— Я не говорете глупости — изсъска сърдито Грийни. — Където сте вие, милейди, там сме и ние.
— Много ви благодаря — усмихна се през сълзи тя. — Защото се нуждая от вас повече от всякога. — Стисна отново ръцете им и се обърна към децата. Грийни и Кроудър излязоха, но магистърът и Тили останаха, макар и в дъното на залата.
Пен и Пипа гледаха майка си с обожание.
— Ти си щастлива, защото всичко свърши добре — обобщи Пен. — Затова се разплака.
— Да, затова.
— И аз съм щастлив, че всичко завърши добре, мадам — проговори сковано току-що появилият се иззад стълбата Робин, който отчаяно се мъчеше да скрие чувствата си зад мъжка сдържаност. Сцената го беше развълнувала до сълзи. Слава богу, лорд Хю беше успял да обърне процеса в полза на лейди Гуинивър. За момчето нямаше съмнение, че дамата дължеше освобождаването си именно на баща му.
— Благодаря ти, Робин. — Гуинивър се обърна към момчето и му подаде ръка с топла усмивка. Съзнаваше, че той бе разбрал много по-добре от момичетата колко сериозно беше положението й, но не беше казал нито дума на Пен, за да не я уплаши. Задържа ръката му малко по-дълго от необходимото и в погледа й светна обич. Хю можеше да целува Пипа съвсем спокойно, но Робин сигурно щеше да се смути много, ако получеше целувка от бъдещата си мащеха.
Пръстите на момчето потрепнаха и тя веднага пусна ръката му. Все още усмихната, тя приглади назад немирните му къдрици с майчински жест и зачака Хю да каже нещо. Ала той не се обади и тя реши, че е оставил на нея да каже голямата новина.
— Смятам да се омъжа — проговори тя, обърната към дъщерите си. Цената на свободата. Не го каза, само се наведе и ги целуна.
— Още веднъж? — попита Пипа с неприкрито разочарование. — Последният ти съпруг беше ужасен. Защо трябва да се омъжиш, мамо? Ние не искаме нов баща, нали, Пен?
Пен остана безмълвна, без да откъсва поглед от майка си.
— Вторите бащи са зли и груби — продължи с плачлив глас Пипа. — Крещят на децата и хвърлят по тях разни неща. Ние не искаме още един такъв, мамо. Искаме да се върнем вкъщи и всичко да бъде както преди.
— А би ли приела аз да ти стана втори баща, Пипа? — попита Хю и вдигна въпросително едната си вежда.
— Вие? — извика смаяно Пипа. — Вие ли ще се ожените за мама, лорд Хю?
— Да, аз — отговори спокойно той. — Майка ви се съгласи да стане моя жена. Аз нямам навика да крещя и да хвърлям разни неща по децата.
Пен се обърна към майка си и впи проницателен поглед в лицето й. Гуинивър изпита чувството, че дъщеря й е вникнала в невъзможните обрати на съдбата, които бяха довели до този изненадващ брак. За да я успокои, тя й се усмихна и кимна с обич.
— Това е вярно, сър, но вие не можете да понасяте котките — възрази сериозно Пипа. — Какво ще правим, когато двете ни котенца имат малки, а вие живеете с нас?
— Разбирам, че скоро ще се видя обкръжен от котета! — Хю комично извъртя очи към небето. — Е, когато се случи, ще правите това, което сте правили досега. — Тонът му беше лек и безгрижен. — Само внимавайте да не ми се мотаят из краката — така ще водим мирно съвместно съществуване.
Пипа се опита да премисли казаното. После погледна сестра си, която изглеждаше по-скоро изненадана, отколкото нещастна. Това й помогна да проумее, че този странен обрат на съдбата не е непременно лош.
— Е, щом е така, да се надяваме, че ще върви добре — заяви великодушно тя. — Ще се примиря, че не обичате котки. А ще се върнем ли в Малори Хол? — Тя подръпна майка си за полата. — Или ще останем тук? Ние с Пен искаме да се върнем вкъщи, нали, Пен? — Пипа беше свикнала да се допитва до мнението на сестра си.
— Все още не е решено — отговори Гуинивър, преди Пен да е успяла да каже нещо. Тя се обърна към Хю и в погледа й блесна предизвикателство. Той й отвърна с леко кимване. Двубоят щеше да започне много скоро.
Робин, който досега беше мълчал, погледна с копнеж Пен. Тя щеше да му стане несъща сестра, а това означаваше, че вече няма да се разхождат ръка за ръка по брега и да събират цветя…
Той улови погледа на баща си и забеляза съчувствената му усмивка.
— Сестрите са най-добрите приятелки, Робин — проговори меко Хю.
В първия миг Пен се уплаши, после се изчерви, разбрала значението на тези думи. Още не беше помислила за последствията, които женитбата на майка й и лорд Хю щеше да има за тях с Робин. Тя се извърна плахо към момчето. Изпитваше страх, но и любопитство. Много важно беше да разбере какво мислеше той за предстоящата сватба. Ала Робин избегна погледа й и тя отново сведе глава.
Пипа се намръщи, но много скоро лицето й се разведри и тя заяви важно:
— Мисля, че разбрах. Когато Пен и момчето станат брат и сестра, вече няма да се харесват, както досега. — Челото й отново се смръщи. — Това не е честно.
— Ние не се сърдим — проговори остро Робин.
— Точно така, не се сърдим — подкрепи го Пен и посегна към ръката на майка си. — Ние се радваме.
— Ах, така ли! — Пипа беше готова да попита как така можеш да твърдиш, че обичаш някого, а в следващия момент да кажеш точно обратното, но веднага осъзна, че сега не беше моментът да се задават неприятни въпроси.
— Ще е прекрасно да имаш брат — изрече меко Гуинивър и помилва бузата на Пен. — Аз винаги съм искала да имам голям брат.
Пен я погледна малко несигурно, но някак успя да се усмихне.
— Ето че имаме причина да празнуваме — обади се Хю. — Най-добре е да отбележим събитието с особено вкусна вечеря. Робин, би ли уредил въпроса с мастър Милтън?
— Пен и Пипа могат да те придружат — предложи Гуинивър и сложи ръце на раменете на момичетата. — Мисля, че е редно мастър Кроудър да даде своя принос за… — Тя се поколеба, но продължи: — …защото това е общ празник, нали, лорд Хю? — Едната й вежда се вдигна предизвикателно. — Щом сме решили да се оженим, значи трябва да намерим начин да си поделим домакинските задължения.
Хю преглътна мъчително. Естествено беше Гуинивър да поиска свое домакинство. Двама управители под един покрив — това със сигурност щеше да създаде проблеми.
— Мисля, че имаме достатъчно време да обсъдим подробностите — отговори спокойно той и допълни: — Досега Кроудър и Милтън не са се карали за нищо.
— Естествено, но мастър Кроудър се държеше като гост на вашия дом — възрази тя. — Така не може да продължава.
— Казах, че ще го обсъдим по-късно. Робин, ще бъдеш ли така добър…
Робин направи тържествен поклон и се запъти към кухнята. Гуинивър побутна момичетата след него и те го последваха с неохота, но и с нарастващо любопитство.
Тили излезе напред.
— Значи пак ще правим сватба, момичето ми. — В погледа, отправен към лорд Хю, не личеше нито враждебност, нито съгласие.
Магистърът застана до нея.
— Ще съставим ли предбрачен договор, мадам?
Гуинивър веднага разбра, че старият й учител беше схванал точно за какво ставаше дума.
— О, да, но лорд Хю вероятно ще пожелае да участва и неговият правен съветник. Най-добре е да седнем всички заедно.
Тя срещна безстрашно погледа на бъдещия си съпруг. Видя искрите смях в блестящите сини очи и разбра, че той не желаеше да отговори на предизвикателството й със свое. Не беше нужно, защото предимството и без това беше на негова страна. Двамата се разбираха без думи.
— Ще го съставим всички заедно — повтори тя и той кимна.
— Ще повикам мастър Нюбъри колкото се може по-скоро. Добре ли е утре сутринта, мадам?
