— Тейтър е луд по женски парфюми.
— Какво — рече останала без дъх тя, — какво трябва да направя?
Дигър я погледна неразбиращо.
— В какъв смисъл?
— Ами, за Т-т-т-ейтър?
— Не знам, мис. Какво искаш да направиш?
Чу дрезгав смях.
— Може би й се иска да припадне. Нали така, Дейзи?
Зад гърба й се появи Алекс и тя се опита да събере поне мъничко кураж.
— Не, не съвсем.
— Сигурно си си сложила парфюм.
Той посегна и погали Пудинг. Междувременно Тейтър изсумтя радостно и хоботът му зашари около яката на халата на Дейзи задуши шията й.
— Н-н-н-икой не ми каза да не го правя.
За неин ужас, хоботът на слончето се спусна по-надолу, към червените пламъци от пайети на бодито й. Спомни си, че се бе пръснала с парфюм между гърдите.
— Алекс… — тя отправи умоляващо взор към него. — Той ще… Готви се да докосне… — Хоботът на Тейтър достигна целта си. — … гърдите ми! — изпищя тя.
— Мисля, че си права. — Той небрежно потупа слончето по хобота и го отмести. — Достатъчно, приятелче. Навлизаш в моя територия.
Тя бе толкова слисана от думите му, че не забеляза как Тейтър се оттегли.
Дигър се изкиска и кимна към слончето.
— Комай Тейтър се е влюбил.
— Боя се, че е така — отвърна Алекс.
— В мен ли? — Тя погледна с невяра двамината мъже.
— Нима смяташ, че гледа някоя друга? — попита Алекс.
Ами да, слончето я гледаше с нега.
— Но той ме мрази. Този следобед ме удари и ме събори.
— Този следобед не си била парфюмирана.
Дигър се надигна, ставите му изпукаха и пое към слончето.
— Ела, приятелче. Гаджето ти не се интересува от тая работа.
Докато Дигър го отвеждаше, Тейтър я погледна през рамо — наистина приличаше на влюбен до уши юноша. Дейзи се разкъсваше между ужаса и отлитащото чувство на благодарност, че поне едно същество в този ужасен цирк я харесва.
Тази вечер тя заспа веднага, щом главата й докосна възглавницата. В просъница разбра, че Алекс се прибра във фургона няколко часа по-късно и докато отново заспиваше, усети, че придърпва завивките върху раменете й.
9.
На следващия ден Дейзи се появи накуцвайки на рампата в десет сутринта. Всяко мускулче на краката й протестираше бурно дори само като вървеше, а ръцете си чувстваше така, сякаш я бяха разпъвали на машина за изтезания.
— Извинявай, Дигър. Заспала съм в пикапа.
Въпреки изтощението си предишната вечер, някъде около три часа я събуди сън, в който двамата с Алекс се носеха с розова лодка в старовремски тунел на любовта. Алекс я бе целунал, лицето му бе самата нежност, а тя сякаш се топеше в лодката, във водата, в тялото му. Изживяването я събуди и лежа до зазоряване, замислена за болезнения контраст между красивия сън и реалността на брака й.
Когато пристигнаха на новото място в Хай пойнт, Северна Каролина, фургонът със слоновете още не бе дошъл и тя остана в пикапа да подремне. Два часа по-късно се събуди със схванат врат и главоболие.
Изкачи рампата и видя, че Дигър почти бе приключил с почистването на фургона. Чувството й на облекчение се примеси с бодването на чувството за вина. Това бе нейна работа.
— Ще довърша вместо теб.
— Повечето свърши.
Тонът му бе на човек, който отдавна е свикнал с несгодите и обидите на живота.
— Извинявай. Повече няма да се повтори.
Той изсумтя и й каза, че ще изчака да види дали наистина ще стане така.
От високата си гледна точка на рампата можеше добре да огледа новата площадка, разположена между пицерия от веригата Пица хът и бензиностанция. Алекс й бе казал, че повечето от изпълнителите предпочитали гладката повърхност на някой паркинг, но това означаваше, че после дупките за пилоните трябваше да бъдат запълвани и асфалтирани.
Чуваше се грохотът на пилотонабивачната машина, Дейзи погледна към задната част на площадката и видя Хедър да седи в шезлонг пред фургона си, а застаналата зад нея Шеба й сплиташе плитка. Предишния ден забеляза, че Шеба помагаше на Хедър в гимнастическите й упражнения. Видя също собственичката на цирка да кърпи един от работниците и да се опитва да утеши един шестгодишен участник в трупата на Лискомбови след падането му. Шеба Куест бе изпълнена с противоречия: зла вещица с Дейзи, истинска майчица за останалите.
Сепна я радостно тръбене, тя сведе поглед към Тейтър, който бе застанал в основата на рампата и я гледаше с обожание с очите със смешновати, извити мигли.
Дигър изкряка:
— Приятелят ти е дошъл да те види.
— Ще се разочарова. Не съм се парфюмирала.
— Май ще трябва сам да се увери в това. Отведи го при останалите. Трябва да се напоят. — Кимна с глава. — Прътът е ей там.
Тя изгледа с отвращение пръта, облегнат на фургона. Долу Тейтър нададе ново тръбене и започна да се върти на място, досущ както го правеше на арената. След това спря, вдигна единия си крак, сетне — другия в бебешкия си степ-танц. Може би грешеше, но той май изпълняваше това за нея.
— И какво да правя с теб, Тейтър? Не разбираш ли, че ме плашиш до смърт?
Събра кураж и предпазливо слезе по рампата, бръкна в джоба си и внимателно извади увехналия морков, който бе намерила в хладилника и бе взела за всеки случай. С надеждата, че той ще я последва, ако знае, че държи храна, тя протегна ръка.
Той издаде хобота си напред, нежно я подуши и по-гъделичка по ръката. Тя отстъпи, използвайки моркова като примамка, за да го откара при другите. Той го грабна от ръката й, отнесе го до устата си и морковът изчезна.
С опасение изгледа как хоботът му отново се протяга към нея.
— Н-н-яма повече за ядене.
Но той не търсеше храна; търсеше парфюма й. Завря хобот в деколтето на тениската й, дирейки миризмата, която обичаше.
— И-и-звинявай, приятел. Аз…
Шляп! С трагичен рев, почувствалият се предаден Тейтър я перна с хобот и я събори на асфалта. Тя изписка. В същото време вдигна глава и извести света за предателството. Нямаше парфюм!
— Дейзи, добре ли си? — Алекс се появи сякаш отникъде и клекна до нея.
— Нищо ми няма. — Потрепери от болката в бедрото.
— По дяволите! Не бива да позволяваш на едно животно да постъпва така с теб. Шеба ми каза, че те съборил и вчера.
Естествено, Шеба не би могла да се въздържи и да не пусне клюката, помисли си Дейзи, докато се опитваше да премести центъра на тежестта си.
С периферното си зрение зърна Нико да приближава към тях.
— Аз ще се заема с тая работа.
