Да целунеш ангел

изчерви.

Скъпоценните камъни на пояса му проблеснаха, като пристъпи напред.

— Достатъчно, Шеба. Стига си я дразнила.

Шеба се обърна да вземе другия костюм. Алекс застана между двете, сякаш искаше да прикрие голотата на Дейзи от Шеба, което бе смехотворно, след като самата Дейзи искаше да се скрие от него.

— Дай да видя. — Широките ръкави на бялата му риза се надиплиха, докато вземаше костюма с червени пайети от Шеба; огледа го, след това го подаде на Дейзи.

Тя грабна костюма от него и се втурна в банята. След като затвори вратата, се облегна на нея и се опита да успокои дишането си, ала сърцето й биеше лудо и кожата й гореше. Бе пораснала от майка, която се печеше гола на слънцето, затова си рече да не прави чак такъв проблем от случилото се. Ала въпреки това то я безпокоеше.

Най-накрая успя да навлече костюма и за нейно облекчение той бе малко по-солиден от другия. Червените езици на пламъците от пайети се надигаха от чатала към бодито, там обгръщаха гърдите й в несиметрични, неравни форми. На бедрата бе изрязан почти до кръста, но поне средната част на тялото бе донякъде прикрита.

Алекс стоеше сам, отпуснал бедро на ръба на масата. Дейзи преглътна с мъка.

— Къде е Шеба?

— Наложи й се да поговори с Джак. Обърни се.

Тя прехапа устни и си остана на място.

— Двамата сте били любовници, нали?

— Сега не сме, тъй че това няма нищо общо с теб.

— И все пак, тя изглежда те обича.

— Мрази ме и в червата.

Въпреки всичките приказки на Алекс за гордостта му, той изглежда не притежаваше никаква чест, инак нямаше да се остави баща й да го купи; имаше нещо, което тя трябваше да узнае.

— Тя беше ли омъжена за Оуен Куест, когато имахте любовна връзка?

— Не. Престани да ровичкаш и се обърни.

— Не мисля, че да искам да науча нещо за теб означава ровичкане. Така например като преглеждах вестникарските изрезки, забелязах, че миналата година не си бил с Братя Куест. Къде беше?

— Какво значение има?

— Просто бих искала малко повече информация.

— Любопитството ти не е мой проблем.

Той бе най-потайният човек, когото бе срещала, и тя разбра, че няма да изкопчи нищо повече.

— Този костюм не ми харесва. И двата не ми харесват. В тях изглеждам като евтина…

— Изглеждаш като момиче от шоуто. — И тъй като тя не се обърна, както я бе помолил, той я заобиколи отзад. Неприятно й бе да я оглеждат така, затова понечи да се извърне, но само за да усети ръката му на рамото си. — Стой мирна. — Другата му ръка бръсна кръста й. — Този ти стои по-добре.

— Прекалено оскъден е.

— Не, всъщност не е. Други жени носят далеч по-оскъдни костюми и не изглеждат никак по-добре, отколкото теб.

Беше толкова близо до нея, че когато се обърна към него, гърдите й се докоснаха до меката материя на ризата му. Усети как стомахът й кой знае защо се сви.

— Наистина ли мислиш, че изглеждам добре?

— Комплимент ли търсиш?

Тя кимна, коленете й трепереха.

Той плъзна ръката, която обгръщаше кръста й надолу, покрай ръба на костюма и разтвори длан около дупето й.

— Смятай го за комплимент.

Гласът му бе дрезгав и приглушен.

Тя усети как я облива вълната на възбудата. Отдръпна се леко, но не защото искаше да се махне, а защото страшно й се щеше да останат така.

— Ние наистина не се познаваме никак.

Без да отмества ръката си той сведе глава и я зарови в шията й. Тя настръхна, като усети дъха му в ухото си.

— Женени сме, всичко е наред.

— Брак при определени условия.

Той се отдръпна достатъчно, за да види тя пламъчетата на кехлибара в очите му.

— Мисля, че е време да превърнем обстоятелствата в официален факт, не смяташ ли?

Пулсът й скочи рязко, не можеше да се отдръпне от него, дори и да искаше. Вдигна очи и сякаш всичко наоколо бе изчезнало и бяха останали само те двамата.

Устните му изглеждаха изненадващо нежни за острите си очертания. Разтвориха се и леко докоснаха нейните. В същото време я привлече силно към себе си и тя го усети — силен и тежък. След като устните му се сляха с нейните, изпита миг на чудо. Устните му бяха топли и нежни, пълен контраст на цялата му същност.

Разтвори своите устни, не би могла да ги държи затворени повече, с по-голям успех би отлетяла за Луната. Той всмука долната й устна, докосна езика й със своя. Усещането я зашемети окончателно и тя обгърна с ръце бедрата му, усещайки коприната под пръстите си. Заби нокти в тях.

Той изстена.

— Господи, как те желая!

И езикът му нахлу в устата й.

Целувките им се превърнаха в диво, животинско чифтосване. Повдигна я и я отнесе назад, подпря я на плота. Тя повдигна ръце и обхвана гърба му, за да запази равновесие. Той влезе между краката й, камъните на пояса му се впиха в бедрото й.

Езикът й галеше неговия. Тихият му стон отекна в пещерата на собствената й уста. Усети как ръцете му опипват врата й. Отдръпна се достатъчно, за да свали костюма й до кръста.

— Толкова си красива — прошепна той, свел поглед към нея. Повдигна с длани гърдите й, прокара палци по възвишенията им, а сладостта на удоволствието рикошира у нея. Зацелува я отново, докато галеше зърната й. Тя стисна ръцете му и усети силата им през широките ръкави.

Остави гърдите й и стисна бедрата й там, където се съединяваха с голото й дупе. Дойде й твърде много. Забитите в бедрата й камъни… нежните милувки на ръцете му…

— Пет минути до представлението! — Нечий юмрук издумка по фургона. — Пет минути, Алекс!

Тя подскочи като гузно девойче и се спусна от плота. Обърна се гърбом към него и се зае с костюма си. Усещаше се възбудена, замаяна, ужасно притеснена. Как можа да изпита такова силно желание да се отдаде на мъж, който дори не й бе казал блага дума, мъж, който не вярваше в спазването на обета?

Втурна се към банята, но той я спря, преди да влезе там с дрезгавия си, тих глас.

— Не си прави труда да оправяш дивана тази вечер, ангелско лице. Ще спиш при мен.

7.

Докато Шеба проверяваше касата, а сетне се зае с купчината книжа в кабинета, Дейзи продаваше билети на закъснели посетители на второто представление. Правеше го машинално, усмихваше се като автомат на клиентите; беше толкова разтърсена от страстната им целувка с Алекс, че почти не съзнаваше какво казва. Тялото й пламна от спомена, но в същото време изпитваше и срам. Не биваше изобщо да се отдава с такова увлечение, след като той се отнасяше към брака им с нищожно уважение.

Музиката на парада свърши и Шеба излезе от фургона без да обели и дума. Дейзи затвори гишето и тъкмо подреждаше отвореното чекмедже на касата, когато се появи Хедър. Беше в костюм, обсипан със златисти пайети, а гримът й изглеждаше твърде груб на тъй младото й лице. Пет червени гривни подрънкваха на малката й тънка китка и Дейзи се запита дали изобщо някога ги сваляше.