— Трябва да им покажеш кой е шефът. Да им покажеш, че ти командваш.
Той плесна едно от животните, за да го отмести и да направи място за другите. От нейната гледна точка на пейките, тя намери слончетата за симпатични с клепналите им уши, с дълги, извити клепки, със сериозните им изражения, но въпреки това я плашеха до смърт.
Забеляза, че Нико Мартин бе при възрастните животни — мъжкарите, напомни си тя, макар и да й бяха казали, че до едно са женски. Потрепери, когато видя как ръчна един от слоновете с шоковия прът. Може и да не обичаше животните, но нещо в нея въстана от негодувание и отвращение. Слоновете не бяха избрали да живеят в цирка и тя не смяташе, че трябва да бъдат мъчени, само защото не спазват правилата, наложени им от хората, особено когато тези правила влизаха в противоречие с инстинктите на вида им.
— Трябва да помогна на Нико да подготви слоновете за парада — рече Дигър. — А ти откарай слончетата до коневръза им. Ще ти помогна да ги вържем след малко.
— О, не! Не, не мисля, че бих могла да…
— Ей онзи там е Пудинг. Другият е Тейтър. В края е Пебълс, а онзи там е Бам-бам. За по-кратко го наричаме Бам. И внимавай.
Той хвърли гегата към Дейзи и замина.
Дейзи погледна слисана пръта в ръката си, а сетне и слоновете. Бам отвори уста — или да се прозее, или да я глътне, — не бе наясно кое от двете възнамеряваше да направи, затова тя отскочи назад. Два от слоновете потопиха хоботи във водата.
Е, сега вече ще се откажа, помисли си тя. Успя да изчисти оня фургон, но да приближи още към слонове те бе извън възможностите й. Беше достигнала абсолютната граница на онова, което би могла да стори.
Видя, че Алекс я наблюдава отдалеко, чакаше досущ като лешояд, който да налети върху непотребния и труп и да я захвърли след това.
Тя потрепери и пристъпи неуверено към слончетата.
— Ъ-ъ-ъ, хайде, приятелчета.
И с неуверено движение посочи с пръта към коневръза.
Бам, а може би беше Пебълс, вдигна глава и й се присмя.
Тя направи още една неуверена крачка напред.
— Моля ви, не ми правете бели. И без това бе ужасен ден.
Тейтър вдигна хобот от водата и обърна глава към нея. И без изобщо да се усети, в следващия миг тя получи солиден душ върху лицето.
— Ох! — ахна тя и отскочи назад. Тейтър тежко-тежко пристъпи встрани, но не се насочи към коневръза, а към фургоните. — Върни се! — извика тя, докато още бършеше водата от лицето си. — Не го прави! Моля те!
Нико се втурна към тях, държеше дълъг метален прът с връх във формата на буквата
— Какво му направи?
Той прехвърли пръта от лявата в дясната си ръка отметна дългата си сиворуса коса от лицето си.
— Това е нова работа. Шокова палка. Използвам я само когато се наложи, но животните знаят, че ще ги мушна, ако не се държат както трябва.
Тя го изгледа с отвращение.
— Значи ги третирате с електрошок? Не е ли прекалено брутално?
— С животните не бива да има сантименти. Аз ги обичам, но не се правя на глупак с тях. Те трябва да знаят кой е шефът, иначе ще пострадат хора.
— Няма да ме бива в тая работа, Нико. Всички знаят, че се боя от животни, но изглежда никой не ще и да чуе.
— Ще го преодолееш. Трябва само да прекарваш повече време с тях. Те не обичат внезапни шумове, както и някой да се промъква изотзад, затова винаги ги приближавай отпред. — Взе от нея пръта и й даде шоковата палка. — Ако те видят, че носиш това, ще ти демонстрират известно уважение. Бебетата лесно се поддават на контрол; няколко бързи смушквания и вниманието им вече е твое. А когато използваш обичайния прът, гледай да ги мушнеш зад ушите. Там са разположени важни нервни центрове.
Тя имаше чувството, че са я насилили да вземе нещо неприлично. Хвърли поглед към животните и видя, че Тейтър я гледаше. Изглежда видя шоковия прът и, може би това се дължеше на въображението й, но й се стори, че бе разочарован.
След като Нико си тръгна, тя приближи слончетата, като покашляше, та да не би да ги изненада. Те вдигнаха глави и неспокойно се размърдаха, като видяха какво носеше в ръка. Бам отвори уста и нададе висок, тъжен рев.
Трябваше да бъдат приучени да се подреждат в редица чрез шоковете и тя откри, че Нико не й харесва. От шоковия прът по-скоро й призляваше, отколкото да се чувстваше по-уверена. Няма значение колко се страхуваше от животните, тя не бе в състояние да им причини болка, затова захвърли пръта зад купа сено.
Погледна с копнеж към фургона на Алекс. Само преди три дни й се струваше грозен, а сега й се виждаше най-желаното място на света. Припомни си, че щом бе издържала да изчисти онзи фургон, сигурно щеше да издържи и на това.
Отново приближи животните, този път без пръта. Те я погледнаха. Очевидно доволни, че вече не представляваше заплаха, се заеха отново да се валят в праха.
Всички, освен Тейтър. Нима си въобразяваше или той наистина се усмихваше? И дали в усмивката му имаше нещо дяволито?
— Добри слончета. Д-д-д-обри бебета — напя им тя. — И добрата Дейзи. Много, много добрата Дейзи.
Пебълс и Бам-бам вдигнаха глави, спогледаха се и тя можеше да се закълне, че извъртяха отвратени очи. Междувременно Тейтър вдигна стиска сено и я пусна на гърба си. Другите бебета продължаваха да я гледат, ала Тейтър изглежда вече не се вълнуваше от присъствието й и бе като че най-достъпния от квартета.
Той поръси гърба си с нова стиска сено. Тя направи още няколко стъпки с рамото напред, вече ги разделяше не повече от метър. Той изсумтя с хобот в праха.
— Добричкият Тейтър. Тейтър е добро слонче — тя пристъпи още няколко сантиметра напред, говореше му, като че бе малко човече. — Добро момче. Възпитано — Гласът й се разтрепери. — Тейтър е толкова възпитано момче. — Беше вече толкова близо, че можеше да го потупа по хобота, кожата й лепнеше от пот. — Тейтър обича Дейзи. Дейзи е приятелка на Тейтър.
Тя бавно протегна ръка напред, сантиметър по сантиметър, повтаряше си непрекъснато, че слоновете не ядат хора, че всичко…
Шляп!
Хоботът на слончето я хвана през кръста и я запрати на земята. При падането си се удари толкова силно че й изскочиха звезди посред бял ден. Болката прониза цялата й лява половина. Успя да фокусира отново погледа си, за да види как малкото, доволно слонче вдигна хобота си и нададе хлапашки и безспорно победен рев.
Дейзи продължи да седи на земята, прекалено обезкуражена, за да се изправи на крака. В полезрението и се появиха синкави сандали, украсени с малки сребърни звездици. Вдигна глава и видя Батшеба Куест да с взира в нея през чифт слънчеви очила. Шеба бе облечена в бяла блуза и бели шорти, пристегнати на кръст със синкав колан. Носеше едно чернокосо хлапе — Дейзи си спомни, че го бе виждала с един от братята Тол и жена му. Шеба продължи да я гледа, сетне вдигна очилата си на челото, изпъвайки назад косата си достатъчно, за да се разкрият огромните обеци с изкуствени диаманти с формата на звезди.
Дейзи очакваше да види в очите й триумф, но забеляза само единствено задоволство и разбра, че бе паднала толкова много в очите на Шеба, че тя дори не я смяташе за заплаха.
— Откъде по дяволите, те намери Алекс?
Поклати глава, прекрачи краката на Дейзи, отиде до Тейтър и го потупа по хобота.
