преклонението пред успеха; израснало, за да открие, че всички богове са мъртви, всички войни са отвоювани, всяка вяра в човека — подкопана…
Нажален за тях, Еймъри все още не ожалваше себе си — изкуство, политика, религия, каквото и поприще ла го очакваше, той знаеше, че е в безопасност, избавен от трескавостта. Имаше вече сили да приеме приемливото, да скита, да расте, да се бунтува, да спи дълбоко в нощите напред…
В сърцето му нямаше бог, не се лъжеше в това. Възгледите му все още размирно бушуваха. И още пареше болката на спомена, тъгата по изгубената младост — и все пак водите на разочарованието бяха оставили и плоден нанос в душата му, отговорност и любов към живота, едва доловима тръпка на стари устреми и несбъднати мечти. Но… О, Розалинд! Розалинд!…
— В най-добрия случай всичко е само бедна замяна — горчиво произнесе той.
И не би могъл да каже защо си струваше борбата защо твърдо бе решил докрай да се отдаде, себе си и наследството, получено от личностите, които бе надмогнал…
Протегна ръце към кристалното лъчеструйно небе.
— Познавам себе си — възкликна, това е всичко.
БЕЛЕЖКИ
Фицджералд създава една първа версия на роман, носещ много от чертите на „Отсам рая“, още преди да напусне Принстънския университет и да се запише като доброволец във военно-тренировъчния лагер във Форт Левънуърт, Канзас. В този първи вариант произведението представлява едно повече или по-малко художествено подреждане на автобиографичните бележки на начинаещия писател и на някои стихове и разкази, публикувани в литературното списание на Принстънския университет. Терзан от предчувствието, че ще загине във войната, Франсис Скот трескаво се стреми да оползотвори зимните месеци в лагера и да остави поне една значима творба след себе си, която да завещае на собственото си поколение. През февруари 1917 г., когато се връща в Принстън след тримесечно основно военно обучение, Фицджералд завършва последните глави на едно произведение, носещо заглавието „Романтичният егоцентрик“. Изпратен на издателя Чарлс Скрибнърс, ръкописът е отхвърлен през октомври същата година. Междувременно Франсис Скот сменя още няколко военно-тренировъчни лагера, последният от които е в сърцето на дълбокия Юг — Шеридан, Алабама. Там, на една танцова забава, той се запознава със Зелда Сейър и между двамата започва бляскаво-трагичната любов, превърнала се скоро в символ на духовния живот на цяла една епоха. В началото на лятото на 1918 г. Зелда Сейър отказва да стане съпруга на Франсис Скот и след драматичен разрив Фицджералд се завръща в родната си къща в Сейнт Пол, за да се отдаде изцяло на последния си шанс да отвоюва слава, пари и момичето, което обича: да преработи романа си. За втория вариант на „Романтичният егоцентрик“, от който в „Отсам рая“ всъщност остават само първите пет глави, Фицджералд приема за свои художествени образци произведенията на Комптън Маккензи и Хърбърт Уелс; за свой художествен принцип — естетизма и спонтанността на изказа; а за сюжет — случките от своето детство и юношество. В този вариант разказът се води от първо лице и героят носи името Стивън Палмс. Под влиянието на своя състудент и приятел от Принстънския университет Джон Пийл Бишъп Фицджералд променя още веднъж идеята си за романа — в новата преработка са отстранени редица биографични подробности, а повествователната гледна точка се измества от първо в трето лице. Главният герой добива ново име и се появява Еймъри Блейн. От преживяванията след отхвърлянето на ръкописа и особено от историята със Зелда Сейър се ражда втора част на произведението, която получава заглавието „Възпитание на чувствата“. Тъжната красота в поезията на английския поет Рупърт Брук (1887–1915), изтлял трагично от отравяне на кръвта на гръцкия остров Скирос, където се намирал екипажът на английския военен флот, в който действал Брук, вдъхновява Фицджералд за още една промяна — заглавието „Отсам рая“, взето от стихотворението на Брук „Тиаре Таити“. Поезията на Рупърт Брук резонира с особена острота в съзнанието на Фицджералд, чието възприятие за света и изкуството вече е формирано от трайно съприкосновение в студентските години с творчеството на Джон Кийтс и с платонизма. Изстраданото помирение на стремежа с неосъщественото, разочарованието от невъзможността да се постигне абсолютната красота, която може би е там, отвъд, в рая, свързват стиховете на Брук с прозата на Фицджералд.
Романът е посветен на монсеньор Сигърни Фей — ерудиран католически духовник, оказал влияние върху Фицджералд в първите му студентски години, — който е прототип на монсеньор Дарси.
Събитията, развили се след повторното изпращане на ръкописа в издателството на Чарлс Скрибнърс, създават приказната легенда за живота и творчеството на Франсис Скот Фицджералд. Ръкописът е изпратен на 3 септември 1918 г. На 16 септември Фицджералд получава съобщение, че е одобрен. Изчаквайки отпечатването на романа, Франсис Скот публикува поредица от разкази в реномирани литературни списания, които му донасят национална слава. Главоломният успех на „Отсам рая“, излязъл от печат в началото на март 1919 г., става причина Зелда Сейър да промени своето решение и да свърже живота си с Франсис Скот. Сватбеното тържество се осъществява в Ню Йорк на 20 март същата година. В зората на века богинята и архангелът поемат общия си трънен път тук на земята, отсам рая.
Информация за текста
© 1920 Ф. Скот Фицджералд
© 1986 Рада Шарланджиева, превод от английски
F. Scott Fitzgerald
This Side of Paradise, 1920
Разпознаване: NomaD, 2008
Редакция: bambo, 2008
Допълнителни корекции: beertobeer, 2008
Издание: Ф. Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома, том II. Народна култура, 1986
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/10018)
Последна редакция: 2008-12-25 12:54:23
1
Моля отговорете (фр.) — Б. пр.
2
Джордж Алфред Хенти (1832–1902) — английски журналист, автор на приключенско-исторически романи за деца и юноши.
3
Мери Робъртс Райнхарт (1876–1958) — нашумяла американска писателка, авторка на криминални четива и романи на ужаса.
4
„L’Allegro“ — ранна поема на Джон Милтън (1608–1674), в която поетът изобразява себе си като безгрижен юноша, отдал се на насладата от съзерцанието на природата.
