Джак изохка тихо и притисна ръце към слепоочията си. Как да се справи с този хаос от действителни и недействителни събития? Как да преодолее объркването си? Опитите си да отрече хаоса?
Накрая стана от масата и се запъти към стълбичката, където нетърпеливо го очакваше млад моряк.
— Покажете ми каютата на лейди Арабела. — Заповедта прозвуча рязко и морякът реагира с мрачно кимване към стълбичката. Джак проследи накъде сочеше протегнатата му ръка и отвори тихо вратата на малкото помещение, обляно от сребърната светлина на звездите, фигурата на леглото се размърда.
— Джак? — попита тя.
Той седна до нея и сложи ръце на кръста й. Тя сложи ръка върху неговата и преплете пръсти с неговите. Той се наведе над нея, целуна я и нежно плъзна устни по брадичката. Тя се обърна бавно по гръб и го погледна. От усмивката й бликаше тъга.
— Прости ми — пошепна той.
Вместо отговор тя вдигна ръка и сложи пръсти върху устните му.
Джак свали ботушите си и легна до нея на тясната койка. Мушна ръка под тялото й, притисна я до себе си и нежно помилва бузата й. Тя сгуши глава на рамото му и се отпусна. Заслушан в равното й дишане, той лежа цяла нощ с широко отворени очи, загледан в гредите на тавана в очакване на утрото.
21
Арабела се събуди от виковете на моряците и от дрънченето на котвената верига. Корабът вибрираше, но постепенно се успокои. Все още лежеше сгушена в Джак, ръката му все още беше на бузата й. Когато тя се раздвижи, той обърна бавно глава и й се усмихна.
— Добре си поспа, мила.
— А ти изобщо не си спал — установи тя и плъзна ръка по небръснатата му брадичка. Мъжът й толкова рядко изглеждаше занемарен, че гледката беше напълно нова за нея. И странно чувствена.
— Да — отговори тихо той и измъкна ръката си изпод тялото й. Трябваше да разтрие пръстите и лакътя, защото бяха изтръпнали. Изправи се и простена от болка.
— Тези койки не са предвидени за двама.
— Съжалявам. Сигурно ужасно си се схванал — отвърна разкаяно тя и стана с мъка. Той обхвана главата й и я целуна по устата.
— Заслужих си наказанието.
— Не биваше така — усмихна се тя и го прегърна пламенно. — Не съм искала да ти създавам неудобства.
— Какво ще правим сега? — попита след малко и изтърси смачкания си костюм за езда. Вече беше съвсем естествено да казва „ние“. Двамата бяха обединени. Двойка с обща цел. Чувстваше се лека като пухче.
— Ще влезем в някоя гостилница, ще закусим и ще вземем коне. Облечи се, а аз ще ида да взема нещата си от каютата.
Той я остави сама и тя се облече криво-ляво, изчетка бързо косата си и изми лицето си е остатъка от водата в каната. Докато плакнеше устата си, в стомаха й отново се надигна гадене и тя изкриви лице.
Събра нещата си в пътната чанта и примигна срещу яркото утринно слънце. Сцената, която се разкри пред погледа й, даваше представа за подреден хаос. Моряците изнасяха на палубата бали, а дълга редица носачи ги товареха на каруци. Мъже тичаха между дървените къщи на кея, други кораби, влезли в ограденото с червени зидове пристанище, свиваха платната си. Виковете на моряците се състезаваха с крясъците на прелитащите чайки.
Джак стоеше до спуснатата стълбичка на „Морския кон“ и разговаряше с Том Пери. Като я видя, той й махна и тя мина предпазливо между разхвърляните навсякъде въжета, сандъци и кофи, за да стигне до съпруга си.
— Капитан Пери смята, че след десетина дни ще е отново в Кале — съобщи й Джак и взе чантата й. — Ако сме тук, ще вземе и трима ни на борда.
Опитваше се да говори решително и с увереност. В момента най-важното за него беше Шарлот да е жива. Мисълта, че вървят по грешни следи, че Клод Фламан се е излъгал… или — което беше най- страшното — че отново ще закъснее и този път наистина ще намери Шарлот мъртва, беше непоносима.
Песимизмът нямаше да ги доведе доникъде. Джак трепереше от изтощение, но знаеше, че няма да заспи дори ако потъне в най-мекото легло.
Арабела виждаше колко е уморен, чуваше съмнението в решителните му думи, но не каза нищо. Можеше и щеше да впрегне всичките си сили, за да му помогне.
— Виждам едно прилично заведение на кея — каза тя. — Там ще закусим и ще попитаме за коне.
— Добре я избрахте, милейди. „Лъвът“ е известен с добрите си коне — похвали я Том Пери. — В Париж ли искате да отидете?
Джак кимна безмълвно.
— Ще са ви необходими три дни — допълни капитанът.
— Имам намерение да бъда там утре вечер — отвърна дукът.
Капитанът изгледа със съмнение Арабела. Мъжът можеше да язди като дявол и да стигне за два дни, но жената…
— Трябва да стигнете следобед — напомни предпазливо той. — Градските порти се затварят при падането на здрача. А по тъмно по-добре не се показвайте на пътя. Ако приемете съвета ми, през нощта останете извън града и влезте в Париж на сутринта.
Джак кимна отново, но Арабела знаеше, че той няма намерение да последва съвета на капитана. Двамата се сбогуваха с Том Пери и последваха моряка, който отнесе багажа им в споменатата кръчма.
— Поръчай стая и закуска — помоли Джак на вратата. — А, да, и гореща вода. — Попила брадичката си и направи гримаса. — Аз ще отида да огледам какво предлага конюшнята.
Арабела сложи ръка на рамото му.
— Да взема ли спалня? Ако поспиш няколко часа, ще си много по-бодър.
— Не — отговори кратко той. — След час искам да сме на път. — Запъти се към обора, а тя влезе в кръчмата. Явно трябваше да се примири, че ролята й е само да го подкрепя.
Поръча обилна закуска, защото беше убедена, че който не е спал, трябва поне да се нахрани хубаво. Джак влезе тъкмо когато тя наливаше кафе. Той постоя малко на прага, за да успокои дишането си, и отиде до скрина, където го очакваха сапун и гореща вода. Арабела бе извадила от пътната му чанта бръснача. Бръсненето продължи няколко минути. Накрая Джак се избърса с мократа кърпа и се обърна към масата, откъдето тя го наблюдаваше спокойно.
Той седна насреща й, отпи голяма глътка кафе и заговори решително:
— Искам да останеш тук и да ме чакаш. Обещавам ти, че ще се върна с Шарлот.
Арабела зяпна изумено.
— Какво означава това? В никакъв случай. Ще дойда с теб.
Той поклати глава.
— Не можеш да изминеш двеста мили за по-малко от два дни. Не мога да искам това от теб.
— Не ти го искаш от мен, а аз го искам от себе си — заяви тя с блеснали от гняв очи. — Ти нямаш нищо общо с моето решение, Джак Фортескю. Ако се опасяваш, че ще те забавя, можеш да ме оставиш в канавката, но да знаеш, че пак ще те последвам.
Той очакваше възраженията й. Наистина се опасяваше, че тя ще го забави.
— Освен това — продължи Арабела, за да укрепи позицията си — усещаше, че той е разколебан — Шарлот ще има нужда от женска подкрепа. Нося някои неща за нея… дрехи, лекарства… за всеки случай… — Гласът й пресекна, но след секунди тя продължи още по-решително: — Знам, че ще я намерим в лошо състояние. Сигурно е много слаба. Аз ще направя за нея неща, които ти не можеш.
Джак се взираше мрачно в чинията си. Сестра му никога не е била силна физически, но силната й воля компенсираше телесната крехкост. Тази воля сигурно й е помогнала да преодолее несгодите… но колко
