— Там — извика Идит. — Вижте там!
Гласът й се повиши, стана пронизителен. Сочещият й пръст леко трепереше.
— Това е войникът, който счупи крака на брат ми.
Чуха се десетина възклицания; един човек, облечен във фрак, напусна мястото си близо до рецепцията и се придвижи пъргаво напред. Дебелият направи нещо като светкавичен скок към ниския мургав войник. После цялото фоайе заобиколи малката група и тя изчезна от погледа на мистър Вход и мистър Изход.
Но за тях това произшествие беше само един многоцветен сегмент от шумната, въртяща се земя.
Чуха високи гласове; видяха скока на дебелия човек и после всичко се замъгли.
Сега бяха в асансьора, поел нагоре.
— На кой етаж, моля? — попита обслужващият асансьора.
— На който и да е — каза мистър Вход.
— На най-горния — каза мистър Изход.
— Това е най-горният — отвърна човекът.
— Постройте още един етаж — предложи мистър Изход.
— По-високо — каза мистър Вход.
— До небето — извика мистър Изход.
ХI
Гордън Стерет се събуди с болка в тила и нездраво пулсиране във всичките му вени в малка хотелска стаичка, съвсем близо до Шесто Авеню. Той погледна към мъгляво сивите сенки в ъглите на стаята и изтърбушеното място на голямото кожено кресло, остаряло от употреба. Видя дрехи — куп смачкани дрехи на пода; долови миризмата на застоял цигарен дим и алкохол. Прозорците бяха плътно затворени. Отвън ярката слънчева светлина бе хвърлила през перваза един прашен лъч, лъч, който се разбиваше в предната част на широкото дървено легло, в което бе спал. Лежеше съвсем тихо, сънен, упоен, с широко отворени очи, мозъкът му диво щракаше като несмазана машина.
Трябва да бяха минали трийсет секунди след като долови прашния слънчев лъч и скъсаното място на голямото кожено кресло, за да усети, че край него има живот, и още трийсет секунди, за да осъзнае, че той е безвъзвратно оженен за Джуъл Хъдсън.
Половин час по-късно той излезе и си купи револвер от магазина за спортни стоки. Взе такси до стаята си на Източна двадесет и седма улица, облегна се на масата с материалите си за рисуване и изстреля един куршум в главата си, точно зад слепоочието.
Информация за текста
© 1920 Ф. Скот Фицджералд
© 1986 Николай Попов, превод от английски
F. Scott Fitzgerald
May Day, 1920
Разпознаване: NomaD, 2008
Редакция: bambo, 2008
Допълнителни корекции: beertobeer, 2008
Издание: Ф. Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома, том II. Народна култура, 1986
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10017]
Последна редакция: 2008-12-24 18:34:58
1
Погрешна стъпка (фр.). — Б.пр.
2
И господарката, и чистачката в същността си са еднакви (произволен цитат от стихотворението „Жени“). — Б. пр.
3
Проститутки (фр.) — Б.пр.
