След като ги завърза отново пред „Бул“, той се запъти към уличката, където беше изчезнал лордът. Спря на ъгъла в мрака на един вход и огледа внимателно старата къщурка. Без стълбище, без прозорци към улицата. Нисък сламен покрив, мъничка градинка отпред с билки и зеленчуци, ябълково дърво. Тясна входна врата, от двете й страни по един прозорец със затворени капаци. От единствения комин се виеше дим. Къщата отдясно беше залепена за нея, отляво обаче имаше тесен проход. Зад къщата сигурно имаше курник с пилета. Сякаш за да потвърди думите му, прозвуча кукуригане на петел.
Най-добре беше да влезе отпред. Щеше да измисли нещо, за да отклони вниманието на обитателите и да ги накара да отворят вратата, зад която дебнеше убиецът. Тайлър опипа желязото в джоба си. Смъртоносно оръжие, което щеше безшумно да убие човека, дошъл да отвори вратата. Никой нямаше да го забележи. Щеше да набута безжизненото тяло вътре и да довърши момчето, което, макар и в по-добро състояние, все още беше слабо от поетата отрова. Щеше да свърши всичко много бързо и безшумно. След това щеше да излезе отзад. Макар че беше доста прибързано за неговия вкус, начинанието обещаваше да се увенчае с успех.
Тайлър се усмихна самодоволно, откъсна лист бръшлян от оградата на съседния имот, разтърка го между пръстите си и вдъхна дълбоко аромата му.
Къщната врата се отвори и на прага застана лорд Хю. Преди да поеме по пътеката, той се обърна и размени няколко думи с някого във вътрешността на къщата.
Тайлър хукна обратно към кръчмата. Едва успя да се настани на пейката и да протегне крака, когато иззад ъгъла се появи господарят му. Придал си равнодушно изражение, мнимият слуга размишляваше усилено. Само след пет минути езда камъчето в копитото на коня щеше да му причини силни болки. След пет минути щяха да са в подножието на хълма. По това време улиците гъмжаха от хора, пазарите се разтуряха, кръчмите започваха да се пълнят с шумни и жадни посетители, най-вече гребци от реката. Много скоро градските порти щяха да се затворят и да прозвучи сигналът за вечеря. Никой нямаше да обърне внимание на коня, който щеше да се изправи на задните си крака в тъмната уличка и да хвърли ездача от гърба си.
Лорд Хю махна на слугата си и Тайлър скочи. Походката и позата му издават облекчение, каза си предателят, момчето явно е по-добре.
Без да се бави, той отвърза конете.
— Всичко наред ли е, милорд?
Погледът, с който го удостои лордът, беше дистанциран, съсредоточен и потвърди предположението му.
— Всичко наред ли е, милорд? — повтори с леко колебание той. Хю кимна сериозно.
— Да — отговори рязко той. — Да вървим, че става късно. — И се метна на седлото с едно-единствено гъвкаво движение.
— Един момент, сър! — Тайлър се наведе към стремето, скрил ножа в дланта си. — Ремъкът се е извъртял.
Хю извади крака си от стремето и Тайлър го дръпна назад. Вниманието на лорда беше другаде и той изобщо не забеляза какво се вършеше. Сега трябваше да се прибере вкъщи, макар че домът му беше последното място, където би искал да бъде.
Препуснаха надолу по хълма Лудгейт. Хю беше потънал в мислите си. Робин беше по-добре. Инстинктът му подсказваше, че синът му ще оцелее. Изтръгнат от отровната атмосфера на къщата в Холборн, той видимо се подобряваше. Сега пред баща му стоеше друга дилема. С брака му беше свършено. Докато Гуинивър живееше в къщата му, той нямаше да посмее да доведе Робин. Макар все още да нямаше убедително доказателство за участието й в отравянето на сина му, той вече не се нуждаеше от доказателства. Никой освен нея нямаше мотив да убие Робин. Миналото й и обстоятелствата говореха против нея. Значи той трябваше да се отърве от жена си. Но как?
Може би да я издаде на лорд-пазителя на печата? Кромуел щеше да се зарадва и бързо да вземе нещата в своя ръце. Щеше да я екзекутира, но и да обяви брачните договори за невалидни. Още от самото начало намерението му беше да си присвои имуществото на богатата вдовица. Хю щеше да получи възнаграждение, което щеше да бъде от полза за Робин, но нямаше да подобри собственото му положение.
Да поискаш смъртта на едно невинно дете — за него това беше толкова отвратително, че можеше да изпитва само погнуса към жената, за която се беше оженил. Но той не искаше главата й, защото смъртта й нямаше да му донесе нищо, освен това мисълта да направи момиченцата й сираци му беше непоносима. Не, той щеше да свърши необходимото сам и да се погрижи жена му никога вече да не причинява зло на близките си хора. Щеше да я затвори в Дербишайър. Оттам тя не беше в състояние да вреди на него и сина му. Щеше да я затвори в дома й в Малори Хол и да постави охрана от свои хора. Отсега нататък тя щеше да живее практически като пленница.
Какво друго би могъл да стори?
Когато конят му се подхлъзна по покрития с нечистотии калдъръм, той стегна юздите по-грубо, отколкото беше свикнало животното, и то изцвили тревожно. Хю продължаваше да се взира мрачно пред себе си, без да забелязва гъстата навалица наоколо.
— В тази посока ще се отървем от тълпата, милорд. Мазният глас на Тайлър го изтръгна от мислите му.
— Какво? — Той последва посоката, която му бе посочил слугата и видя тясна уличка отляво. — Ах, да! Проклетите тълпи! — Обърна коня си, изведе го от навалицата и го насочи към уличката.
Тайлър го последва с понито си. Конят на Хю отново изцвили тревожно и вдигна задния си крак. В този момент Тайлър го удари с все сила по задницата с камшика си, животното се стресна и се вдигна на задните си крака. Разрязаният ремък се скъса, седлото се измести настрана. Хю падна на земята, единият му крак беше все още в стремето. Конят се втурна напред на три крака и предното му копито мина на сантиметри от главата на господаря му.
Хю се претърколи настрана, освободи стъпалото си от стремето и повлече след себе си седлото. Нараненото и раздразнено животно удари с предните си крака по мръсната земя и стъпи право върху протегнатата ръка на Хю.
Лордът изрева от болка. В същия момент Тайлър скочи от понито си, стиснал в едната си ръка камшика, а в другата — нож. Той изплющя с камшика по голия гръб на коня, който отново се надигна на задните си крака и обезумял от болка и страх, замята крака на всички страни в тясната уличка.
Хю осъзна, че трябваше по най-бързия начин да скочи на крака и да избяга колкото се може по-далече от обсега на подивелия жребец. Дясната му ръка беше безполезна. Той направи кълбо във въздуха, после се сви и изведнъж се стрелна нагоре. Тайлър се хвърли към него с нож, насочен към гърдите му. Ритникът на Хю го улучи в слабините. Убиецът изпищя, но продължи нападението си. Острието блесна и закачи Хю, който в последния момент успя да се отдръпне, само за рамото.
Лордът нямаше възможност да извади меча си от ножницата, която висеше отляво на колана му. Дясната му ръка беше ранена, а мечът беше твърде тежък и труден за употреба с лявата. Когато Тайлър отново го нападна, той изпрати кратка молитва към небето и се скри под корема на коня си. Едното предно копито го улучи леко в рамото, но той все пак успя да се промъкне и сега побеснелият кон беше между него и Тайлър.
Хю се метна на голия гръб на коня, обърна го сръчно и го насочи право срещу Тайлър. Предателят падна под копитата на обезумялото животно, надавайки ужасяващи викове, и то го стъпка безмилостно, с разширени от дива омраза ноздри, оголени зъби и пяна по муцуната. Хю не направи опит да го спре.
Полудял от болката в копитото си, жребецът отново и отново се надигаше на задните си крака, но Хю все пак успя да го изведе до края на уличката, оставяйки изтерзаното тяло на врага си в калта и нечистотиите. Стигнаха до площада, който беше пълен с хора. Около кладенеца стояха десетки мършави деца в окъсани дрешки, с дървени кофи в ръце. Нито едно не се учуди на появата на ранения мъж върху запенен кон.
Хю стегна юздите и се наведе към главата на животното, започна да го милва и да му говори успокоително. Но посмя да слезе едва след като жребецът се успокои напълно. Продължавайки да го успокоява с нежни думи, той прегледа подковите му и намери острото камъче. Опря копитото на вдигнатото си коляно, задържа го внимателно с ранената си ръка и с върха на камата си извади камъчето от
