виждало херцога?
По дяволите! Ставаше все по-лошо. Как бе попаднала в това гнездо на оси? Защо, за Бога, не бе отговорила просто с „да“ на въпроса на кралицата, придружавайки отговора си с плаха усмивка? Лорд Харткорт й бе втълпил да не издава нищо, а тя се бе разбъбрила с кралицата, сякаш бяха приятелки?
— О, Ваше величество, не хвърляйте вината върху лорд Харткорт. Херцогът очевидно не е имал възможност да му даде портрета си, а аз знам, че мил… лорд Харткорт ще ми даде устно описание, ако го помоля.
— Ще ти нарисувам подробен портрет, момичето ми — отговори сериозно Гарет. — Не бях помислил, че това е важно за теб. Но те уверявам, че бъдещият ти съпруг е съвършен джентълмен и ще ти хареса.
— Да… сигурна съм, че няма да ми бъде неприятен — отговори пламенно Миранда. — Знам, че никога не бихте ме принудили да се омъжа за човек, когото не харесвам.
— Велики Боже, каква страстна застъпничка си имате в лицето на това дете! — засмя се кралицата. — Бих желала да има повече млади момичета, които се отнасят към настойниците си със същото уважение… а и да имат подобна основателна причина за това — добави сериозно тя.
Единствената реакция на Гарет беше учтив поклон. Кралицата отново посвети вниманието си на Миранда, която отчаяно си пожелаваше земята под краката й да се разтвори и да я погълне.
— Мисля, веднъж споменахте, че момичето е с крехко здраве, лорд Харткорт. Днес обаче ми изглежда силна и здрава.
— Междувременно моята повереница преодоля напълно неразположенията, от които страдаше в детството си, Ваше величество.
— Да, знам, че такива работи стават. — Кралицата кимна доволно, после вдигна китката на Миранда и огледа с нескрит интерес гривната на ръката й. — О, какъв красив накит. Много необичаен, но наистина прекрасен.
— Подарък от Роаси, мадам. Като знак за сериозните му намерения — отговори спокойно Гарет. — Някога е принадлежала на майката на лейди Мод. Годежен подарък от херцог Франсоа.
— Много подходящо — усмихна се кралицата, наведе се към ръката на Миранда и очите й светнаха жадно. — Бих била много зарадвана, ако можех да намеря такава рядка гривна.
Без да се бави, Миранда се опита да откопчее сложната ключалка.
— Ако Ваше величество има добротата да приеме тази…
— За Бога, дете, не! — възпротиви се кралицата, макар че явно беше зарадвана. — Вашият бъдещ съпруг ще бъде дълбоко наранен, и то с пълно право, ако оставите без внимание скъпоценния му подарък. — Тя пусна ръката на Миранда и се обърна към Гарет: — Желая ви приятен ден, лорд Харткорт. Надявам се скоро да доведете младото момиче отново при мен. Намирам я освежаваща.
Гарет скочи на крака. Като се кланяше на всеки три стъпки, той се запъти заднешком към вратата. Миранда направи още един реверанс и само след миг вратата на приемната се затвори зад гърба й. Двамата се озоваха отново в препълнената чакалня.
Миранда изпъна рамене и издаде дълбока въздишка на облекчение.
— За малко не паднах на задника си — прошепна ужасено тя, осъзнала целия размер на страшната катастрофа — за щастие неосъществена.
— Забелязах — отговори с едва забележима усмивка Гарет.
— Имах късмет, че го забелязахте. Но как можа да ми се случи? Досега бях уверена, че не съм тромава. — Тя застана насред стаята, без да забелязва хората около тях. — Казах ви, че със сигурност ще объркам нещо, милорд. Защо казах всичките тези неща? — В погледа й имаше истински ужас. — Защо не си държах езика зад зъбите?
— Уверявам ви, че бяхте много по-откровена и свободна от всички останали момичета при първата им среща с кралицата — отговори сериозно Гарет. — Ах, Имоджин. — Той кимна на сестра си, която целеустремено си пробиваше път към тях през навалицата.
— Е? — попита задъхано достойната лейди. — Как мина?
— Без неприятни произшествия — отговори с любезна усмивка Гарет. — Можем да се поздравим, най- страшното остана зад гърба ни.
— Точно така — потвърди Имоджин и отвори ветрилото си с величествен жест. — Да вървим, Мод. Лорд и лейди Ингълс желаят да подновят запознанството си с теб. Не са те виждали от детството ти. — Тя взе ръката на Миранда и енергично я повлече след себе си.
Остатъкът от вечерта беше безкрайно мъчение за Миранда. Като че ли не правеше нищо друго, освен да се кланя, да кима, да се усмихва, да произнася нищо незначещи думи. Имената и лицата се размиваха в мъгла и макар че лорд Харткорт не се отделяше от нея, двамата не можаха да си поговорят нито за миг.
Лейди Мери, която можа да се освободи за малко от задълженията си при кралицата, се присъедини към тях след около час.
— Мила моя Мод, защо си въобразихте, че можете да разговаряте с кралицата по този дързък начин? — попита възмутено тя. — Трябва да призная, че никога през живота си не съм била така шокирана! — Тя заклати глава и лицето й пламна. — Лорд Харткорт, надявам се, че и вие бяхте шокиран от подобно поведение?
— Ни най-малко — отговори спокойно Гарет.
— Велики Боже, какво е направило момичето? — намеси се възбудено Имоджин. — Брат ми каза, че представянето е минало много добре. — В погледа й имаше обвинение.
— Точно така беше.
— О, стига, сър, трябва да признаете, че вашата повереница беше неприятно шумна — възрази лейди Мери.
— Нейно величество не се почувства засегната, мадам. Останах с впечатлението, че беше приятно изненадана от необичайната откритост на Мод.
Мери го погледна объркано. Не знаеше как да приеме тази неочаквана защита. Поведението на Гарет я ядоса и въпреки това — ако беше честна, трябваше да признае, че кралицата наистина не се ядоса от необичайната откритост на Мод. Само придворните дами бяха дълбоко шокирани. Но в никакъв случай не беше очаквала, че Гарет ще защити така категорично държанието на младата дама. Той отдаваше голямо внимание на обществените правила и на церемониалността — също като нея. Досега беше твърдо убедена в това.
— Разкажете ми какво точно стана, Мери. Трябва да знам! — настоя възбудено Имоджин.
Миранда изслуша мълчаливо подробния разказ на лейди Мери, която очевидно се зарадва на възможността да опише случилото се още топло-топло. Явно дамата не беше забелязала катастрофалния реверанс и поне затова трябваше да бъде благодарна. Тъй като не можеше да каже нищо в своя защита, тя предпочете да си мълчи. Даже графът обърна гръб на лейди Мери, сякаш темата изобщо не го интересуваше, и остави дамите да обсъждат оживено случилото се. Много скоро разговорът премина към други придворни клюки.
Миранда беше ужасно жадна, но никъде не се виждаха лакеи с напитки, даже с чаши вода. След като помисли малко, тя освободи краката си от мъчително стягащите я обувки и въздъхна облекчено.
— Лейди Мод, харесвате ли Грийнич?
Въпросът я завари неподготвена и мина доста време, преди да реагира. Тя погледна объркано Кип Роситър и когато той повтори въпроса си, тръсна глава, за да се опомни и отвърна:
— Много ми харесва, сър. Градините са прекрасни.
— Искате ли да направим малка разходка към реката? Алеята, която води надолу, е чудесна. — Той й предложи ръката си с усмивка, но очите му бяха хитри и проучващи и тя веднага се почувства неловко. Но тъй като не беше редно да отклони предложението му, без да се покаже неучтива, трябваше да се примири със съдбата си. Лорд Роситър беше стар и високоценен приятел на лорд Харткорт.
Не й остана нищо друго, освен да се облегне на ръката му и да тръгне с него.
Лейди Имоджин нададе глух вик и веднага притисна устата си с ръка. Свалените обувки на Миранда, досега скрити под дългата пола, останаха в тревата, където всички можеха да ги видят. Лейди Мери зяпна смаяно. Миранда хвърли бърз поглед през рамо и пребледня като платно. Придружителят й явно не забеляза вълнението, затова тя преглътна мъчително и продължи пътя си през моравата, сякаш нищо не беше
