— О, това е от глигана. Бях съвсем близо, когато му одраха кожата и го насякоха на парчета. Грийни ужасно се ядоса — отговори безгрижно малката и погледна сърдито тъмните петна по муселинената си рокличка. — Нарече ме с едно много грозно име, но съвсем тихо и не пожела да го повтори. Каза ми да изчезвам… Е, сър, нали ще дойдете? — обърна се тя отново към Хю. — Вие и момчето. — Тя посочи към Робин.
Хю трябваше да се предаде. Осъзнаваше, че Гуинивър го наблюдава с иронична, изпълнена с разбиране усмивка. Четеше мислите му със същата яснота, както преди малко той бе прочел нейните. Нямаше избор. Предстоеше му неприятна вечер, но щом я преживееше, вече нищо нямаше да пречи на разследванията му.
— Много ще се радваме да участваме в рождения ден на сестра ти — отговори той на малката Пипа. — Робин, ела да те представя. — Той издърпа сина си напред.
— На колко си години? — попита веднага Пипа. — Аз съм на осем, а Пен е на десет.
— На дванадесет — отговори със самочувствие Робин. — И сега съм на поход с баща си.
— Това е прекрасно! — извика въодушевено Пипа, без да обърне внимание на дързостта му. — Ако бях момче, и аз щях да участвам в походи. Но с кого ще се биеш тук? Къде са неприятелите? — Тя се огледа търсещо, като че от земята всеки миг щеше да изникне армия.
— Стига толкова, Пипа — възпря я Гуинивър. — Влез вътре и помоли Нел да ти помогне да се преоблечеш. Не можеш да участваш в празненството с окървавена рокля. И кажи на мастър Кроудър да дойде при нас!
Пипа не се разсърди на майка си и бодро заподскача към къщата. Пен тихо призна:
— Понякога ми се иска да си глътне езика.
— Винаги ли говори толкова много? — попита смутено Робин.
— Никога не спира. — Пен въздъхна като измъчена по-голяма сестра.
— Изпратили сте за мен, мадам. — Управителят дотича при тях с развяващо се черно палто и огледа новодошлите с неприкрито любопитство.
— Лорд Хю е пристигнал при нас по поръчение на краля. Той и синът му ще бъдат мои гости за няколко дни — съобщи делово Гуинивър. — Заведете ги в покоите в западното крило. Хората на лорд Хю ще се настанят в оборите.
— Моите хора остават пред портите — възрази твърдо Хю и в очите му светна лека подигравка. — Не желая да ви създават неприятности, макар че проявявате изключителна доброта, като ги каните.
— Както желаете, сър. — Гуинивър вдигна рамене. Управителят се поклони дълбоко.
— Моля да ме последвате, милорд.
Хю кимна и се обърна към хората си.
— Джак, заповядай да внесат сандъка ми в къщата. — Той се поклони церемониално пред лейди Гуинивър. — Приемете моята благодарност за гостоприемството си, милейди. Трябва да се преоблечем, за да окажем подобаващата чест на празненството на дъщеря ви.
Тази размяна на нищо незначещи фрази е малко театрална, каза си сърдито Гуинивър, но си заповяда да се усмихне любезно.
— Надявам се, че помещенията ни за гости ще ви се сторят доста уютни, сър. В пет ще има служба в параклиса.
Хю се поклони повторно, сложи ръка на рамото на сина си и го побутна към къщата след управителя.
— Кои са тези хора, мамо? — осведоми се Пен и улови ръката на майка си в пристъп на внезапен страх.
— Идват от името на краля. Лорд Хю трябва да уреди с мен един правен въпрос. — Гуинивър се усмихна окуражително на дъщеря си. — Ще се радвам, ако се погрижиш за мастър Робин, Пен, тъй като аз трябва да забавлявам баща му.
— Да, ще се опитам да попреча на Пипа да му досажда с въпросите си — отговори Пен.
— Тогава ти желая много щастие, обич моя. Ти също трябва да се преоблечеш. Знам, че искаш да изглеждаш красива на празника си.
Гуинивър проследи с нежен поглед дъщеря си, която изтича в къщата. Хората на Босер се оттегляха от двора. На сигурно разстояние от изненадваща нощна атака. Тя отново прокле иронията на мъжа. Той четеше мислите й, като че бяха написани пред него.
Но какво можеше да стори самата тя?
Животът й беше поставен на карта. Ако той я намереше виновна в убийство, това щеше да й струва главата. И още по-лошо, щеше да свърши на кладата. Убийството на съпруг беше престъпление, което се наказва с огън. По волята на краля съдът щеше да постъпи с децата, както намереше за добре. Доходите от конфискуваните й имоти щяха да отидат в кралската съкровищница, след като Хю Босер си осигури своя дял.
А тя беше безпомощна да спре този заговор, можеше да разчита само на благосклонността на отсрещната страна. Нейната виновност или невинност изобщо не бяха фактор в процеса.
Щяха да й вземат всичко, както беше станало с безброй друга хора.
В момента можеше да изпитва само пълно отчаяние от безумния си опит да премери слабите си сили с могъщия държавен апарат; но в следващия момент слабостта отстъпи място на пристъп на бесен гняв. Нямаше да се предаде без борба! На карта беше заложен не само нейният живот, но и бъдещето на дъщерите й. Заради тях тя не можеше просто да се примири с неизбежното и да се предаде без съпротива.
Гуинивър се обърна и се запъти бавно към къщата, към покоите си. Изражението й беше решително, очите й святкаха. Щеше да поведе битката с всички средства, които имаше на разположение. Човекът, дошъл да я разследва, със сигурност щеше да намери някакви привидни доказателства за извършено престъпление и да я обяви виновна в убийството на съпруга й. Това означаваше, че й предстоеше съдебен процес. Съдиите щяха да обявят подозренията за доказателства, да сплашат свидетелите, но тя познаваше закона по-добре от повечето адвокати. Беше в състояние да се защитава дори пред лордовете в Горната камара. Никой не разполагаше с доказателства, които биха могли да я поставят във връзка с предполагаемото убийство на съпруга й. Пък и как? Глезенът й се бе раздвижил от само себе си. В деня, когато Стивън Малори трябваше да умре, кракът й изведнъж заживя свой живот, но това знаеше само тя.
След като не разполагаше с физически сили, значи трябваше да вложи в борбата ума и знанията си.
Застанала с намръщено чело в средата на стаята, тя се вслушваше в граченето на гарваните, накацали по клоните на тополите край реката. Мислите й бяха заети с лорд Хю. С всичко онова, което бе открила под коравата му външност. Омразата и отвращението от мъжа, който от алчност повдигаше обвинения срещу друг човек, я подтикваха да приложи всички средства, с които разполагаше като жена.
Гуинивър се усмихна самодоволно, отвори гардероба си и извади италианската си одежда. Роклята беше от най-фино кехлибарено кадифе, богато избродирано. Четвъртитото деколте беше обшито със скъпоценни камъни, полата се отваряше, разкривайки фуста от черна коприна със златни нишки. Тя огледа внимателно роклята и кимна доволно. Напълно подходяща одежда за целите й.
— Божичко, момиченцето ми, каква бъркотия! — Тили влезе със забързани стъпки в стаята. — Тази рокля ли избра? Великолепна е. Но кои са гостите, та си решила да се явиш пред тях в целия си блясък?
— Идват от името на краля — отговори кратко Гуинивър и положи роклята върху леглото.
— От краля! — извика стреснато Тили. — Какво иска кралят от нас?
— И аз това се питам — промърмори сърдито младата жена. — Помогни ми да стегна корсажа, Тили. — Тя се обърна с гръб към бавачката си и се остави в сръчните й ръце.
Хю огледа внимателно просторните, удобни помещения в западното крило на къщата. Прозорците бяха отворени, откъм градината долиташе аромат на рози.
Робин се бе настанил на рамката на прозореца.
— Виждам прекрасна цветна градина с множество пъстри храсти, сър. Има също пауни, зайци и елени. Никога не бях виждал такава красота!
