Изведнъж се озова в коридора, пред вратата му — и в следващия момент вече беше вътре. Стаята беше осветена само от догарящия огън.
— Знаех, че ще дойдеш — посрещна я той от далечния край, където беше леглото му.
— Да. — Тя остави пергамента на перваза на камината.
Хю отметна подканващо завивката. Гуинивър захвърли халата си и се плъзна до него. Той я зави и нежно я прегърна.
Държа я безмълвно, докато студът и вцепенението напуснаха тялото й и тя се успокои напълно. В прегръдката му нямаше нищо настойчиво, нищо, което би я накарало да избяга от изкушението. Тя остана в обятията му, опряла глава в рамото му, краката й преплетени с неговите.
Може би беше заспала. Дълбок сън без сънища, без сълзи, изпълнен с мир, в който се носеше като в мъгла, безтегловна, под лекия полъх на вятъра.
Незнайно след колко време Хю я притисна по-силно към себе си и се обърна по гръб. Тя се озова върху него и всяка частица от тялото й се прилепи към неговото. Усмихна му се замечтано и се нагоди към необичайната позиция. Той изкриви уста и зарови пръсти в сребърната коса, разпростря я по раменете, за да обгърне и двамата като блещукаща, ухаеща мантия. Коравите му ръце обхванаха лицето й и го привлякоха към неговото.
Целувката беше нейна. Тя я започна, тя я задълбочи. За момент устните й останаха пасивни върху неговите, за да се наслади на простото чувство на докосващите се уста. След това езикът й нахлу навътре, вкуси вино и сол и се зае да изследва вътрешността на бузите му, гърлото, върна се към устните, спря в ъгълчетата на устата, мина по линията на брадичката и потръпна от наболата брада.
Тя мина към ухото му, закръжи с език в твърдата мида, описа всички извивки и контури, загриза чувствителното крайче. Сърцето му заби ускорено, особено когато втвърдените връхчета на гърдите й се опряха в косматите му гърди. Той притисна бедрата си към нейните и леката издутина на корема й се сгуши, в падината, която тялото му образуваше под нейното.
Ръцете му се плъзнаха по гърба й, спряха на талията, насладиха се на закръглеността на хълбоците. Ленивите, изкусителни ласки прогониха и последните остатъци от транса й. Възбудата й нарасна. Тя се притисна към него и го окуражи да я вземе. Слабините й натежаха, коремът й пулсираше болезнено. Той разтвори бедрата й с коляно и проникна с бавно движение на хълбоците в очакващото го топло тяло.
Блаженство изпълни тялото й, душата й. Поиска да го приеме в най-съкровената част от себе си, да го обхване и да го задържи, да стане част от него, както го бе направила част от себе си. Вече не мислеше за нищо, не се страхуваше, забрави законите, забрави миналото и бъдещето. Остана само той, само нажежената до бяло възбуда на чистото усещане.
Той нададе тих радостен вик и проникна по-дълбоко. Имаше един прекрасен момент, когато на самия ръб на пропадането си тя задържа дълбоко в себе си стихията на сливането и усети пулсирането на плътта му. Само миг, и я заля вълната на неописуема наслада, тя се остави на бурята, обляна в сълзи, чувайки как от гърлото й излизаха далечни, чужди звуци.
След това падна тежко върху него и усети лудото биене на сърцето му. Устните й останаха притиснати в свивката на шията му, за да пият солената пот. Мокрите им тела почиваха едно върху друго и двамата, все още слени в едно, чакаха диво биещите им сърца да се успокоят.
Хю нежно сложи ръце на гърба й, претърколи я до себе си и я покри с тялото си, отлагайки мига на раздялата — като че не можеше да понесе да я загуби. Когато най-сетне се отдели от нея, тя се вкопчи отчаяно в него, но изведнъж отпусна ръце.
— Как е възможно това? — попита едва чуто тя.
— И аз не знам. — Ръцете му почиваха върху тялото й. — Имал съм много хубави мигове със Сара, пълно удовлетворение, но никога не съм преживявал това.
— И аз — отвърна все така тихо тя. — Никога по този начин. Останаха един до друг, докато потта по телата им изсъхна, след това Хю посегна и издърпа завивката отгоре им.
— Трябва да си вървя — възпротиви се слабо Гуинивър.
— Не, трябва да поспиш. Аз ще се събудя много преди разсъмване и ще те вдигна. — Той мушна ръка под нея и я привлече в прегръдката си.
Тя заспа на гърдите му, успокоена от дишането му, от равномерното биене на сърцето му под ухото й, от коравите, силни ръце, които я държаха.
Хю бдя над нея, докато небето зад прозореца посивя. Трябваше да бъдат в Уестминстър в осем. Той измъкна ръката си изпод нея, съвсем бавно, за да не я събуди, и стана от леглото. Погледна я и сърцето му заби отчаяно. Колко крехка изглеждаше, когато спуснатите клепачи с фини сини жилки скриваха страстта и острия ум, искрящи от очите й. Лицето й беше поруменяло от съня, косата беше нападала по бялото рамо и изваяната ръка.
Тя ли беше убила Стивън Малори?
Всъщност какво значение имаше това сега?
Той отиде до камината и се наведе да стъкне огъня. Когато се изправи, погледът му падна върху навития пергамент на перваза. Разтвори го и прочете написаното, което трябваше да занесе при нотариуса. Смяташе, че е длъжен да завери завещанието на Гуинивър преди началото на процеса. Ако го предадеше на съда, преди да произнесе присъдата, можеха да го включат в разпорежданията си.
Хю се облече бързо и излезе. Трябваше му половин час, за да събуди нотариуса, който живееше на две преки от дома му, и да получи печат и подпис на ценния документ. Така щеше да се върне навреме, за да я събуди.
Той спря за малко пред леглото и се вгледа в спящата.
Тя ли беше убила Стивън Малори?
Всъщност какво значение имаше това сега?
18.
Стар Чеймбър в палата на Уестминстър носи заслужено това име, каза си Гуинивър. В момента не беше в състояние да откъсне погледа си от тавана на залата, обсипан с безброй златни звезди, които искряха над главите на събралите се.
— Моля, заемете мястото си, лейди Малори! — Едва острите думи на пазителя на печата я накараха да се обърне към масата с форма на подкова в единия край на помещението. Лицето й беше напълно спокойно.
В средата седеше кралят, огромното му, богато резбовано кресло беше издигнато над останалите. Хенри бе облечен изцяло в черно, само от разрязаните ръкави блестяха пурпурно и златно. На гърдите му беше избродирана златна роза. Месестите му ръце, по които пръстените се състезаваха по блясък със звездите на тавана, почиваха върху облегалките.
Гуинивър направи дълбок реверанс и черните й поли се разпростряха грациозно около нея. Главата, закрита с тъмносиво боне, остана смирено сведена.
Лорд-пазителят на печата, който седеше отдясно на краля, носеше черна наметка, обточена със снежнобяла хермелинова кожа. Несъзнателно плъзна ръка, скрита в украсена с бисери ръкавица, по здраво вързаната торбичка на колана си. Тя съдържаше тайния печат, знака на достойнството му.
Епископ Гардинър, целият в червено, седеше отляво на краля. Ъгловатото му лице беше изкривено, очите остри, пронизващи, пълни с подозрение. Другите лордове бяха непознати на Гуинивър, но когато се надигна, не се побоя да ги огледа. Те я зяпаха с любопитство, в което нямаше и капчица доброжелателство.
Гуинивър зае мястото, което й бе посочил пазителят на печата. Нисък стол без облегалки за ръцете извън подковата. От двете страни на помещението имаше пейки за свидетели и зрители. Тя долови мърморене, безпокойство, шумолене на коприна и кадифе. Хю дьо Босер беше между мъжете на първата редица, готов да стане и да даде показанията си, щом го повикат. Тъй като седеше точно зад нея, тя не можеше да го види. Виждаше само величествената фигура на краля и членовете на държавния съвет.
Скръстила ръце в скута си, тя чакаше спокойно.
— Вие сте тук, за да се защитавате срещу обвинението, че сте виновна за смъртта на поне един от съпрузите си. Какъв е отговорът ви, мадам?
