След малко Хю се отдели от нея и се претърколи по гръб. Едната му ръка почиваше върху горещото тяло на Гуинивър, чийто пулс все още биеше ускорено, но постепенно се успокои в съзвучие с неговия. Тя пое дълбоко въздух и бавно издиша. След това обърна глава към него.
Той помилва бузата й и тя се усмихна, но той веднага усети, че зад усмивката дебнеха сенки.
— Tristesse de l’amour? — попита меко той.
— Май да. — Тя помилва в отговор бузата му. — Благодаря ти, Хю.
— Няма за какво да ми благодариш — отговори глухо той и обхвана китката й. — Дадох ти само онова, което ти даде на мен.
— Съмнявам се — пошепна тя. — Но това никога повече не бива да се случва. Надявам се, че разбираш…
Той поклати глава.
— Не, Гуинивър, не разбирам.
Тя седна и заговори с усилие:
— Иска ми се да можеше да разбереш… да проумееш колко ме е страх от онова, което ми предстои. Че ме чака жестока битка и не бива да мисля за нищо друго. Ще загубя ужасно много, Хю, много повече от теб. Наистина ли не разбираш?
— Да… да, мисля, че разбирам. — Той също седна и докосна голото й рамо. — Нима това означава раздяла?
— Да, така трябва — отговори беззвучно тя. — Ако не го направя, няма да мога да се боря. — Тя помълча малко и добави: — Трябва да се върна в покоите си.
Той проследи безмълвно как тя събра нещата си, но когато застана насреща му гола с вързоп коприна, кадифе и дантела в ръцете си, неволно се усмихна.
— Ще ми дадеш ли халат? — попита тя.
— Да, разбира се. — Предишната дистанция помежду им отново се усети. Гуинивър я бе възвърнала. Великолепният момент на сливането не бе успял да заличи бруталните факти, които ги разделяха.
Хю беше толкова разочарован, че му се искаше да я раздруса, да я принуди да признае, че любов като тяхната е в състояние да преодолее всичко, което ги разделя. Вместо това стана от леглото и извади от гардероба си обточен с кожи халат.
— Мисля, че това е достатъчно — отбеляза кратко той и я наметна.
Гуинивър отиде до вратата и се обърна с ръка на дръжката.
— Благодаря ти, Хю.
Той направи безпомощен жест на отхвърляне. Тя се поколеба, но после вдигна резето и се плъзна безшумно навън.
14.
Гуинивър се събуди доста преди разсъмване и се учуди, че беше спала така дълбоко и непробудно. Раздвижи се и Лунна светлина, която спеше сгушена до гърба й, се надигна, протегна се доволно и скочи на пода. Мускатово орехче, което беше спало между момичетата, последва сестричката си. Котетата отидоха до вратата, спряха там и погледнаха настойчиво Гуинивър.
Тя стана внимателно от леглото, за да не събуди спящите деца. Отвори вратата и пусна котетата в коридора. Сигурно още снощи бяха разузнали как се излиза навън.
Тили се надигна на нара си и се прозя.
— Снощи се прибра много късно, момичето ми — отбеляза тя и хвърли поглед към небрежно нахвърляните дрехи на господарката си. Явно е била твърде изтощена, твърде объркана, за да не ги подреди. Най-отгоре беше халатът на Хю.
Гуинивър не бързаше да отговори. Взе халата и уви голото си, затоплено от съня тяло. Сетивата й реагираха веднага, щом усети миризмата му, тежестта на материята й напомни за тялото му. Обзе я дълбока меланхолия. Никога вече нямаше да приеме онова, което й бе дал през нощта. Той й дари всичко, за което беше копняла, от което отчаяно се нуждаеше — но тя никога вече нямаше да му позволи да я люби, макар че щеше да й бъде дяволски трудно да се освободи от него. Душите им се бяха докоснали и чувството, преживяно през нощта като радост, под студената светлина на утрото я уплаши с дълбочината си. Ако искаше да победи лорд пазителя на печата, трябваше да се освободи от Хю, а това означаваше да се бори със себе си.
— Значи се е случило — прошепна Тили, която веднага схвана ситуацията. — Е, не бих казала, че съм изненадана.
— О, Тили, да знаеш колко съжалявам, че се случи — отговори съкрушено Гуинивър. — Не биваше да го допускам.
— Може и така да е — промърмори старата жена с тон, който издаваше неверие. Тя стана от нара и се протегна.
— Това е началото, Тили — добави господарката й. — На разсъмване трябва да съм готова да отида с лорд Хю в Хамптън Корт.
Лицето на Тили стана сериозно. След бърз поглед към голямото легло, където спяха децата, тя вдигна въпросително едната си вежда.
— Аз ще им обясня — прошепна Гуинивър.
— Къде е Лунна светлина? — попита Пипа веднага щом се събуди. Седна в леглото и разтърка очи, за да прогони съня. — Сънувах, че отново се е загубила.
— Излезе с братчето си — успокои я майката.
— Трябва да ги потърсим — извика Пен и скочи от леглото. — Не познават къщата и може да се загубят.
— Побързайте тогава да се облечете. — Гуинивър отиде до гардероба и даде знак на Тили да я последва. Заговори шепнешком, за да не я чуят децата. — Днес ще нося рокля и воал в черно — реши тя. — Най-изгодно е да се представя като тъгуваща вдовица. Скромно було, със сребърната лента под бонето, без накити, само шишенце за ароматни соли на колана. Не искам да парадирам с богатството си.
— Това е най-умното. — Тили извади от гардероба черната копринена рокля, ушита от много скъпа материя, но без излишни украшения, без бродерия или скъпоценни камъни.
— Отивам да донеса гореща вода. — Тили излезе забързано и Гуинивър се обърна към момичетата, които все още се обличаха. Помогна им, като развърза връзките на ризата на Пипа, която ги беше стегнала на възел, и приглади яката на Пен.
— Днес ще имам много работа, деца — отбеляза с привидна безгрижност тя.
— Каква работа? — попита веднага Пипа и извъртя глава да я погледне през рамо.
— Лорд Хю ще ме отведе на среща с трети човек, който може да разреши спора за имота — обясни спокойно майката. — Е, вече изглеждате прилично. — Тя се наведе и ги целуна по бузките, после отиде до тоалетната масичка, където Тили вече беше поставила кана с гореща вода.
Гуинивър намокри кърпата и изтри лицето си, след това избърса шията и гърдите си. Топлата влажност й напомни болезнено за милувките на Хю, за начина, по който езикът му оставяше гореща следа по тялото й.
Опитните му ръце, вещината му в любовната игра, нежността му, потребността му да я задоволи — всичко това беше характерно за мъжа, който беше обожаван от сина си и се ползваше с доверието на дъщерите й. И все пак тя знаеше, че мъжът, срещу когото днес и през следващите дни щеше да се изправи, беше съвсем друг. Човек на дълга. Верен на закона — даже ако този закон щеше да я унищожи. Човек, който никога не се отклоняваше от целта и дори не би помислил да застане на пътя на правосъдието.
— Къде отиваш? — попита тихо Пен.
— В Хамптън Корт. Като се върна, ще ви разкажа какво съм видяла.
Момичетата я погледнаха с огромни очи, толкова смаяни от чутото, че забравиха да търсят котетата. Докато майка им обличаше черната вдовишка рокля, те я обсипаха с въпроси. Отговаряйки кратко, с нищо незначещи думи, Гуинивър хапна малко от хляба, който беше донесла Тили, и изпи чаша топло мляко. Не се знаеше дали щяха да й предложат закуска.
В стаята нямаше огледало. Това бяха луксозни вещи, които явно надвишаваха средствата на Хю, и тя
