Устните му се свиха и се превърнаха във войнствена чертичка.
— Да не искаш да кажеш, че не обичам дъщеря си?
Тя стовари ръце върху хълбоците си.
— Глупав смотаняк! Не ти ли е минавало през главата, че сега за Хедър е по-важно да бъдеш баща, отколкото треньор? Ако не престанеш да я гониш толкова, тя ще се справя по-добре.
— Я глей ти, пред очите ми изведнъж се появява някаква си шибана даскалица.
— Мери си приказките!
— Намери се кой да ми го каже! Предупреждавам те, Шеба, не се заигравай с Хедър. И без това животът й не е лесен, та да я настройваш срещу мен.
Той рязко се извърна и тръгна — самата враждебност.
Тя отключи вратата на Червения фургон и влезе. Отношенията й с Брейди бяха тръгнал на зле още от началото, но между двамата винаги съществуваше сексуалното излъчване, което я държеше нащрек. Жестокият й опит я бе научил да бъде предпазлива с мъжете, които подбираше да бъдат нейни любовници, а в деня, в който се омъжи за Оуен Куест, си бе дала дума никога повече да не ляга с мъж, когото не може да държи под контрола си. По въпроса за мъжете бе изживяла доста саморазрушителни мигове, а на два пъти едва не се съсипа: първо с Карлос Мендес, а сетне — още по-жестоко с Алекс Марков.
Тя бе накарала Карлос Мендес да си плати за стореното, а сега си помисли, че и Алекс също си бе получил наказанието. Отиде до прозореца и видя Дейзи Марков да се бори с купа сено. Шеба почти я съжали — ако бе някоя друга, сигурно щеше да я съжали искрено, — но Дейзи бе инструментът, с който да накаже Алекс. Колкото и да е унизително това за него.
Тя сигурно бе бременна; нямаше друга причина той да се ожени за толкова безполезна жена. Но колкото и да ненавиждаше Алекс, за Шеба циркът означаваше всичко на света и й се струваше обидно кръвта на Маркови — една от най-прочутите циркови фамилии в света, — да се смеси с тази на онази недоразвита малка крадла. Всеки път като я погледнеше, Шеба се питаше как ли би могла да държи главата си изправена, ако истината за Дейзи не бе излязла наяве.
По-късно Дейзи нямаше да може да си спомни как бе издържала следващите десетина дни, докато циркът лъкатушеше из Северна Каролина и сетне пресече границата на Вирджиния. През деня тя и Алекс бяха заедно само в пикапа по време на преход, а когато благоволяваше да я заговори, тя имаше чувството, че я подлагат на студен душ. Дори не се и хранеха заедно. Алекс обикновено отваряше някаква консерва, докато тя бе в банята да се подготви за представлението, оставяше й чиния с ядене, докато се обличаше. Никога не я попита какво би искала да хапне, нито пък предложи тя да приготви вечеря за двама им; а и не й оставаха сили за готвене.
Понякога й се струваше, че страстната им целувка бе един сън. Вече не се и докосваха, освен в онези случай, когато заспиваше в пикапа и се събуждаше сгушена в него. Когато това станеше, тя рязко се отдръпваше колкото да усети, че сексуалната енергия пулсираше по между им, почти осезаема като ветреца, който нахлуваше през отворените прозорци на пикапа.
А може пък да си я бе въобразила. Може би изобщо не му харесваше. Как би могъл да харесва някоя с ръце, потънали в пришки, с обелен от слънцето нос, изранени лакти и с непрекъснато мръсни дрехи? По някое време през изминалата седмица тя дори престана да се гримира до самото си излизане на арената. През деня прибираше косата си на конска опашка, непокорни кичури избягваха от ластичето и се спускаха по врата и бузите й. За две седмици установилите се дотогава нейни жизнени навици бяха напълно разрушени. Тя дори не можеше да се познае, като се погледнеше в огледалото.
Непрекъснато бе изтощена. Падаше и заспиваше на дивана преди полунощ, но след като Алекс се върнеше във фургона й бе почти невъзможно да спи повече. Въртеше се с часове в леглото, най-сетне потъваше в дрямка на пресекулки, само да чуе изръмжаването му сутринта — будеше я далеч преди да е отпочинала. Бе изсмукана, объркана и безкрайно самотна.
След като всички я смятаха за крадла, членовете на трупата продължаваха да я избягват, а и отношенията й със слоновете не се бяха подобрили. Тейтър все още се държеше така, сякаш го бе предала. На няколко пъти Дейзи бе обмисляла дали да се напръска с парфюм, но се боеше повече от проявата му на чувства, отколкото от нехаресването му. Когато Дигър и Нико бяха наблизо, слончето я оставяше на мира, но ако не се виждаха наоколо, той търсеше възможност да я събори, вече толкова пъти го бе правил, че цялата бе изранена.
Другите слончета бързо разбраха, че бе лесна плячка и тя се превърна в мишена и на тяхното немирство. Пръскаха я с вода, ревяха срещу нея, пляскаха я, ако приближеше повечко. Даже по-лошо, изчакваха я да застане наблизо, когато се облекчаваха. Дигър й каза, че след като отказва да използва пръта, си заслужавала онова, което получава, но тя нямаше намерение да ги бие.
Макар и да се държеше надалеч от Синджун, тя по-научи това-онова за него от приказките на другите. Бил стар тигър, на около осемнайсет години и имаше репутацията на своенравен звяр. Според Дигър никой от дресьорите изобщо не успял да се сприятели с него и всички го смятали за непредвидим и опасен.
Досущ като мъжа й. Алекс я объркваше толкова много, че вече не знаеше какво да си мисли. Веднага щом решеше, че не е нищо друго, освен садистично чудовище, той се появяваше при фургона на слоновете с чифт нови работни ръкавици или бейзболна шапка, та да не изгори на слънцето. И неведнъж се озоваваше наблизо тъкмо навреме, за да смъкне вместо нея по рампата натоварената ръчна количка. Но повечето време той само я натъжаваше.
Бе необичайно топъл ден за средата на май. Температурата наближаваше трийсет градуса, а от високата влажност се дишаше трудно. Площадката отново бе заела празен паркинг, този път в малко градче, южно от Ричмънд, и черният асфалт сякаш увеличаваше жегата. Слоновете я бяха събаряли вече на два пъти, като втория път при падането си ожули лошо лакътя. И на всичкото отгоре останалите от цирка изглежда си почиваха, с изключение само на нея.
Брейди Пепър и Пери Лискомб седяха на сянка под вентилатора на семейство Пепър, пийваха изстудена бира и слушаха по портативното радио репортаж от бейзболен мач. Джил се бе обляла с вода и се бе изтегнал на шезлонга с последния брой на Космо в ръце. Дори Дигър се бе отдал на дрямка на сянка.
— Дейзи, размърдай си задника и направи нещо с това сено.
Нико извика от входа на фургона на танцьорките сетне обви с ръка раменете на Шарлийн. След сблъсък им за шоковия прът Нико се държеше враждебно. Избираше най-неприятната работа за нея и гледаше да е достатъчно продължителна — с часове и часове, докато Алекс не се появеше и не му кажеше, че за днес бе работила достатъчно.
Започна да прехвърля сеното и всяко мускулче на тялото й пламтеше. Пропитата й с пот тениска се бе раздрала на ръкава; дънките й бяха целите в мръсотия; мръсотия, сено и тор бяха полепнали върху всеки сантиметър от голата й, влажна кожа. Косата й бе за лепнала за черепа, а мръсните й нокти — изпочупени.
В отсрещния край на площадката Шеба посръбваше нещо студено от оранжева пластмасова чаша и лакираше ноктите си. Потта се стичаше до очите на Дейзи и й лютеше, ала ръцете й бяха прекалено мръсни, за я избърше.
— Побързай, Дейзи! — извика Нико, а Шарлийн се изкикоти. — Скоро ще пристигне нов товар сено.
Нещо в нея се пречупи. Писна й да бъде момченце за всичко и на всички. Писна й слончетата да я събарят, а хората да се отнасят към нея с презрение.
— Ела си го премести сам!
Хвърли вилата и си тръгна. Край, стига й толкова. Ще намери Алекс и ще поиска да й купи самолетен билет. Нищо, което би й се наложило да посрещне сама, не би било по-тежко от това тук.
Силният рев проехтя над площадката. И ведно с него кожата й пламна от горещината, а пресъхналото й гърло се нуждаеше от глътка вода. Видя шланга, който бе пуснат от водоноската към менажерията, и забърза към него, леко разтревожена, защото никога досега не се бе чувствала тъй прегряла.
И отново чу рева, вдигна глава и видя, че клетката на Синджун бе оставена на слънцето. От асфалта се надигаха горещи вълни и чернооранжевите ивици на козината на животното сякаш припламваха.
Не всички животни бяха вкарани в палатката. Някои от тях бяха оставени в малкото оградено пространство между менажерията и шапитото. Дръгливата камила Честър бе вързана недалеч, заедно с Лолипоп, бялата лама с влажни очи. Голямо парче найлон със следи от плесен по него им осигуряваше
