никакво намерение да ходи някъде в пет сутринта, затова се сгуши още по-дълбоко във възглавницата си и миг по-късно потъна отново в сън. Следващото нещо, което усети, бе, че той я вдига.
— Престани! — изкряка тя. — Какво правиш?
Без да изрече и думица, той я изнесе навън, на хладния утринен въздух, хвърли я в кабината на пикапа и затръшна вратата. Усети хладината на тапицерията от изкуствена кожа по голите си крака и моментално се събуди, осъзнала, че бе облечена единствено в сивата му тениска и чифт леденосини бикини. Той се качи от другата врата и след малко вече напускаха пустата площадка.
— Как можа да направиш това? Та часът е само пет! Никой не става толкова рано.
— Ние ставаме. Днес пътуваме за Северна Каролина.
Изглеждаше отвратително буден. Беше гладко избръснат, облечен в чифт дънки и бяла фланелена риза. Погледът му се плъзна по голите й крака.
— Следващия път може би ще станеш, когато ти извикам.
— Не съм облечена! Трябва да си взема дрехите. И да се гримирам. Косата ми… трябва да си измия зъбите!
Той бръкна в джоба си и извади смачкано пакетче дъвка Дентин.
Тя го грабна от него и като лапна едно драже, в съзнанието й изплуваха събитията от предишната вечер. Потърси по лицето му някакъв знак на разкаяние, но не откри нищо подобно. Беше прекалено уморена и потисната, за да подхваща нова караница, но ако оставеше нещата просто така, щеше да стане на неговата.
— Трудно ще ми е да свикна тук, след онова, което стана снощи.
— Ще ти е трудно, независимо от това какво се е случило.
— Аз съм твоя жена — рече тихо тя — и ти не си единственият, който има гордост. Ти ме постави в неудобно положение пред хората, без да съм го заслужила.
Той не отвърна нищо и ако не бе лекото потрепване на ъгълчетата на устните му, би могла да повярва, че дори не я бе чул.
Извади дъвката и я зави в книжката й.
— Моля те, отбий и спри, за да си взема дрехите от фургона.
— Имаше възможност да го направиш, но я пропиля.
— Не бях се събудила.
— Предупредих те.
— Ти си като робот. Не изпитваш никакви човешки чувства, нали?
Подръпна долния ръб на тениската, който все се повдигаше нагоре.
— О, изпитвам човешки чувства. Но може би не са онези, за които искаш да чуеш точно сега.
Тя продължи да се занимава с тениската си.
— Искам си дрехите.
— Събудих те съвсем навреме, за да се облечеш.
— Сериозно говоря, Алекс. Не е никак смешно. На практика съм почти гола.
— Няма нужда да го казваш.
Може би ако бе поспала още малко, нямаше да е толкова заядлива.
— Възбуждам ли те?
— Да.
Не бе очаквала такъв отговор. Мислеше си, че ще я отреже за пореден път. Съвземайки се от изненадата си, тя го изгледа яростно.
— Е, жалко тогава, защото това не ме интересува. В случай, че не го знаеш, мозъкът е най-важният сексуален орган, а моят мозък не се интересува от нищо, свързано с теб.
— Мозъкът ти ли?
— Да, представи си имам такъв.
— Не съм казвал, че нямаш.
— Тонът ти го намекна. Не съм глупава, Алекс. Образованието ми може и да не е съвсем ортодоксално, но бе учудващо всестранно.
— Баща ти май не е на такова мнение.
— Знам. Той обича да казва на всички, че съм зле образована, защото майка ми много често ме отписваше от училище. Но когато предприемаше интересно пътуване, тя смяташе, че и аз ще спечеля, ако я придружа. Понякога минаваха по няколко месеца, преди да ме прати отново на училище. Но дори и тогава не винаги се връщах в същото училище, от което се бях отписала. Въпреки това тя държеше да уча.
— И как го постигаше?
— Молеше всички, които я посещават, да прекарат известно време с мен и да ме научат поне малко на онова, което знаят.
— Доколкото ми е известно, майка ти се е мъкнела с рок-звезди.
— И наистина научих доста за халюциногенните препарати.
— Има си хас.
— Но тя прекарваше маса време и с други хора. Принцеса Маргарет ме научи на повечето от онова, което знам за историята на британското кралско семейство.
Той я изгледа недоверчиво.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно сериозно. И тя не бе единствената. Израснала съм около някои от най-известните хора на света. — Единствено опасението й, че ще я вземе за хвалипръцка, й попречи да спомене какви забележителни оценки бе получавала на тестовете за интелигентност. — Тъй че бих го оценила високо, ако престанеш да ровичкаш относно интелигентността ми. Насреща съм винаги, когато поискаш да говорим за Платон.
— И аз съм чел Платон — рече той с доволна степен на самозащита.
— На гръцки ли?
След това продължиха да пътуват в мълчание и Дейзи задряма. В съня си потърси възглавница и я намери на рамото на Алекс.
Кичур коса се развя на вятъра и докосна устните му. Остави го известно време да си се ветрее по устните и брадата му. Ухаеше сладко и скъпо, досущ като букет диви цветя в средата на бижутерски магазин.
Беше права за предишната вечер. Държа се като пълен глупак. Но цялата тая работа го изненада напълно, а той не желаеше никакви празненства за нещо, което се опитваше с всички сили да омаловажи. Ако не бе внимателен, тя можеше да приеме този брак съвсем на сериозно.
Никога досега не бе срещал жена, тъй коренно противоположна на самия него. Беше му казала, че е робот, че не изпитва никакви човешки чувства, но не бе права. Е, имаше емоции. Но не и онези, които тя смяташе за важни, онези, които опитът го бе научил да смята, че не е в състояние да изпита.
Макар да си повтаряше да си гледа пътя, не можеше да устои да не погледне дребното, стройно тяло, което се бе сгушило толкова топло до него. Беше пъхнала единия си крак под другия, виждаше се нежната извивка на бедрото й от вътрешната му страна, старата му тениска бе изгубила битката да я завие. Погледът му се спря върху оскъдното парче плат на бикините, което минаваше между краката й. Усети как страстта напира в слабините му и отмести поглед, ядосан на предизвиканото от самия него мъчение. Господи, тя бе тъй красива!
Беше освен това глупава и разглезена, невероятно суетна. Никога не бе срещал жена, която можеше да прекара толкова време пред огледалото. Но въпреки недостатъците й, трябваше да признае, че не бе егоистичната дама от обществото, за каквато я бе взел първоначално. У нея имаше някаква свежест — и неочаквана смущаваща, защото я правеше далеч по-уязвима, отколкото му се искаше на него.
Като излезе от тоалетната на крайпътния ресторант, където успя да изпроси цигара от една жена- шофьорка, Дейзи забеляза, че Алекс пак флиртуваше с някаква сервитьорка. И макар да й бе дал ясно да разбере, че няма никакво намерение да се обвързва с брака им, гледката я потисна. Докато го гледаше как кима на нещо, което сервитьорката му казваше, тя осъзна, че притежава съвсем основателно извинение да се отрече от обета, който бе поела. Беше й дал съвсем ясно да го разбере между ужасната сцена със
