— Аз съм невинна в смисъла на законите, милорд.
— А какво ще кажете по обвинението, че сте омагьосали четирима мъже, привлекли сте ги в леглото си с магьосничество и с помощта на дяволско изкуство сте ги накарали да ви предоставят имотите си. Какво ще кажете по това обвинение, мадам? — Епископ Гардинър издаде напред избръснатата си до синьо брадичка, наведе се над масата и забарабани с пръсти по полираната махагонова повърхност.
Тя си представи четиримата си съпрузи, единият от които бяха глупак, другият — чудовище, а Стивън Малори обединяваше в себе си и двете. Дори само мисълта, че ги е омагьосала, беше смешна. Може би беше омагьосала Тимъти, но и тя беше омагьосана от него. Страстта, която ги беше събрала, нямаше нищо общо с магьосническото изкуство.
— Е, мадам, какъв е отговорът ви? — попита гневно епископът.
Много й се искаше да покаже презрението си към този фанатичен църковен княз със святкащи от набожно усърдие очи, но трябваше да се въздържа. Той жадуваше за жертва и не му трябваше много, за да я прати на кладата. Въпреки абсурдността си уличаването в магьосничество беше най-опасната точка от обвинението, тъй като нямаше с какво да бъде оборена.
Отговорът й прозвуча спокойно:
— Аз не познавам магьосническото изкуство, милорд епископ, и никога не съм била обвинявана в магьосничество. Съпрузите ми влязоха в леглото ми по своя воля. — Тя посрещна овладяно безумния му поглед, но стисна здраво ръце, за да не издаде треперенето им.
— Мадам, аз храня подозрението, че сте планирали браковете си много грижливо. — Гласът на пазителя на печата я стегна като змия. — Аз съм на мнение, че сте си избирали мъже, които след смъртта си ще ви направят още по-богата; мъже, които по необясним начин са подписали съставените от вас договори.
— Точно така — намеси се епископът. — Никой разумен мъж не би направил глупостта да позволи на една жена да добие власт над него, ако не е бил омагьосан.
— Моите съпрузи знаеха, че съм получила солидно юридическо образование и че имам талант да управлявам имотите, милорди.
— Този талант включва ли и умението така да манипулирате документите, че да подкрепят твърденията ви? — попита ехидно лорд-пазителят на печата. — Признайте, мадам, че договорът между Роджър Нийдхем и първата му съпруга, сключен преди сватбата им, се появи… ами, точно навреме. Как така го показахте точно в момента, когато искането на лорд Хю стана очевидно и неоспоримо? Натрапва се въпросът защо отдавна не сте ни го показали. Доколкото знам, сте водили неколкомесечна кореспонденция с лорд Хю, без да споменете за съществуването на този толкова важен документ. — Коравият, настойчив мъжки поглед се опита да разгадае изражението й.
За момент Гуинивър загуби самообладание. Защо пазителят на печата не беше изрекъл това обвинение при първия разпит? Естествено внезапното обвинение имаше за цел да я обърка, да разклати защитната й тактика пред лордовете. Но тя беше подготвена и за тази възможност.
Гуинивър погледна лорд-пазителя на печата с лека усмивка.
— Простете, милорд. Нали не искате да кажете, че съм фалшифицирала документа? Та той носи печата на нотариус.
Тук думата отново взе епископ Гардинър и тонът му издаваше безумен фанатизъм.
— Вижте, мадам, ние всички тук изпитваме голямо уважение към разума и рафинираността ви и знаем, че умеете да намирате средства и начини да се доберете до печата на нотариус, когато ще ви е от полза.
— Възразявам категорично, милорд епископ. Аз познавам законите, но не ги използвам за измама. Нямате основание за това обвинение.
Възцари се задъхана тишина, изпълнена със странно напрежение. Гуинивър продължи с укрепнал глас:
— Може би талантите, които притежавам, са рядкост, но фактът, че съм жена, още не означава, че нямам разум. — Този път не спомена лейди Мери. — Само лорд Хадлоу, вторият ми съпруг, предпочете да не изпуска от ръцете си управлението на собствените си имоти.
— Неговите собствени имоти? — повтори подигравателно пазителят на печата. — Значи само на неговите имоти. При съставянето на брачните договори не сте отстъпвали на съпрузите си нищо от имуществото на предшествениците, така ли, мадам?
— Това е обичайна практика, когато вдовец се жени отново. Новата му жена получава издръжка, която е горе-долу колкото зестрата й.
— Но вие, мадам, сте вдовица, а не вдовец!
— Това е очевидно, милорд!
Кралят се раздвижи неспокойно на стола си, от пейките на зрителите се чу шепот.
Хю отчаяно затвори очи. Какво си въобразяваше тя? Процесът се водеше на живот и смърт. Нали я беше посъветвал да си държи езика зад зъбите! Защо ли се беше мъчил да я вразуми?
— Ще позволите ли да ви напомня, мадам, че се намирате в присъствието на Негово величество краля и на най-видните лордове в кралството — отбеляза лорд-пазителят на печата, присви очи и навлажни с език тънките си устни.
Гуинивър подбра думите си с особено внимание.
— Далеч съм от мисълта да проявя неуважение, лорд Кромуел — но не виждам защо фактът, че съм жена, се използва в моя вреда. Просто постъпих така, както мъжете постъпват в подобни ситуации.
— Мъжете не убиват жените си, за да си присвоят богатството им — процеди епископът.
— Няма доказателства, че съм извършила убийство — отговори спокойно Гуинивър. — Няма свидетели, няма улики, които биха оправдали подобно обвинение. — Много й се искаше да погледне през рамо и да намери Хю между всички, които я зяпаха любопитно — но успя да устои на изкушението.
— Обстоятелствата допускат подобно заключение — отбеляза студено Кромуел.
— Аз се осмелявам да твърдя, милорд Кромуел, че вие сте запознат с капаните на така наречените уличаващи обстоятелства не по-зле от мен — отговори Гуинивър. Тя можеше да проведе правен спор с най-добрия адвокат на страната… докато Хю не съобщеше доказателствата си, базирани върху лъжите, които му бяха наговорили. Неговите улики щяха да натежат и да унищожат всичките й правни аргументи.
Лорд-пазителят на печата се наведе над масата и я посочи с пръст.
— Вие сте надживели четирима съпрузи. Всички са починали от внезапна смърт. Всеки от тях ви е оставил като значително по-богата вдовица от предишния. Аз изхождам от предпоставката, че сте планирали всяка женитба и всяка смърт, за да се сдобиете с още богатство и да завладеете почти цялото графство Дербишайър. — Той се облегна назад, като че нямаше какво повече да се каже.
Гуинивър обходи с поглед мъжете насреща си. Кралят я наблюдаваше равнодушно, мъжете около него също не изглеждаха особено заинтригувани. Очевидно процесът беше в ръцете на епископа и пазителя на печата.
Като че за да потвърди опасенията й, думата взе епископът.
— А аз твърдя, мадам, че сте използвали магьосничество, за да си намерите богати съпрузи. Не мога да знам дали сте използвали магия, за да ги убиете, но само магия би ги накарала да се съгласят с вашите изисквания.
— А аз отхвърлям обвиненията ви, милорд! — Гуинивър се изправи с голямо достойнство. Вече нямаше какво да губи. Ей сега щяха да извикат Хю да свидетелства и тогава всичко беше загубено. Но докато все още имаше думата и мъжете я гледаха колкото уплашено, толкова и с възхищение, трябваше да се защитава.
— Капиталът на жената, милорд, е само лицето й, фигурата, очарованието й. Жената трябва да бъде привлекателна за мъжете, ако иска да има най-необходимото като храна, покрив над главата и огън в огнището. Тя трябва да използва даденото й от природата, за да оцелее. Защо наричате това магьосничество?
Тя се изсмя кратко и безрадостно.
— Когато една жена притежава повече от средното ниво разум и знания, тя влага и тях в усилията си да оцелее. Защо единствената дума, която намирате за тази борба за оцеляване, е магьосничество? Няма магьосничество, милорди! Аз използвам само дадените ми от господа женски прелести и разума си, за да
