше смаяна от нездравите лица, разкошните тоалети, маниерните движения и безсилието на повечето от присъстващите. Когато лорд Харткорт се отдели от групата, сърцето й подскочи уплашено.
Тя понечи да го последва, направи една крачка след него, но Майлс сложи ръка на рамото й и я задържа. Тя го погледна уплашено и той се приведе към ухото й:
— Останете при нас, мила. Гарет ще се върне само след минута. Трябва да отиде при кралския интендант, за да му съобщи, че сме пристигнали. — Той се поклони учтиво пред един от минаващите и му представи братовчедката на съпругата си, младата потомка на лорд Харткорт, за да даде възможност на Миранда да се върне отново към ролята си.
Имоджин не можеше да се оправи от смайването си. Момичето беше грижливо избрано за тази важна роля, но тя никога не беше очаквала, че ще я изпълнява толкова естествено и без усилия. Явно скитницата се чувстваше много по-спокойна и непринудена в доброто общество в сравнение с Мод, която гледаше мрачно, въздишаше и реагираше с неразбираемо мърморене на всички опити за разговор. Планът на брат й беше наистина великолепен. Възхищението й от него се усилваше с всяка секунда.
Миранда тъкмо беше започнала да се отпуска, когато двама джентълмени разбутаха навалицата и се насочиха право към тях. Тя позна моментално двамата мъже от Рочестър и изстина. Тогава не я бяха видели, но лорд Харткорт бе казал, че познавали истинската Мод много по-добре от всички останали. Пулсът й се ускори. Как да реагира на появата им? Тя не знаеше дори имената им.
— Лейди Дюфорт. — Кип Роситър направи дълбок поклон. — Милорд.
Брайън, който изглеждаше още по-грамаден в богато избродирания лавандуловосин жакет и яркочервения панталон, също се поклони учтиво.
— Сър Кристофър, сър Брайън. — Имоджин отговори на поклоните със скован реверанс и в гордия й тон пролича ясно неодобрение. Според нея двамата мъже бяха вулгарни, а приятелството им с Гарет недостойно.
— Лейди Мод. — Кип се поклони в посока към Миранда. — Никога не бях ви виждал в двора, милейди.
— И бих казал, че много съжаляваме за това. — Брайън се поклони дълбоко, залюля се и Миранда усети кисел дъх на бира. — Може би ще ми позволите да добавя, че е жестоко да лишавате придворното общество от такава прекрасна млада дама. — Той се ухили широко, взе ръката й и я поднесе към устните си. — Мисля, че е крайно време да се скарам с лорд Харткорт. Как е допуснал едно толкова прекрасно цвете да цъфти на тъмно?
Миранда стисна здраво зъби, защото много й се искаше да се изсмее. Тя направи реверанс и смутено сведе очи, за да скрие веселите искри в тях. Най-после знаеше имената им.
— За съжаление братовчедка ми боледуваше често — обясни с леден глас Имоджин.
Кип Роситър погледна пронизващо младото момиче и отбеляза с известна острота в гласа:
— Лейди Мод, извънредно много се радвам да видя, че сте се възстановили от страданията си.
— Благодаря ви, сър — отговори тихо Миранда. Изразът в очите му и тонът на гласа я смутиха. Той я зяпаше, сякаш се опитваше да я сравни със спомените си.
— Трябва да ви направя комплимент за цветущия вид на братовчедка ви, милейди — обърна се Кип към Имоджин. — Тя буквално сияе от здраве. Мога само да похваля нежните ви грижи.
Имоджин направи опит да се усмихне.
— Моля да ни извините, господа. Имаме аудиенция при кралицата и очакваме да ни повика. Ах, ето го и брат ми.
— Кип… Брайън… желая ви добър ден. — Гарет поздрави старите си приятели с безгрижна усмивка. Не се страхуваше от тях, защото беше уверен, че в Рочестър не бяха видели Миранда.
— Тъкмо поздравявахме лейди Дюфорт за доброто здраве на питомката ви, милорд — изгърмя Брайън и дяволите удари стария си приятел по рамото. — Такова сладко момиче… такова прекрасно същество…
— Не смущавай бедната девойка — укори го шеговито Гарет.
— Не, ти по-скоро я караш да се смее — отбеляза Кип, който продължаваше да наблюдава внимателно Миранда. — И според мен е напълно права. Нито една разумна млада дама не би удостоила с внимание такива преувеличени забележки, Брайън. Не е ли така, лейди Мод?
Въпросът му принуди Миранда да вдигне глава.
— В действителност да, сър, така мисля — проговори задавено тя, дълбокият й мелодичен глас трепереше от трудно сдържан смях.
Погледът на Кип стана още по-остър. Той беше запомнил питомката на приятеля си като тиха девойка със слаб, немощен гласец. Никога преди това сериозното й, унило лице не се беше осветявало от усмивка.
— Лорд Харткорт, нейно величество кани вас и лейди Мод д’Албар при себе си. — Кралският интендант, величествен е кръстосаните на гърдите му златни вериги, с черен служебен жезъл и яркочервен, обшит със сребро костюм, излезе от множеството.
— Извинете ни. — Гарет кимна любезно на приятелите си. — Да вървим, момичето ми. — Той предложи ръката си на Миранда.
— Нейно величество не покани ли и лорд и лейди Дюфорт?
— Не, мадам — отговори с поклон интендантът.
Имоджин стисна устни, измърмори нещо неразбрано и се обърна рязко, за да продължи разходката си на терасата. Майлс отстъпи крачка назад и огледа за последен път тоалета на Миранда. Остана доволен едва когато намести огромната яка и вдигна леко ръкавите.
— Готова сте, мила. Уверен съм, че дори кралицата няма да намери какво да разкритикува. — Той се усмихна, помилва бузата й и забърза да настигне жена си.
— Наистина ли мисли, че кралицата ще потърси някакви недостатъци в мен? — попита с треперещ глас Миранда.
— Дори да е така, няма да открие нищо — отговори окуражително Гарет и стисна ръката й.
— Толкова ме е страх — прошепна отчаяно тя. — Преди няколко дни се премятах по площадите, за да забавлявам простия народ, а сега имам аудиенция при английската кралица!
— Опитайте се да забавлявате Елизабет, без да се премятате, и аз ви уверявам, че всичко ще бъде наред.
Добре познатият шеговит тон й помогна да си възвърне спокойствието. Миранда опъна рамене и погледна право пред себе си. Двамата минаха с достойнство покрай дългата опашка придворни, които ги изпращаха със завистливи погледи, докато интендантът им освобождаваше пътя с помощта на служебния си жезъл. Аудиенциите при нейно величество бяха много желани и тълпите, които напираха към приемната, се стараеха с всички средства да привлекат вниманието на интенданта. Ала изисканият джентълмен не поглеждаше нито наляво, нито надясно.
13
Един лакей отвори със замах двукрилата врата и интендантът оповести с гръмовит глас:
— Лорд Харткорт, лейди Мод д’Албар.
Гарет издърпа Миранда покрай кланящата се фигура и двамата спряха на прага на зала за аудиенции. Той се поклони дълбоко, Миранда последва примера му и се сниши в дворцов реверанс.
— Елате, елате, лорд Харткорт — извика властен глас от другата страна на помещението, което според
