бяха напълно угаснали. Гарет улови с крайчеца на окото си нещо оранжево на пътя пред себе си и в следващия миг към него се втурна Миранда, следвана от Чип, който бодро подскачаше след господарката си.
— Милорд?
Гарет я погледна със смръщено чело, докато се опитваше да се отърси от потискащия черен облак на спомена.
— Какво правите тук, Миранда?
Лицето й беше само един блед овал в мрака, очите като две тъмни езера.
— Не можах да заспя. Чувствах се толкова самотна в онази ужасна стая. Изпитвах такъв срам! Все още не мога да разбера как събух обувките си. Направих непростими грешки! Лейди Мери беше шокирана, вие не ми казахте нито дума, затова си помислих, че е най-добре да дойда тук и да ви чакам.
Усмивката й беше колеблива. Една факла блесна ярко под напора на вятъра и освети лицата им. В следващия миг лицето й потъмня.
— Божичко, какво ви е? Какво става? — прошепна стреснато тя. Ръката й се вдигна от само себе си, за да докосне устата му, сякаш можеше да изтрие коравите линии на мъката и страданието. — Какво се е случило? Зле ли ви е? Пак ли имахте кошмар?
Той погледна в лицето й, в големите сини очи, пълни с тревога, открити и честни, без капчица фалш — отражение на прям и искрен характер, какъвто не беше срещал никога досега.
Какво можеше да знае това невинно момиче за злокобните, задушаващи лапи на вманиачеността? За всепоглъщащите пламъци на вината и позора, по-горещи от адските огньове, които дълбаеха вътрешностите му? Неочаквано в гърдите му се надигна желание, завладяваща потребност, отчаян копнеж да се загуби в нея и да забрави мъчителните кошмари в простотата на тази чиста, неразвалена душа.
Ръцете му се плъзнаха по крехката талия и тя се надигна на пръсти, без да маха палец от устата му. В очите й блесна странна настойчивост, появи се бегъл израз на объркване, който моментално бе прогонен от чиста страст. Ръцете й помилваха бузите му, устните се отвориха жадно под устата му.
Факлата над тях трепкаше неспокойно, фитилът пращеше и съскаше. Градината беше потопена в тъмнина, влажният нощен въздух беше изпълнен със сладкия аромат на рози и левкоя. Сега, в кадифения мрак, Миранда му се видя преобразена, обкръжена от аура на загадъчност и изкушение. Простата оранжева рокля обвиваше съвсем естествено стройното тяло, което се извиваше в ръцете му, нежната главичка с блестяща червенокафява коса милваше бузата му. Миранда притисна устни към устата му и го прегърна. Гореща възбуда пламна в слабините му и мускулите на корема му се свиха болезнено.
Тя ухаеше сладко и изкусително като прясно опечен хляб. Устните й бяха топли, гъвкави и готови да му се отдадат. Ала той знаеше, че устата й е девствена, че никога не се е отваряла по този начин за друг мъж, и едновременно с нарастващата жажда в сърцето му пламна буйна нежност. Пръстите, които развързваха корсажа й, бяха меки, макар че трепереха от нетърпение да разголят гърдите й и да се насладят на копринената им мекота.
Гърдите й бяха малки, но съвършено оформени и паснаха чудесно в дланите му. Тя притисна устните си още по-силно към устата му и той чу тихия й сладостен стон, когато помилва гладката, твърда закръгленост и пощипна зърната, които веднага се втвърдиха под докосването му.
Гарет вдигна глава и погледна в бледия овал на лицето й. Миранда въздъхна, затвори очи и отметна глава назад, разкри гладкия бял стълб на шията и той впи устни в топлата гънка към рамото, за да усети лудото биене на пулса й под кожата. После бавно плъзна устни надолу към дясната гърда.
Върхът на езика му закръжи с нарастващо желание около малкото, втвърдено зърно. Когато го пое между устните си и го засмука жадно, а после съвсем нежно захапа фината плът, Миранда простена отново, съвсем тихо, сякаш се страхуваше да не вдигне излишен шум. Устата му се плъзна към лявата гърда, а дясната му ръка се зае с другата и погали твърдото, влажно зърно.
Беше като прекрасен сън, като приказна магия, тук, в сладко ухаещия мрак на градината, където дори любовната игра изглеждаше недействителна. Никой от двамата не говореше, думите не бяха нужни. Миранда смъкна роклята си с трескава бързина и я изрита небрежно настрана. Под нея беше напълно гола.
Треперещ от възбуда, Гарет плъзна ръце по крехката стройна фигура, усети хладната гладкост на кожата й, сладостните тръпки, които пълзяха по тялото й, докато пръстите му изследваха всяка закръгленост и вдлъбнатина по него. Той усети колебанието и страха й, усети ги също така ясно като силата на страстта й, неукротимата, пулсираща възбуда, и собствената му жажда да я има нарастваше с всяко милващо движение на ръцете му по голата кожа.
Почувства как ръцете й се мушнаха под жакета и ризата му. Нежните й движения бяха изпълнени със същата плахост и колебание, но с всяко плъзгане ставаха по-смели и уверени.
Гарет притисна гръдния й кош с двете си ръце, смаян от крехкостта му, и се наслади на лудото биене на сърцето й под нежната кожа. После обхвана талията й, коленичи в тревата и вдигна глава, за да покрие корема й с бързи леки целувки. Когато езикът му се плъзна във вдлъбнатинката на пъпа, а ръцете му се преместиха към хълбоците, кожата й се ороси от ситни капчици пот. Езикът му остави пареща следа по корема й.
Кожата й излъчваше странен аромат, смесица от ванилия и сметана. От гърлото й се изтръгна дълбок стон. Тя разтвори крака и здраво опря ходилата си в тревата, когато езикът му продължи пътя си надолу и пръстите му се плъзнаха между бедрата й, за да открият неизследваните тайни на тялото й. Той мушна връхчето на показалеца си още по-дълбоко, разтвори внимателно срамните устни и в първия миг му се стори, че нежните листчета на женствеността й се възпротивиха срещу това интимно проникване, напълно ново и непознато за нея. Ала когато тя се разтвори за него, по цялото й тяло пробяга сладостна тръпка на възбуда, която се превърна в могъща вълна.
Ръцете й обхванаха главата му, заровиха се в косата, тялото й се изви като лък под милващите му ръце. В слабините й бушуваше буря, заливаха я горещи вълни и тя не знаеше какво става с нея, знаеше само, че не може да понася нито секунда повече това сладко мъчение, че то ще я разкъса на парченца. Изведнъж нещо в тялото й експлодира и в утробата й се разля тежка, пареща сладост, която не можеше да се сравни с нищо друго на света. Тя не можеше повече да диша, не можеше да говори, обзета от никога неизпитвано блаженство, което изпълни всяка фибра на тялото й, а после бавно, съвсем бавно отшумя.
Гарет я прегърна силно, за да й попречи да се свлече в тревата; дъхът му идваше на накъсани тласъци, желанието му беше дива, всепоглъщаща сила, която повече не можеше да бъде удържана. Той я свали внимателно в тревата и тя го последва, без да се противи, защото някъде дълбоко в замъгленото си съзнание усещаше, че насладата още не е свършила, че двамата трябва да споделят удоволствието докрай.
Тя се наведе над него, откопча с треперещи пръсти жакета му и развърза връзките на ризата. Гарет се изтегна в тревата и я остави да го съблече. Неопитните й милувки бяха сладки и замайващи. Връхчетата на пръстите й се плъзгаха по гърдите му, рисуваха твърдата линия на мускулестия врат, милваха раменете му, проследиха извивката на ушите, после двете длани се плъзнаха в изкушаваща милувка към твърдите гърди. Милувките й бяха така бегли и колебливи, че Гарет разбра: тя се опитваше да открие как трябваше да докосва мъжа, за да му достави удоволствие. Той възприе колебанието й като още едно блажено преживяване, толкова по-прекрасно, защото се смесваше с новосъбуденото й желание. Кожата й тръпнеше и пареше при всяко негово докосване, желанието пламтеше в замъглените й очи, в полуотворените устни.
Той взе ръцете й и ги поведе към панталона си. Смръщила чело от усилието да се справи бързо, Миранда отвори колана и освободи коравия член от тясната обвивка. После предпазливо докосна влажния, пулсиращ връх. Същото бегло движение като преди.
Гарет се усмихна и я привлече към себе си. Отново разтвори бедрата й и тялото й се разтърси от силна тръпка. Когато ръката му се зарови в меките косъмчета на венериния хълм, тя се сви уплашено. Но този път утробата й беше влажна, гореща, пулсираща, готова за интимната милувка. Той мушна един пръст навътре и усети как мускулите й се стегнаха около него. Толкова малка, толкова тясна, помисли си той и целуна гладката кожа от вътрешната страна на бедрата с нарастващо желание. После мушна ръцете си под нея и обхвана задничето й. Отново се усмихна в мрака, възхитен от съвършената му форма, като че ли създадена специално за ръцете му.
