осигуря своето и на дъщерите си бъдеще. Жена, която не умее да спечели сърцето на един мъж и да го направи свой съпруг, заслужава само съжаление, защото й липсва привлекателност и воля за оцеляване. Не можете да отречете това, милорди! — Тя отново ги обходи с поглед, в който този път се четеше неприкрито презрение.
— За съжаление представата за жената, оценяваща я само по външността, пренебрегва факта, че и тя е човек. Аз признавам вината си, че поставих под въпрос този начин на мислене, освен това се признавам за виновна, че се постарах да опазя себе си и дъщерите си от такова неуважение. Това е единственото, в което мога да бъда обвинена: аз се смятам за равностойна на всеки мъж! — Тя седна отново и скръсти ръце в скута си.
Кралят поглади червеникавата си брада. Епископът я посочи с пръст и заяви триумфално:
— Еретичка! В Светото писание е казано, че жената трябва да се покорява на своя съпруг и господар, както той е подчинен на бога. Вие се противопоставяте на повелите на църквата.
— Не, милорд, аз не съм еретичка, а просто изказвам мнението си: то е, че се смятам за равностойна на всеки мъж. Приемам, че има много хора, които не споделят това мое убеждение. — Тя спря за миг, но не можа да се сдържи и заключи: — А в известни области, милорд, смятам, че превъзхождам много мъже.
Най-после и кралят взе думата.
— За бога, мадам, много се изсилихте!
Гуинивър стана и направи реверанс.
— Аз не принуждавам никого да сподели мнението ми, ваше величество. То е валидно единствено за мен. Освен това вярвам, че словото на църквата е отворено за много тълкувания. — Тя издържа безстрашно смаяния поглед на Хенри. Това беше предизвикателство лично към него — към мъжа, който тълкуваше по свое усмотрение повелите на църквата.
— Всемогъщи боже! — изгърмя той, скръстил ръце пред могъщите си гърди, и я огледа развеселено.
Хю задиша по-спокойно. Незнайно по каква причина днес кралят беше в прекрасно настроение и очевидно оценяваше по достойнство смелостта и искреността на Гуинивър. Естествено това великодушие можеше да се окаже краткотрайно. Болка в стомаха (кралят страдаше от язва), неприятен сърбеж — и негово величество щеше да се превърне в жестокия и дребнав тиран, а това беше втората му природа.
— Мисля, че трябва да престанете с тези пламенни речи, мадам. — Лорд-пазителят на печата се покашля сухо. — Значи оспорвате изнесените срещу вас обвинения?
— Точно така, милорд. — Гуинивър отново зае мястото си.
— Много добре. Тогава да се обърнем към доказателствата. Лорд Хю дьо Босер, разкажете ни какво открихте.
Гуинивър чу как Хю тежко се надигна зад нея. Отново устоя на изкушението да обърне глава. Усети тръпки в тила и косите й настръхнаха, докато чакаше разкритията, които щяха да я осъдят.
Хю застана пред обвинителите. Страстните й думи отекваха в главата му. Гуинивър имаше пълното право да се смята за равностойна на всеки мъж и той не можеше да я съди за това. Тя имаше пълното право да се възползва от дадените й от господа дарове, за да осигури бъдещето си. А сега това бъдеще беше в ръцете на няколко мъже, които изобщо не я познаваха. Самият той никога не бе поставял под съмнение този ред, но Гуинивър бе посяла съмнението в душата му. Виждайки неумолимото изражение на Кромуел и фанатичните очи на епископа, той разбра, че нямаше спасение.
Тя ли бе убила Стивън Малори?
Всъщност какво значение имаше това сега?
Босер се покашля и с отмерен тон разказа за пътуването си, как бе пристигнал в Малори Хол, как беше провел разследванията си.
— Както знаете, милорди, аз оспорвах правото на лейди Малори да притежава част от земите си. Сега обаче съм убеден, че братовчед ми Роджър Нийдхем действително е имал право да завещае тези земи на вдовицата си. Аз няма да оспорвам истинността на предбрачния договор.
— О! — Кромуел го изгледа пронизващо. — Е, това си е ваша работа, милорд.
— И аз така мисля — отговори спокойно Хю.
— Съчувствам ви — промърмори Кромуел. Хю се ограничи с крива усмивка.
— Когато Роджър Нийдхем е паднал от коня си при лов на елени, лейди Гуинивър е била на легло с родилна треска. Не можем да я обвиним за смъртта му.
— Магьосничество — процеди ядно епископът.
— Не намерих нито един човек в цялата област, който да каже и една думичка за магия — възрази решително Хю. — Моите хора проведоха разследване в селата и между арендаторите. Не чухме дори слух за подобно нещо — точно обратното, въпросите ни бяха посрещнати с възмущение.
— Това не е доказателство за невинност.
— Може би, но не доказва и виновност — отговори спокойно Хю. — Третият съпруг на лейди Малори е починал от треската, която през онази година върлуваше в цялата страна. И при него не намерих нищо, което да ми се стори подозрително. В областта нямаше нито едно семейство, което да не е загубило поне един свой член при тази епидемия. — Той вдигна рамене. — Не виждам причини да предполагам нещо незаконно.
— Защо не помислите, че смъртта е била планирана точно по време на епидемията? — попита епископът и погледна Гуинивър с пламтяща омраза.
Хю отново реагира сдържано.
— Милорд епископ, вие можете да вярвате в каквото си искате — но си позволявам да се усъмня, че това е от полза за справедливостта или за църквата.
Епископът поглади избръснатата си брадичка и намести шапката си.
— Защо не казахте нищо за втория съпруг на лейди Гуинивър? Не разследвахте ли и неговата смърт?
— Той е бил улучен от стрела без отличителен знак. Станало е по време на лов, съпругата му е била с него. Гората е била пълна с хора, тъй като господарят е дал разрешение за свободен лов. Повече от вероятно е да е бил улучен от някой неумел стрелец — обясни спокойно Хю. — Естествено, че виновният не е посмял да си признае, защото е знаел, че ще бъде обесен. Но в никакъв случай не е била лейди Гуинивър.
Кромуел се намръщи заплашително.
— Тя може да е била подстрекателката.
— Прав сте. Но няма доказателства.
— Само че мотивът е налице. Обстоятелствата допускат такова заключение.
— Според всичко, което чух, лорд Хадлоу и съпругата му са били нежно привързани един към друг. Имат две деца. Лейди Малори е наследила от първия си съпруг значително богатство, а лорд Хадлоу е… как да кажа, най-бедният между съпрузите й — запъна се леко Хю, тъй като си припомни богатите находища на въглища и желязна руда, които Хадлоу беше оставил на жена си.
Той помълча малко и продължи:
— Хадлоу е бил известен с щедростта си и е направил много за арендаторите си. Жена му го е подкрепяла във всички подобни начинания и не се е възпротивила, когато той е завещал на слугите си големи суми и значителни имоти. Завещанието му е намалило значително собственото й наследство, милорди. Накратко казано, смъртта му й е донесла само нещастие, без да увеличи богатството й. След смъртта му тя е продължила с проявите на щедрост към бедните хорица в областта. Всичко това означава, че лейди Малори не е имала финансов мотив да убие втория си съпруг.
Гуинивър слушаше слисано. Ето какво беше научил онзи следобед в Матлок! Защо не й беше казал, че я счита за невинна за смъртта на Хадлоу? Вместо това беше допуснал тя да се измъчва от съмнения и почти да обезумее от тревоги, питайки се какви ще бъдат свидетелските му показания на процеса.
От друга страна обаче, тя беше премълчала пред него, че ненадейно е намерила предбрачния договор на Нийдхем. Бяха си играли на котка и мишка и никой не позволяваше на другия да погледне в картите му.
След всичко, казано от Хю, съдът беше длъжен да я оправдае за първите три смъртни случаи, но при Стивън…? Там беше капанът.
