Да целунеш ангел

подхождащи им гривни украсяваха тънките й китки.

Докато жената крачеше към входа на шапитото, Дейзи успя да зърне за миг лицето й: бяла кожа, остри черти, пълни устни, подчертани от алено червило. Имаше излъчването на собственичка и човек не можеше да я сбърка със случаен посетител, затова Дейзи реши, че това можеше да бъде единствено Шеба Куест.

Приближи се клиент, който поиска да купи билети за второто представление. Дейзи побъбри малко с него и когато той си тръгна, Шеба вече бе изчезнала. Когато нямаше клиенти, Дейзи се зачиташе в папката, натъпкана със стари вестникарски изрезки от най-различни местни вестници.

В няколко от тях отпреди две години се споменаваше за номера на Алекс с камшиците, но после имаше пауза, продължила допреди предишния месец. Тя вече знаеше, че цирковете си обменяха различни номера и се зачуди къде ли бе играл, докато не бе с Братя Куест.

Когато свърши първото представление, при нея дойде един от охраната — възрастен мъж с мъдро лице и голяма бенка на бузата.

— Аз съм Пийт. Алекс ми каза да те сменя за малко. Трябва да идеш във фургона си за проба на костюма.

Дейзи му благодари и се запъти към фургона. Като влезе, с изненада видя Шеба Куест, застанала на мивката да мие чиниите от бързата закуска, която Алекс и Дейзи бяха хапнали този следобед.

— Не бива да правите това.

Шеба се обърна и сви рамене.

— Не обичам да стоя и да чакам без работа.

Дейзи се почувства двойно наказана: веднъж за занемарената кухня, втори път — за закъснението си. Но нямаше намерение да прибави към това и негостоприемност.

— Желаете ли чаша чай? Или нещо безалкохолно?

— Не. — Жената взе пешкира и избърса ръце. — Казвам се Шеба Куест, но предполагам вече го знаеш.

Като се вгледа по-отблизо, Дейзи забеляза, че собственичката на цирка носеше по-ярък грим, отколкото Дейзи би решила да използва сама. Не че бе крещящ.

Напротив, бе очевидно, че стандартите й за красота с яркото й и донякъде провокативно облекло, комбинирано с пищните й аксесоари, бе повлияно от дългата й практика на циркова артистка.

— Казвам се Дейзи Девро. Или по-скоро Дейзи Марков. Още не съм свикнала с промяната.

По лицето на Шеба пробяга дълбоко чувство — на отвращение, примесено с почти осезаема враждебност. Дейзи мигновено разбра, че в лицето на Шеба Куест не бе намерила приятелка.

Опита се да запази спокойствие под втренчения, оценяващ поглед на Шеба.

— Алекс обича да си хапва. А в хладилника няма почти нищо.

— Знам. Не съм много добре организирана.

Не намери куража да упрекне Шеба, че не бива да наднича в кухнята им.

— Харесва спагети и лазаня, много обича мексиканска кухня. Не си губи времето обаче да му правиш десерти. Не обича сладкото, освен на закуска.

— Благодаря ти, че ми каза.

На Дейзи леко й призля.

— Този фургон е направо ужасен. Алекс започна с нов, но миналата седмица го остави и взе този.

Дейзи не успя да скрие слисването си. Защо Алекс бе настоял да живеят по този начин, след като можеха да имат и по-хубав фургон?

— Възнамерявам да го пооправя — рече тя, макар че до този момент подобна мисъл не й бе хрумвала.

— Повечето младоженци отвеждат булките си на някое хубаво място. Учудена съм, че Алекс не се възползва от предложението ми.

— Сигурна съм, че е имал причини за това.

Шеба огледа дребната фигурка на Дейзи.

— Още нямаш представа в какво си се замесила с него, нали?

Шеба изгаряше от желание да я въвлече в котешка схватка, но тъй като бе почти сигурна, че ще изгуби, тя извърна глава към двата костюма, проснати върху облегалката на стола.

— Трябва да ги пробвам, нали?

Шеба кимна.

Дейзи взе горния и видя, че държеше в ръцете си мизерна купчинка пайета.

— Вижда ми се ужасно оскъден.

— Това е идеята. Това е циркът. Публиката очаква да види доста плът.

— И трябва ли тя да е моята?

— Не си дебела. Не виждам какъв е проблемът.

— Ами, не притежавам кой знае какво тяло. Никога не съм успявала да изпълнявам някоя фитнес- програма по-дълго от няколко минути.

— Тогава ще се наложи да се понаучиш малко на самодисциплина.

— Да, така е, и в тая работа много-много не ме бива.

Шеба я огледа критично, очевидно очакваше съпругата на Алекс Марков да демонстрира малко повече характер. Но от опита си, придобит, докато живееше с майка си, Дейзи знаеше много добре, че не бива да влиза в игра с гросмайстор. Честността бе единствената защита срещу майсторите на коварството.

Отиде в банята и свали всички дрехи, освен бикините си, но когато облече оскъдния костюм, видя, че той бе тъй изрязан на бедрата, че и бикините се виждаха. Събу ги и започна отначало.

След като най-сетне бе готова, се огледа в огледалото и се почувства като проститутка. Два обсипани с пайети сини фестона прикриваха гърдите й, а един по-голям — тялото й оттам надолу. Основата на костюма бе нищо повече от тънък воал от прилепнала копринена мрежа.

— Не мисля, че бих могла да нося това нещо — извика тя през вратата.

— Нека видим.

Пристъпи напред.

— Наистина е прекалено…

Думите й секнаха, когато видя Алекс, застанал до мивката в казашкия си костюм. Искаше й се да избяга обратно в банята и ако Шеба не бе там, сигурно щеше да го направи. Сега ли точно трябваше да се появи той — когато изглеждаше по този начин?

— Излез, за да можем да те видим — рече Алекс.

Дейзи пристъпи с нежелание напред. Шеба отиде до него, двамата безмълвно станаха едно цяло, а Дейзи се почувства чуждо тяло.

Алекс не рече нищо, но начинът, по който я гледаше, караше Дейзи да се чувства така, сякаш бе съвсем гола.

— Обърни се — нареди Шеба.

Дейзи се почувства така, сякаш бе проститутка, предложена от мадам на любим клиент. Макар огледалото в банята да бе прекалено малко, за да може да се види как изглежда отзад, имаше ясна представа какво виждаха те: две окръглени, голи бузи и съвсем тънък фестон на мястото където се събираха. Когато се обърна, кожата й пламтеше от изчервяване.

— Представлението е за семейства — рече Алекс. — Не ми харесва.

Шеба отиде при нея и взе да оправя бодито.

— Май си прав. Не може да изпълни достатъчно костюма. Виси й. — Дейзи усети пръстите й на шията си. — Дай да видим дали другият няма да е по-добър.

Без да я предупреди Шеба дръпна костюма надолу и разголи Дейзи до кръста. С вик на изненада, Дейзи сграбчи шепата пайети и мрежата, които висяха на корема й, но пръстите й бяха несръчни, сякаш се опитваше да разнищи пара. Погледът й се стрелна към Алекс.

Той се бе подпрял на мивката, с кръстосани глезени, с опрени върху плота зад себе си длани. Дейзи безмълвно го умоляваше да се обърне, но той не отвърна поглед.

— Господи, Дейзи, изчервяваш се като девственица. — Устните на Шеба се извиха в тънка усмивка. — Учудена съм, че човек, който е прекарал известно време в леглото на Алекс, още си спомня как да се