— Ти си един малък миризливец, нали, приятелче? Нали е такъв, Тео? — и тя щипна хлапето по крачето.
Дейзи бе изгубила битките на всички фронтове и просто не можеше да понесе повече. Според нея, бе свършила работата си за деня и бе оцеляла, макар и едва-едва. Изправи се с мъка на крака и се запъти към фургона, но забеляза Алекс да влиза в него. Нямаше желание да се сблъска отново с него, затова се обърна и пое безцелно из цирковата площадка.
Две от танцьорките я забелязаха и се извърнаха. Един от клоуните се направи, че не я вижда. Страшно й се пушеше.
Подскочи, когато пронизителен писък процепи въздуха. Вдигна глава и забеляза Франки до един от фургоните, държеше Джил за ръката. Сочеше я с пръст и пищеше. Джил го вдигна и без да пророни и дума забърза нанякъде.
На Дейзи й призля. Знакът бе от ясен по-ясен. Бе обявена за отлъчена.
Продължи да върви безцелно и накрая се озова до палатката на менажерията. Страничното й платно бе вдигнато и всички животни изглежда бяха вътре, с изключение на Синджун, чиято клетка още седеше на слънцето. Животното наостри уши, като я видя да приближава и я изгледа презрително. Предишната вечер бе тъмно, за да види състоянието на клетката му, но сега забеляза, че бе мръсна. Знаеше, че Дигър би трябвало да се грижи и за менажерията, но тя бе на доста по-задно място в списъка от задачите му.
И отново погледът й срещна погледа на тигъра, и отново не можеше да откъсне очи от него. Предишната нощ козината на тигъра сякаш блестеше на светлината на прожекторите, но сега изглеждаше унила и болнава. Взираше се в загадъчните златисти ириси и докато секундите течаха неумолимо една подир друга, усети как й става непоносимо топло.
Потта се стичаше под мишниците й, изпълваше трапчинката под шията й. Лицето й пламна, гърдите й бяха мокри. Никога не й е било толкова топло. Искаше й се да разкъса дрехите си и да скочи във вир с ледена вода. Направо гореше, но без да знае как, разбра, че топлината не идеше от самата нея, а от тигъра.
— А, ето къде си била.
Извърна глава и видя приближаващия Алекс. Той я огледа от глава до пети и под погледа на студените му, безразлични очи тя усети как тялото й се смръзва.
— Имаш малко време преди да се подготвиш за парада — рече той. — Защо не се измиеш и да не хапнем нещо?
— Парада ли?
— Казах ти, че това е част от работата ти.
— Но не и тази вечер. Не мога тази вечер. Погледни ме само!
Алекс я погледна и едва не се смили. Порядъчността изискваше да я остави на мира. Беше побледняла от изтощение и бе неузнаваемо мръсна. Единственият остатък от козметика по лицето й бе петно стар грим под очите й. Меките й устни се бяха отпуснали в ъгълчетата си, струваше му се, че едва ли бе виждал някой, който да е определено на края на силите си.
В същото време с неохота усети как у него пламна и искрица възхищение от самия факт, че бе още на крака. Спомни си как го бе заплашила с лопатата с тор и знаеше какъв кураж се изискваше от нея да го стори. Днес го бе изненадала. За съжаление, малкият й бунт само отлагаше неизбежното.
Защо не се предаде? Не знаеше къде бе намерила този извор на вътрешни сили, които й позволиха да из държи дотук, но той нямаше да я поддържа вечно, а и Алекс не желаеше да я измъчва. Той се пребори с мекушавостта си, която го подтикваше да се смили, знаеше че това по-скоро идеше да е жестокост, отколкото доброта. Колкото по-силно я притисне сега, толкова по-бързо ще съзре тя истината.
Подкрепи решителността си, като си напомни, че бе крадла и независимо от обстоятелствата, това не бе нещо, което можеше да прости.
— Първото представление е в шест. Ще излезеш със слоновете.
— Но…
Забеляза драскотината на ръката й и я взе да я разгледа.
— Кога за последен път са ти били инжекция против тетанус?
Тя го погледна с невиждащи очи.
— Против тетанус. Против инфекция.
Тя премигна, изглеждаше толкова изтощена, че трябваше да се пребори с желанието си да я грабне и да я отнесе във фургона. Не искаше да мисли за това как ще държи това малко, меко телце в ръцете си. Ако не бе откраднала парите, щеше да прекара нощта в леглото му, но след всичко случило се, той бе толкова бесен, че не можеше да си позволи дори да я докосне. Не искаше да я докосне.
— Кога за последен път са ти били инжекция против тетанус? — попита той още по-настойчиво.
Тя погледна издрасканата си ръка.
— Миналата година. Порязах се, докато плавахме с яхтата на Бифи Брогенхаус.
Господи! Как можа да се ожени за жена, която познава някакъв тип с име като Бифи Брогенхаус? Майната й!
— Сложи си някакво антисептично лекарство — сопна й се той. — И се приготви за представлението, инак ще чистиш и фургона на конете.
Тръгна си, лицето му бе още по-намръщено. Винаги се бе гордял с чувството си за справедливост, но тя го караше да се чувства като долнопробен кавгаджия. Записа й още една черна точка.
Дейзи изкара и представлението, бе толкова изтощена, че притеснението й да излезе в онзи оскъден червен костюм бе изцяло притъпено. Макар Алекс да й каза да излезе със слоновете, тя остана доста назад от тях и изглеждаше по-скоро като участничка в трупата на Летящите Толея.
Потрябва й цяла вечност да се измие, а подпухналите й ръце протестираха при всяка стъпка от този процес. Изми косата си с шампоан, изсуши я, гримира се, следвайки указанията на Алекс да сложи по-ярък грим. Между двете представления заспа във фургона със сандвич с фъстъчено масло в ръка. Ако не я бе разбудил, щеше да пропусне парада.
След последното представление Нико я засече на изхода.
— Помогни на Дигър да прибере слончетата във фургона.
Дигър не изглеждаше да се нуждае от някаква помощ, но това очевидно бе част от работата й и тя не искаше Алекс да й навира в лицето поредния й провал.
— Съмнявам се, че ще съм много от полза — рече тя.
— Те трябва да свикват с теб — това е целта.
Облече синята хавлия на Алекс. И макар да нави ръкавите, тя пак й бе много голяма, ала така поне запазваше известно благоприличие.
Слончетата тъкмо излизаха и тя предпазливо наближи Дигър.
— Нямаш нужда от помощ, нали?
— Защо само не повървиш с тях, мис. Те още се плашат от теб.
Тя с неохота пое подир Дигър, на няколко метра от слоновете. Не й бе трудно да разпознае Тейтър, той бе най-малкият от квартета, и като си спомни как я бе тръшнал, тя го погледна със страх, докато той тичаше в тръс, стиснал опашката на Пудинг с хобота си. Когато стигнаха коневръза, Дигър започна да ги връзва.
— Ела тук, Бам. Гледай сега, мис, че да видиш как става.
Беше толкова унесена да наблюдава какво прави Бам, че не разбра, че Тейтър се бе промъкнал зад нея докато не усети нещо влажно да я погъделичква по врата, току над яката на халата. Изписка и отскочи от протегнатия хобот на слончето.
То я изгледа с инатливо пламъче в окото, пристъпи и отново протегна хобот. Парализирана от страх, тя само гледаше как двете извиващи се ноздри приближават лицето й.
— Д-д-д-о-бър, Тейтър. Добро слонче.
Нададе изплашен писък, когато Тейтър зарови хобот в шията й и халатът й се разтвори.
— Дигър… — изписка тя.
Дигър вдигна глава и разбра какво се бе случило.
— Сложила ли си парфюм?
Тя преглътна и ужасена кимна. Със самия връх на хобота си слончето нежно я докосна зад ухото.
